Пандемията от COVID-19 буквално е оставила психично болните у нас на улицата. Това показват данните на Националния център за оценка на здравето и анализи, изготвена по искане на „Монитор“.

Статистиката сочи сериозен спад на хоспитализираните психично болни през 2020 година спрямо 2019-а по всички заболявания от този тип. През 2020 година те са с 5658 по-малко спрямо предходната година.

Данните показват, че през миналата година има 32 713 хоспитализации на психично болни, а през 2019 година техният брой е 38 371.

Важно уточнение е, че става дума за брой приема за стационарно лечение на пациенти, а не за брой пациенти. Има случаи, в които един и същи пациент е приеман няколко пъти с диагнозата си за лечение, но системата всеки път го отчита като нова хоспитализация.

Цифрите сочат още, че през 2020 година има най-много приети за лечение в болница пациенти с шизофрения. Те представляват над 40 на сто от всички лекувани в психиатриите и са 14 410 броя. Те са са с 2475 по-малко в сравнение с 2019 година, когато са общо 16 885.

След това най-голям дял заемат хоспитализациите по афективни разстройства.

През миналата година те са 6649, което е с 1273 по-малко в сравнение с предходната година, когато са 6649. Малко по-малко са били пациентите през 2020 г. с биполярно афективно разстройство - 3082, като през 2019 година те са били 2711,

което означава, че спадът е с 629 приема.

Хоспитализациите с пациенти с рецидивиращо депресивно разстройство са били през миналата година 2946, а през 2019-а 3522 броя. Това означава, че през миналата година те са с 576 по-малко.

През 2020 са били с 605 по-малко и хоспитализациите за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, когато са 2684, спрямо 2019-а с 3289 броя приема на пациенти с това психично отклонение. Отчита се намаляване с 390 броя на хоспитализираните пациенти с невротични и свързани със стрес и соматоформни разстройства.

През 2020 година са 2026, а през 2019-а са били 2416. С 425 са по-малко хоспитализациите с разстройства, дължащи се на мозъчно заболяване и с умствена изостаналост. По първото с диагноза през 2020 година са 1846, а през 2019-а 2271.

С умствена изостаналост приетите са били през миналата година 1752, а през 2019-а 2177. Най-малка разлика се наблюдава при приетите през 2020 и 2019 година за стационарно лечение пациенти с психични разстройства, дължащи се на употребата на други психоактивни вещества. Разликата е 43, като през 2020-а те са 1063, а през 2019-а 1106.

Една от причините за този спад

на хоспитализациите в психиатриите, който се отбелязва през миналата година, е пандемията и недобрата организация, която беше създадена за лечението на психично болните с COVID-19, обясни директорът на държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова.

Според нея е било грешка леките и средно тежките случаи на психично болни с COVID -19 да се лекуват в съответното психично заведение, а тежки - в специализираните за това заведения. По думите й така са се „замърсили“ с COVID болни всички психиатрии. Според нея по-правилно би било да се определи по една психиатрия за всяка област, в която да се лекуват тези пациенти.

Психиатриите са блокирали много повече от нужните места, обясни д-р Гълъбова.

„За да се спазят мерките, се затваряха цели етажи, а в нашия случай цяла сграда
която иначе е с 20 легла. Ние трябваше да имаме 13 COVID легла. Осигурихме ги, но реално 7 останаха неизползвани, и то за дълъг период от време“, обясни психиатърът.

Тя посочи, че в Курило най-много болни с COVID едновременно са били 10-11 човека, което означава, че 10-ина легла са били блокирани. Според специалиста подобна е била картината и при другите психиатрии, за да могат да имат COVID отделение.

„Така на практика хора, имащи нужда да бъдат хоспитализирани, не можехме да ги приемем, защото няма места. В един момент можеше да се намери по-лесно легло на психично болен с COVID, отколкото ако няма COVID “, коментира д-р Гълъбова.

Блокирането на места е проблем за нуждаещите се от психиатрична помощ, защото и без това не са много - те са средно около 4500 за цялата страна в 45 лечебни заведения. Около 300 души буквално живеят в психиатриите. Това са пациенти, които са трайно настанени над 1 година в държавните психиатрични болници, тъй като са нежелани на други места, обясни д-р Гълъбова.

През лятото психиатриите се напълват

тъй като състоянието на психично болните се обостря и те имат нужда от стационарно лечение. В Курило в края на миналата седмица са заети 118 от 130 места.

Според директора на държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ през последните 5-10 година има по принцип спад на хоспитализираните психично болни. Тя поясни, че в стационарите се лекуват болни с тежка психична патология – шизофрении, биполярни разстройства, психози.

През последното десетилетие медикаментозното лечение на тези заболявания обаче е много напреднало. „Използваме много нови и добри медикаменти. Навсякъде по света съвсем естествено намалява хоспитализацията на тези болни. До болница се стига само при изключително сериозни случаи“, обясни още психиатърът.

 
Никой не знае точния брой на болните

Колко са психично болните у нас, никой не знае, тъй като няма регистър за тях. Предполага се, че около 65-70 хиляди са тези с шизофренни психози, тъй като около 1% от хората по света страдат от това заболяване, посочи още директорът на държавната психиатрия.

Тя отчете още, че през последните години има завишаване на броя на психозите вследствие на употреба на наркотици. По думите й дизайнерски дроги и симуланти много често отключват психози.