Целта на вносителите на подписките за референдуми е да бъдат направени заедно с местните избори. Това заяви пред NOVA NEWS доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право.

В коментар за подготвяните референдуми от ИТН, „Възраждане” и ВМРО тя обясни, че сме свидетели на усилие да се използва предизборната кампания за следващо народно събрание, която се очаква да започне скоро.

„Нищо в историята не се повтаря два пъти. Ако сценаристите (на Слави Трифонов – б.р.) си мислят, че 2015-2016 г. ще се повтори от гледна точка на подкрепа – по-скоро – не. Има предвиден ред, по който се изменя Конституцията и съответно в Закона за прякото участие имаше забрана въпроси от компетентността на Великото народно събрание да не се поставят. По предложение на една партия това отпадна (при обсъждането на Закона).

Дори без изрична забрана няма пряко задължение, ако се проведе референдум, да се свика Велико народно събрание”, обясни преподавателят по конституционно право.  

Тя обясни, че разяснителната кампания на референдума е за промяна на държавното устройство – дали държавата да е единна или федерация.

„Инициативният комитет може би нарочно прави разлика между държавно управление и държавно устройство. Уж държавното управление е обект на подписката, но кампанията показва друго”, каза Киселова.

Тя е категорична, че авторите на референдума за промяна на държавното управление не проверили предварително законовите условия.

„Няма различни школи в конституционното право по въпроса кой може да принуди парламента да свика Велико народно събрание. Мнението е единно”, поясни Киселова и допълни: „Хубаво е да се прочетат някои книги и тогава да се говори по телевизията с висок и назидателен тон”.

„Правилно зададеният въпрос е защо политическите партии не могат да формулират ясно националните цели преди приемане на закони или преди да седнат да съставят правителство. Народното събрание едва сега заработи от 9 сутринта. Въпросът е в това да осъзнаят значението и мястото, където се намират народните представители.

Политическите партии трябва да имат добра селекция”, каза Киселова и допълни: „Сега има напрежение, защото политическите партии припознаха президента като свой опонент”.

Тя обясни, че ако президентът започне реално да воюва, каквито примери има в САЩ, когато не приемат бюджета, всичко спира и чакат да се разберат. „На Балканите и в Европа управлението е доста по-консенсусно. Това е болест, която ще бъде надрасната”, каза юристът.

„Не може да бъде принудено Народното събрание да вземе решение, макар и за национален референдум, да знаят хората за какво се подписват. Трифонов е лидер на партията, интересът е да им се обърне внимание преди предизборната кампания.

Партиите трябва да подходят отговорно, защото 2 г. от живота на хората и на държавата са загубено време, по определени процеси България изостава, икономиката започва да се забавя. Партиите трябва да подходят много по-отговорно в предстоящата кампания, не да търсят вината извън себе си, а по-скоро в своите среди”, каза Киселова.

„За другите две подписки с искане за референдум – по темата за въвеждане на еврото, в момента, в който сме подписали договора за ЕС, сме се задължили в някакъв момент ще станем членове на тази зона. В единия случай се фиксира дата, в другия – ниво на БВП и това е по-коректно задаване.

Тези два въпроса – за запазване на лева и против еврото са мислени и макар да има критики относно целта, която си поставят, те са близо до това, което е предвидил закона”, допълни доц. Наталия Киселова.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук