"Планът България“, с който приближеният до Кремъл Константин Малофеев и генералът от ГРУ Леонид Решетников са искали със съдействието на банкера беглец Цветан Василев и лидера на движение „Русофили“ Николай Малинов да преобърнат геополитическата ориентация на страната ни от прозападна в сателитна на Москва, е част от мащабна схема за налагане на руското влияние на целия Балкански полуостров, пише "Монитор".

Тя е задействана преди пет години, веднага след незаконното анексиране на Крим през март 2014 г., в което Малофеев играе ключова роля и попада на челно място в санкционните списъци на САЩ и ЕС заради финансиране на украинските сепаратисти. А целта й е в държавите

на Балканите да бъде създадена политическа и икономическа зависимост от Русия чрез три основни инструмента: пускане на пипала и налагане на контрол в сектори като енергетиката, банките и недвижимата собственост; инвестиране в крайнодесни формирования и русофилски настроени формации и политици, в това число създаване на изцяло нови партии; финансиране на пропагандни информационни кампании чрез зависими медии.

Основен двигател за реализацията й е именно работещият от години заедно тандем Малофеев-Решетников, става ясно от доклади на две авторитетни организации, занимаващи се с аналитична дейност в областта на сигурността и външната политика - фондация „Карнеги“ за международен мир и Европейския съвет за външна политика (ECFR).

В първия документ, публикуван под името „Руската игра на Балканите“, е описана матрицата, по която действат бившият високопоставен разузнавач и доскорошен шеф на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) в различните страни на полуострова.

Дават се и конкретни примери за налагане на влияние в цял набор сфери от политическия, икономическия и културния живот на държавите, в това число и за България.

Във втория - „Контролиране на хаоса: Как Русия менажира политическата си игра в Европа“, е даден конкретният период, в който е задействан планът – 2014 г. Тогава Малофеев дейно започва да инвестира едновременно в икономически придобивки и политически мрежи на Балканите, пише авторът – британският политолог Марк Галеоти.

Защо? Според докладите – за да забави процесите по интегриране в ЕС и НАТО на тези държави от региона, които все още не са част от евроатлантическите структури. А в останалите – да влияе върху позициите им по редица важни за Русия теми, в това число за стратегически за нея международни проекти. Главно в енергетиката, но не само.

На какво се базира „Планът България“?

От обявените дотук от прокуратурата детайли от него е става ясно, че целта е била подсъдимият за източването на милиарди от КТБ банкер беглец Цветан Василев и бившият соцдепутат, председател на движение „Русофили“ и засега единствен обвиняем по шпионската афера, разтресла страната миналата седмица, Николай Малинов, да снабдят Малофеев и Решетников с инструментариума, нужен им за впиване на пипала върху стратегически сектори у нас.

Като военната промишленост, телекомуникациите, селското стопанство и медиите. А също да създадат партия, която да прокарва диктуваните от тях интереси в българската политика.

Важно е обаче да се уточни, че макар Василев и Малинов да подготвят почвата за задействането на плана в края на 2014 – началото на 2015 г., машината, която е трябвало да го реализира, стъпва върху три пилона, положени в трите най-важни сфери за обществото – бизнес, политика и култура, още в началото на Прехода.

Двигателят й е действал на спящ режим още от началото на демокрацията благодарение на така и недоунищожената мрежа от верни на Москва номенклатурчици и бивши агенти на Държавна сигурност.

През 2014 г. обаче й е даден рестарт по всички направления. От една страна – с вторичния грабеж на КТБ, стартиран и извършен от Василев веднага след бягството му зад граница и избухването на аферата с фалираната банка през лятото на същата година.

А от друга – с обилен финансов поток от кремълски рубли, благовидно замаскирани под луксозното прикритие на чуждестранни инвестиции, но предназначени да налеят обилно масло в цяла манифактура за заливане на публичното пространство у нас с дезинформация в полза на Русия.

Тук е моментът да се спомене, че с ДС са свързани и основните български играчи в този шпионски план реално предназначен да поднесе на тепсия на Москва страната ни чрез преобръщане на общественото мнение у нас.

Самият Николай Малинов призна, че с Решетников го свързва старо семейно приятелство по линия на бащата на бившия соцдепутат, който е бил високопоставен служител на Първо главно управление. Що се отнася до Цветан Василев – в неговата биография се губи една година през 80-те между следването в Лодз, Полша, и дипломирането му във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (сега УНСС), което подхранва съмнения за евентуална вербовка в полза на Русия.

Извън спекулациите обаче вече е сигурно, че създадената от него с консултантските услуги на уж десния по ориентация, но червен по действия и ментори бивш премиер Иван Костов пирамида КТБ е била банката на ДС.

