Публично известен факт е, че повече от десет години българската правосъдна система е заложник на лобистки, политически и корпоративни интереси, прокарвани през т.нар. „граждански сектор“, пише "Правен свят".


Оскъдно малко са неправителствените организации у нас, които са истински ангажирани с каузи и целят защита на обществения интерес.

За сметка на това има няколко десетки, дори стотици НПО-та, които са обвързани в разпрострялата се над целия публичен живот мрежа, преследваща защита на интересите на неолибералния спектър в политиката, икономиката и правото.

За по-малко от месец две събития – създаването на Съвет за развитие на гражданското общество към правителството и жребият за член на Гражданския съвет към Съвета за съдебната реформа, ясно показаха тежките зависимости в неправителствения сектор у нас.

По отношение на Съвета от НПО-та, който ще надзирава дейността на изпълнителната власт и ще казва кои граждани са „умни и красиви“, е повече от очевидна обвързаността на членовете с жълтопаветния естаблишмънт, с произход Разград.

Във въпросния Съвет може би единствената доброволческа организация е Българският червен кръст. Всички останали са „граждани“ на трудова заетост – професионални протестъри, анализатори на повикване и вечно провалящи се на избори кандидати за власт.

Очевиден е опитът през „гражданското представителство“ във властта да проникнат лобистките интереси на кръга „Капитал“, предвождан от подсъдимия бизнесмен Иво Прокопиев.

Сходна е ситуацията и в областта на правосъдието, където от години лобистки интереси на подсъдими богаташи и техните адвокати са прокарвани от няколко НПО-та и от една съсловна съдийска организация.

Видимият ефект от това са хилядите страници доноси, с които Европейската комисия бе заливана в продължение на цяло десетилетие и позорното съдебно решение за предсрочното освобождаване на осъден за убийство в центъра на София австралийски анархист.

Държавата в последните няколко години постигна известен напредък по отношение на ограничаването на влиянието на лобистките организации в съдебната система, но той е крайно недостатъчен и лесно обратим.

Точно това налага нови и радикални мерки, които би трябвало да предприеме законодателната власт, за да се гарантира независимостта на съдебната система от зависимостта на т.нар. „граждански организации“.

С поправките в Закона за съдебната власт отпреди пет години бе разбит митът, че Съюзът на съдиите в България, в момента председателстван от опозорилия правосъдието Калин Калпакчиев, представлява (почти) цялата съдийска общност у нас.

Оказа се, че не повече от 10% от съдиите, основно от съдилищата в столицата, проявяват недопустимата за независимостта на магистратите политическа и корпоративна обвързаност с външни за правосъдието интереси.

Най-същественият успех на държавата бе да преустанови писането на „мониторинговите доклади“ от професионални доносници, чиято манифактура из софийските офиси бълваше манипулации, с които Европейската комисия получаваше изкривена представа за реалността на правосъдието.

Уволнението на съветника по мониторинговия механизъм в офиса на ЕК в София Юри Бюрер Тавание даде незабавен резултат.

България получи два последователни обективни доклада за състоянието на съдебната система, а Брюксел прие решение за отмяната на мониторинга и предстоящата му замяна с общ механизъм за „Върховенство на правото“, който обаче се отнася за всички държави членки на Европейския съюз.

Точно в тази връзка през седмицата Министерството на правосъдието реши да попълни състава на Съвета за реформа на правосъдието с представител на гражданския сектор.

Оказа се обаче, че само две организации са заявили участие – независимата Асоциация „Форум“ и тежко зависимият от олигархичния кръг „Капитал“ т.нар.

Български институт за правни инициативи. Класиран бе БИПИ, основано в миналото от проваления бивш правосъден министър Христо Иванов, понастоящем председател на политическото ГМО на Иво Прокопиев „Да, България“.

Много правилно правосъдният министър Данаил Кирилов отмени избора заради липсата на конкуренция. Този акт има две последици – една положителна и една отрицателна.

Плюсът е, че за пореден път се видя истинското лице на т.нар. „граждани“, които когато им е угодно гузно премълчават фактите, но когато лобистките им набези получат адекватен отпор, започват шумно да се жалват.

Председателката на БИПИ Биляна Гяурова-Вегертседер, за която публично известна е обвързаността й в миналото с корпоративните интереси на подсъдимия Иво Прокопиев и близкия му приятел Росен Плевнелиев, първоначално реши да остроумничи, а после да недоволства от анулирането на жребия.

