"Silicon Valley Bank е работила със стартъпи, но проблемът ѝ няма нищо общо с нейните клиенти. Няма проблем с лоши кредити, с лоши заеми.

По-скоро поради бързо разрастващия се портфейл на банката - през последните години той нарасна няколко пъти като баланс, привличайки огромни по размер депозити, не можа да даде тези средства, които привличаше като депозити от своите клиенти назаем и вместо това реши да инвестира тези пари в ценни книжа, по-скоро в дългосрочни американски облигации - корпоративни и държавни.

Това се счита като нискорискова инвестиция. Но след като Федералният резерв започна да вдига лихвените проценти, дългосрочните облигации спаднаха като цена на пазара, някои се понижиха с над 20% като пазарна стойност. Това означава, че банката претърпява загуба".

Това поясни пред БНР финансистът Никола Янков, бивш зам.-министър.

И допълни, че банките са специален вид фирми, които работят с голям заем на финансиране - бизнес моделът им е да привлича депозити от фирми и граждани и да дават назаем тези пари, като техният собствен капитал е 1/10 от размера на активите.

"Това означава, че ако загубят 10% от активите си, ще загубят целия собствен капитал. Това се случи със Silicon Valley Bank. Загубите върху портфейла от ценни книжа, които те имаха, са били по-големи от размера на собствения капитал на банката, което наложи поемането на контрол от страна на регулаторите... Тази банка явно не е направила необходимото да гарантира портфейла си срещу шокове".

Финансистът поясни, че регулаторите гледат с добро око на инвестициите на банките в ДЦК и това се случва навсякъде по света:

"Този клас инвестиции се разглежда като квази кеш, едва ли не безрискова инвестиция. Това е от гледна точка на кредитния риск - малък е шансът една добре развита държава да не върне парите си.

Това е кредитният риск на тези инструменти. Докато има друг риск, свързан с тяхната цена на пазара - лихвен риск. Облигациите са специален вид инструмент, когато лихвите се качват нагоре, новите купувачи на облигациите плащат по-малко за тях, цената им пада, за да получат по-висока доходност.

Това се случва от година насам с облигациите на САЩ. Общата сума на обезценки по американски държавни ценни книжа, които американските банки държат в момента, е около 680 млрд. долара. Това не е проблем, свързан със Silicon Valley Bank, но при тях е бил най-голям процентът на такива книжа - в техния портфейл, затова не са издържали на този натиск".

По думите му американските власти много бързо са направили всичко необходимо, за да спрат потенциалната паника на пазара със съобщение, че ще гарантират депозитите, включително и тези над 250 000 долара.

"Така бяха успокоени всички депозитари на всички банки. Федералният резерв каза, че ще финансира без ограничение всяка американска банка при теглене на депозити от нея...

За да няма каскаден ефект на фалити в този важен за икономиката на САЩ сектор - технологичния, беше взето политическото решение да се гарантират изцяло и да се изплащат 100% от всички депозити на всички лица с над 250 000 долара. Това са основно технологични компании. Това е далновидно политическо решение".

Янков подчерта, че проблемът е специфичен за тази банка заради начина, по който е инвестирала парите си, и няма общо с европейските банки. Според него трябва да има повече прозрачност по отношение на инвестициите на собствения капитал на българските банки:

"Българските банки като цяло не инвестират голяма част от портфейлите си в ДЦК. Над 90% са инвестирани в заеми, имоти, неща, които не са свързани с финансовите пазари. Консервативен модел на работа, което ги изолира от такива процеси".

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук