Нахлуването на Русия в Украйна заприлича на ужасяващо завръщане на Студената война. Отново силен човек, който управлява в Москва, руските танкове преминават през границите, а една демократична нация се бори за своето оцеляване, улица след улица, ден след ден, въоръжена с малко повече от коктейлите „Молотов“ и яростната вяра в свободата. Това пише в свой анализ  Ейми Зигарт, theatlantic.com, цитирана от "Труд".

Въпреки всички приказки за нововъзниквалите технологии и новите заплахи насилието в Украйна изглежда сурово и нискотехнологично, а светът изведнъж отново изглеждаше стар.

И все пак, на фона на всичките тези ехо от миналото, руската инвазия доведе до едно ново развитие, което е съвсем ново и може драматично да промени геополитиката в бъдеще и това е публичното разкриване в реално време на силно класифицираните разузнавателни данни.

Никога досега правителството на САЩ не е разкривало толкова много, с толкова детайлни подробности, толкова бързо и толкова безмилостно какво знае за своя противник. Всеки ден през последните няколко седмици сякаш носеше нови и нови предупреждения. Това не беше неясното, „Русия може или може да не замисли нещо“, а ясни предупреждения от типа „Ето сателитни изображения, показващи около 175 000 руски войници в тези специфични места близо до границата“.

Дори когато руският президент Владимир Путин твърдеше, че няма планове за нахлуване, а украинският президент Владимир Зеленски се оплака, че САЩ само раздуват тази заплаха и това разстройва икономиката му, разузнавателните данни продължаваха да идват с подробности за актуализирания брой на войски и техните местоположения, графиците за нахлуването, оценки на предстоящите жертви и други. Усещането беше подобно на наблюдаван ураган, който се е насочил към сушата.

Разкритите разузнавателни данни не бяха само за военните движения. Ставаше дума за тайните планове, изградени в основата на операциите на руското разузнаване. Американските и британските разузнавателни агенции алармираха за заговорите за организирането на преврат в Киев, за качването там на марионетен режим и провеждане на „операции под чужд знаме“, предназначени да генерират фалшиви предлози, за да се оправдае истинската инвазия.

Според официални лица на САЩ една руска схема е включвала в себе си изпращането на диверсанти в Източна Украйна, за да атакуват руски сепаратисти там, и да направят така, че да изглежда, че сякаш Украйна е агресорът, а войските на Путин само идват на помощ. Друга схема включваше в себе си направата на фалшиво видео, изобразяващо украинските зверства, с участието на актьори и трупове.

Трудно е да се надцени колко голяма промяна щеше да донесе това. Но разузнаването е строго охраняван свят, в който служителите мразят да излъчват публично това, което знаят или как са научили, от страх да не изложат своите източници на риск или да разкрият на своите противници колко и каква информация имат. В миналото САЩ открито споделяха разузнавателна информация само с най-близките съюзници и ограничаваха нейното използване.

Защо този път Белият дом беше толкова отворен? Засега администрацията на Байдън не казва много за целите на своята радикално-откровена разузнавателна стратегия. Но три обяснения изглеждат вероятни.

Първото обяснение е свързано с ваксинацията на света срещу информационната война чрез извеждане на преден план истината пред лъжата. Същността на разкритията на американското и на съюзническото разузнаване е „Не вярвайте на нито една дума, която Кремъл ще ви каже. Всичко е една измама“.

Руснаците са професионалисти в измамите и в предишни епизоди като прясното анексиране на Крим през 2014 г. и изборите в САЩ през 2016 г. те са имали надмощие. Стратегията на Путин е да наводни ефира с лъжи, разпространявайки дезинформация много преди всички и често.

Психологическите изследвания показват защо това е толкова ефективно, защото след като веднъж се повярва на лъжите, те са трудни за разклащане, дори и пред лицето на огромните факти. Предимството на първия ход в информационната война е огромно. Извеждането на истината преди измамата помага за обединяване на съюзниците и усилва подкрепата за САЩ у дома и в чужбина.

Разкриването на разузнавателните данни също генерира търкания в кръга на Путин и го извежда извън равновесие. Вместо да предприеме действия и да управлява кризата в Украйна по своя си график, Путин трябва да отделя време за да реагира на Вашингтон. И вместо да действа безнаказано, той трябва да прекара най-ценния си актив – времето – в безпокойство за слабостите на собственото си разузнаване.

Как САЩ и техните съюзници са узнали това и колко знаят? Какво ще правят с това предварително знание? Какви уязвимости на руското разузнаване трябва да бъдат отстранени? Колкото повече Путин се задушава от пропуските в собственото си разузнаване, толкова по-малко внимание той ще може да отдели, за да нарани другите. Кибер командването на САЩ възприе подобен подход през 2018 г. и го нарече постоянен ангажимент.

Идеята е проста, но мощна: Отслабете офанзивата на противника, като го накарате да работи много по-усилено в защита. Путин е идеалната мишена за този вид стратегия. Той е бивш оперативен агент на руското разузнаване с параноични черти, който е обсебен от вътрешните си врагове, а не само от чуждестранните. Можете да извадите един човек от КГБ, но не и да извадите КГБ от човека.

И накрая, в един свят на радикално разкриване успехите на разузнаването могат да бъдат тълкувани и грешно като провали. Представете си например, че разкритията на разузнаването за плановете за инвазията на Путин промениха неговото мнение и той взима решение да не нахлува в Украйна.

Разузнаването щеше да е точно и ефективно, но щеше да изглежда грешно и безсмислено. И мнозина биха стигнали до извода, че Путин никога не е имал намерение да нахлува и че американските шпионски агенции, които бяха критикувани заради войната в Ирак, неуспеха да се предотврати 9/11 и безброй други погрешни стъпки и това щеше да се тълкува, че отново са сгрешили. Доверието в американската разузнавателна общност ще се срине, въпреки че не би трябвало.

Досега обаче доказателствата от кризата в Украйна показват, че ползите от тази стратегия за разкриването на разузнавателните данни далеч надвишават рисковете. Досега изглеждаше, че кибер измамите взимаха надмощие, независимо дали ставаше дума за дезинформацията за Covid или за руската намеса в изборите през 2016 г., но кризата в Украйна ни научи, че истината и разкриването на информацията все още могат да бъдат мощни оръжия, дори и в цифровата епоха.