Пред издание на Прокопиев Вегертседер първоначално реши да атакува бъдещия Съвет, като прогнозира, че няма позитивни очаквания от неговата дейност.

Часове по-късно, след като Данаил Кирилов отмени избора на НПО, от БИПИ излязоха с доста фрустрирана реакция, съдържаща нападки към Министерството на правосъдието.

Минусът от иначе правилното решение на правосъдния министър е, че в предстоящата процедура с голяма доза на вероятност ще се включи цялата мрежа от свързани помежду си НПО-та, дирижирани от лобисткия интерес на адвокатски кръгове и техните клиенти – богати и подсъдими олигарси.

Заради това няма да е изненада, ако се стигне до възкръсването на една емблематична неправителствена организация, известна, че представляваше само председателя си и носеща комичното име „НПО-Разград“.

Трагично е, че въпросното НПО осигури кариера на заместник-министър на правосъдието на съдия от Разград. Която заради заслугите си към олигархичните кръгове, докато бе в МП, получи своеобразен „кариерен бонус“ и остана да правораздава и расте в йерархията като магистрат в София.

Отчетливо в последните две-три години се забелязва преструктурирането на НПО-та в областта на правосъдието и концентрирането им в две-три структури, вместо предишната практика да са около десетина.

Извън политизирания ССБ, активни в прокарване на лобистки интереси в правосъдието са именно БИПИ, Българският хелзински комитет и т.нар. „Антикорупционен фонд“.

Именно в този фонд бе концентриран по-големият ресурс на неолиберално-олигархичните кръгове.

Съставен основно от бивши и настоящи щатни служители в структурите на Иво Прокопиев, т.нар. „Антикорупционен фонд“ бива използван за поръчкови удари срещу неудобни за бизнесмена и свързани с него кръгове институции, икономически конкуренти и политически опоненти.

Знак, че фондът има за задача всячески да саботира работата на институциите в полза на интереси, свързани с подсъдими и обвиняеми лица, е и присъствието в него от известно време на бившия прокурор Андрей Янкулов.

След като нетипично за изданията на Прокопиев, които по традиция имат крайно негативно отношение към държавното обвинение, младият Янкулов е промотиран преди 7-8 години, по-късно той става заместник-министър на Христо Иванов.

След одиозното бягство на Иванов от поста, Янкулов се връща в прокуратурата, за да я напусне в края на миналата година. Защо го прави, може да се установи от последващата му активност.

Бившият прокурор, но вече като адвокат, има възложена задача да играе ролята на професионален трол на дейността на доскорошните си колеги.

Янкулов ежеседмично се отчита на новите си работодатели със статии, персонално насочени срещу главния прокурор, както и атакувайки всеки акт на прокуратурата.

Писанията на адвоката едва ли щяха да имат някакво значение, ако не бяха използвани за медийна пропаганда срещу прокуратурата, с ясната цел – уронване престижа на съдебната власт като цяло.

Доколко това е почтено да се върши от доскорошен магистрат, е отделен въпрос. Но някак си щеше да говори малко по-добре за автора, ако беше проявил тази си настървеност като прокурор, който защитава интереса на обществото.

Сега вече е ясно, че Янкулов е ангажиран да хейти бившите си колеги, но не е много ясно какво точно той е свършил като прокурор.

Вероятно нищо съществено, иначе едва ли би бил така лесно приласкан от политическия пост в правосъдното министерство преди пет години, а сега от хонорарите срещу професионално тролене.

Ако в областта на здравеопазването многобройните пациентски организации всъщност не са нищо повече от зле прикрити лобисти на фармацевтичните гиганти, то същата роля, но в интерес на адвокатски кръгове, в последните години играят неправителствените организации, развиващи дейност, свързана със съдебната власт.

Всичко това показва колко важна и нужна е задачата на законодателната власт - ясно да регламентира ролята на НПО-та в правосъдието.

Защото се оказва, че освен адвокатите си в съдебната зала, медиите си, които често се оказват техни собствени, олигарси с проблеми с правоохранителните институции използват и т.нар. „граждански организации“, за да си гарантират недосегаемост за незаконните си действия.

И ако в този парламент едва ли ще има воля и време за подобна реформа, то още със старта на следващото Народно събрание мнозинството трябва да гарантира законово, че щатни граждани на заплата при подсъдими олигарси и техните олигарси няма да се явяват надзорници спрямо обвиняващите и съдещите ги магистрати.