Хубавото и редното е да не се говори нищо такова. Трябва да се помълчи за спомена на тия хора, но това никога не се случва. Имало е случаи, когато правителството и президента са били на различно мнение. Мен, ако питате, по-прав е Радев, че хората трябва да се събират. Това коментира социологът Андрей Райчев в предаването "Пресечна точка" по Нова тв. 



"Очакваме неприятна история със взаимната размяна на реплики. Нито някой е забранил събиранията, нито някой е запушил устата. Миналата година президентът имаше проблем с щам 1 и щам 2, тази година с друго. Не са професионални реакциите му.

Трети март не е националният празник, с когото всички да се гордеем. Има една стара сентенция, че национализмът е последното убежище на политическия негодник. Сюжетът става досаден", заяви политологът Георги Харизанов. 

"От три години телевизията, която управлявам, излъчва в Македония от месеци. Ние сме скромна частна медия и и македонския СЕМ ни е дал да се разпространяваме свободно. Северна Македония иска да станем съюзници и да нямаме граници - това, което се говори за нас и това, което присъства в учебниците, нека не се учудваме с това, което става", каза по повод отношенията ни със Северна Македония. 



Попитан как ще коментира ситуацията, в която премиерът подари сакото си на работник, той каза: "Да е жив и здрав. Със здраве да си носи сакото. Това е изцяло положителен сюжет. Не искам да изпадаме в подробности за таланта на Борисов."

"Типично в стил на Борисов. Последният лидер, от който са искали хората нещо е Иван Костов. Той като човек беше една доста тежка история. Той подари магаре на една баба, но дрехата от гърба носи друга символика", продължи той. 



"Тази сцена показва културната интимност. Сцена на обмен на тялото на властта, което се разпознава като тялото на народа. Този човек каза, че много си приличат, а Борисов каза: "да, толкова си приличаме, че ти подарявам и сакото ми". Има един по-дълбок пласт и той е чудотворното тяло на краля - докосването на монахрическото тяло носи чудо. Всички копнеят да се докоснат до тялото на властта и с Борисов има как да го направят, защото щедро си раздава сакото", каза Харалан Александров.

"Борисов и Трифонов са класически примери за "като мене". Тук има много повече от пиар. Борисов е даващия баща. Това дълбоко патриархално. Това изглежда непреодолимо. В патриархалните култури бащата е обект на желание. Бойковизъм страшен е и заслужава да бъде изучаван в учебниците", каза Харалан Александров.  

"Живков имаше огромни умения, близки до сегашния премиер, който се учи от него. Той няма патриархална харизма, а харизмата на Дон Жуан. Той умее да сваля. Това е свалка, ама не закачка и бъркане под полата. Той показва, че е готин", обясни още Андрей Райчев. 

"Има го това. На хората им харесва този диалог - някой да им дава, да се грижи от тях и го харесват, защото е от "наще", завърши Харизанов.