От данните, изнесени от Комисията по досиетата през март 2019 г., стана ясно, че 29 от най-крупните вложители в трезора са работили в бившата Държавна сигурност и към РУМНО.

Как е трябвало да се реализира?

Във вече споменатите три направления. В първото – икономиката, ключова роля е трябвало да изиграе „прехвърлянето“ от страна на Цветан Василев на едни от малкото реални активи, финансирани от КТБ и заложени в полза на банката.

Банкерът беглец стартира процеса по вторичния им грабеж под носа на държавата още през юли 2014 г., когато сменя собствеността върху люксембургската офшорка, държаща най-големия дял в БТК.

Прехвърля го с поредица от врътки към дружеството SHCO79 с единствена цел да прекъсне връзката между телекома и финансирането от КТБ. В следващите месеци с помощта на свои ортаци и подставени лица в България предприема стъпки по кражбата и на НУРТС, „Дунарит“ и „Авионамс“.

Така в края на 2014 - началото 2015 г., с посредничеството на Малинов, предлага да прехвърли на Малофеев общо 6 „златни актива“, върху които няма каквито и да било права – БТК, „Дунарит“, „Авионамс“, НУРТС, „Фърст диджитал“ и ГАРБ.

Изгодата на Василев от сделката е ясна и е по две направления

От една страна – търгува срещу откраднатите активи с протекциите на приближения до Кремъл Константин Малофеев. От друга страна, се надява при реализацията на плана да бъдат дестабилизирани институциите в България и съответно да отърве възмездието за престъпленията си.

Така в резултат на сключената между Василев, Малинов и Малофеев сделка през декември 2014 г. е създадена люксембургската офшорка LIC33, от чието име през март 2015 г. предяви претенции към шестте ключови актива белгиецът с московски паспорт и партньор на Малофеев Пиер Луврие.

Макар „бандата за 1 евро“ да се провали, а впоследствие БТК, НУРТС и „Авионамс“ да бяха спасени от набезите на руско-българския престъпен тандем (първите два бяха продадени на публичен търг в Лондон, а „Авионамс“ откупен от държавата след търг, организиран от частен съдебен изпълнител у нас), групичката не се отказа от щенията си към „Дунарит“.

Вече действайки през българин, подставено лице на Цветан Василев - оръжейния търговец Емилиан Гебрев. Той се появи на сцената в началото на 2016 г., след като не само Луврие, но и друга марионетка на Малофеев – Дмитрий Косарев, не успя в набезите към „Дунарит“.

Към момента, макар да не е собственик на предприятието, благодарение на скандално съдебно решение Гебрев незаконно държи контрола във военния завод чрез удобен нему борд, като има достъп до всички ресурси на предприятието.

Финансови, благодарение на което вече над 2 години заводът играе ролята на касичка за свежи пари към Василев и руските му покровители Малофеев и Решетников. И продуктови, в това число достъп до натовско ноу-хау и класифицирана информация.

От интервю за предаването „Панорама“ по БНТ в петък вечер на секретаря на движение „Русофили“ и дясна ръка на Малинов - Юрий Борисов, който бе сред разпитваните по шпионската афера, стана ясно, че групичката е обсъждала включително създаване на банка. Или, иначе казано – на КТБ 2.

Пипала в политиката

В политическия спектър руското влияние е трябвало да пусне пипала също по линия на няколко направления, част от които вече са факт.

Едното е финансирането на паравоенни отряди (уж създадени, за да борят миграцията), на крайнодесни формирования, като например станалите вече ноторно известни „рокери на Путин“ от „Нощните вълци“, както и на „подпомагането“ и тласкането напред на кариерата на проруски настроени политици в различни партии у нас – от левия или крайнодесния спектър.

В дългосрочен план обаче офертата на Малинов към Малофеев и Решетников е била на базата на оглавяваното от него движение „Русофили“, за което твърди, че има „35 000 организирани членове“, да бъде създадена партия, която да влезе в парламента и да прокарва проруските интереси там.

Култура и медии – гръбнакът на пропагандната машина

И докато първият стълб е трябвало да гарантира финансовата зависимост на икономиката ни, а вторият – политическият, да гарантира обличането на интересите, прокарвани от Малофеев и Решетников в държавни решения, то третият – сферата на културата и медиите, е гръбнакът на пропагандната машина, която е трябвало да постигне обществена подкрепа за целия този комплот.

Чрез масирани медийни кампании, пропаганда и дезинформация.
При избухването на шпионската афера лъсна само една от брънките, които е трябвало да формират този гръбнак – планът да бъде създаден новинарски канал на основата на финансираната от КТБ със заеми за близо 300 млн. TV7 по подобие на телевизията на Малофеев „Царъград TV“ в Русия.

Истината обаче е, че докато тази идея, предложена от Малинов и Василев, се провали, то други проекти, зад които прозира прокремълската пропагандна машина, действат на пълни обороти.

В сферата на културата основен пилон е Руският културно-информационен център (РКИЦ). Действал още от времената на соца, при старта на демокрацията РКИЦ продължава съществуването си у нас, но първоначално на намалени обороти. Предимно с концерти и курсове по руски език. През 2014 г. обаче машината започва да работи с все по-засилващи се темпове.

Именно тогава с указ на президента Владимир Путин е утвърдена цялостна концепция за „държавната политика на Руската федерация в сферата на международната помощ и развитие“.

Под лустросано звучащото понятие се крие ядрото на т.нар. мека сила, чрез която Кремъл залива чужди държави с масирана пропаганда. Основен изпълнител на концепцията е руската федерална агенция „Россотрудничество“, чийто бивш зам.-шеф Ирина Живихина в момента е председател на РКИЦ в България.

Едва ли някой ще се изненада, че центърът има тясно сътрудничество с организацията „Двуглав орел“, в чието ръководство са Малофеев и Решетников. През 2014 г. РКИЦ задейства у нас мащабна програма за предоставяне на стипендии за студенти и аспиранти в руски университети.

Към настоящия момент в програмата са включени над 500 вуза във федерацията, а още в началото на програмата са раздадени 153 стипендии. За учебната 2015 - 2016 г. те са скочили на 283, а за следващата 2017 - 2018 – на 300.

В задачата си да разпространяват проруската пропаганда „Россотрудничество“ и клоновете му по света (агенцията има културно-информационни центрове освен в България в още 61 страни) са подпомагани от друг мащабен проект - проекта „Русия отвъд“ (RBTH) на информационната агенция „Россия сегодня“ (бел.р. - „Русия днес“). За България официален представител на RBTH е съпругата на Николай Малинов – Даниела Малинова.

Както можем да се досетим обаче, това са само видимите представители на т.нар. мека сила, която е трябвало да разпръсва проруската пропаганда у нас. Далеч по-интересни са цялата мрежа уж русофобски сайтове и говорители, които обаче имат рубли в кръвта си. 

Сред тях няма как да не назовем „Фрогнюз“ на бившия агент на ДС Огнян Стефанов, финансиран от Цветан Василев и играещ ролята на негов пресцентър. Натрапчива е и връзката на представящия се за главен редактор на уж разследващия сайт „Бивол“ Атанас Чобанов с проекта RBHT.

Съпругата на Чобанов – Мария Онучко, чийто баща е дългогодишният кореспондент на РИА Новости във Франция Виктор Онучко, работи за парижкото подразделение на „Русия отвъд“.

Според доклада на „Карнеги“ освен в дейности по линия на културата, „осребряващи историческата памет“ на народите на Балканите, и създаването на мрежи от онлайн медии, прокарващи проруска политика, се залага и на „аутсорсване“ на тролски услуги към страни от полуострова. Засега не е ясно дали в този списък влиза и България, но се счита, че има сериозна руска следа в увеличението на кибепрестъпленията в редица държави, сред тях и нашата.

От Крим, през намесата в US изборите, до опита за преврат в Черна гора

Името на Малофеев, който заедно с ортака си Решетников вече има десетгодишна забрана за влизане в България, влезе в световния информационен обмен покрай анексирането на Крим. Той бе включен на челни места в санкционните списъци на САЩ и ЕС за финансиране на украинските сепаратисти. Един от лидерите им – Игор Стрелков-Гиркин, е бивш шеф на охраната на корпорацията на Малофеев.

Наскоро той бе обвинен заедно с още трима агенти на руското ГРУ като поръчител на свалянето на малайзийския „Боинг“. След Крим името на Малофеев в комплект с това на Решетников нашумяха и като основни двигатели на провалилия се опит за преврат в Черна гора в края на 2016 г., чиято цел е била да предотврати влизането на държавата в НАТО през 2017 г.

След краха на комплота Решетников се прости с поста си на председател на Руския институт за стратегически изследвания. Той обаче продължава да е част от две неправителствени организации, считани за основни рупори на тандема между Малофеев и генерала от ГРУ при опитите им за намеса във вътрешните работи на държавите по света.

Едната е ноторно известното вече общество „Двуглав орел“, а другата – тинк-танкът „Катехон“. Той е създаден през 2015 г., като медии в САЩ, сред които и „Ню Йорк таймс“, директно обвиниха въпросния аналитичен център за руската намеса в изборите в Щатите.

Отделно Малофеев е учредител на фондация „Св. Василий Велики“, която под маската на благотворителни и културни мероприятия спонсорира събития, част от руската пропаганда.