Предвидената от вносителите на законопроекта за връщане на ограбеното от КТБ негативна реакция от страна на тези, които нямат интерес държавата да си върне платените 3.5 млрд. лева, вече се мултиплицира и на плоскостта на правото. След първоначалния шок от внасянето на закона - според който заличаването от квесторите на обезпеченията в полза на КТБ се обявява за нищожно и сделките за прехвърляне на вземания стават недействителни, олигархичното задкулисие се активизира и затърси спешно говорители, които да оборват с „правни“ аргументи законопроекта.

Това очевидно е панически ход на групата около Цветан Василев и Гриша Ганчев, подкрепяна от медиите на Иво Прокопиев, да смачкат още в зародиш идеята за връщане на активите на КТБ в масата на несъстоятелността.

Ангажирането от „Капитал“ на „говорител“ по темата, в лицето на професора от Софийския университет Ангел Калайджиев (мнението му веднага е препечатано в присъдружния на Василев сайт на агента от ДС Огнян Стефанов – „Фрог нюз“) обаче се оказва пълно фиаско.

Първо, защото преподавателят по търговско право, в желанието си да услужи, явно е нямал време да прочете внимателно както самия закон, така и законопроекта за изменението му, и второ, междувременно текстовете вече бяха принципно подкрепени, както от финансовия министър Горанов, така и от шефа на правната комисия в парламента Данаил Кирилов.   

Според Калайджиев, предложението на вносителите нарушавало началото на предвидимост и произтичащите от него правна сигурност и стабилност, било противоконституционно, както и нарушавало „фундаментални“ принципи в правото. Неизненадващо, позицията му се припокрива едно към едно с вече изразената такава от журналиста на Прокопиев Николай Стоянов, както и от придворния „анализатор“ на Василев Мирослав Иванов.

От коментарите под статията в „Капитал“ обаче става ясно, че Калайджиев дори не е прочел Закона за банковата несъстоятелност, защото твърди, че проектът “Пеевски-Цонев-Хамид” съдържал термини с неустановено съдържание като "вземане с произход от банката", само че точно за това понятие, дефиниция изрично е дадена с промените в закона, станали факт през 2015 г. Че Калайджиев не ги е прочел, не е толкова фатално. Фатално е обаче, ако студент може да вземе изпит при него в Софийския университет, с подобни пропуски в знанията.

Другото „умозаключение“, развито от преподавателя, е че обезпеченията имали акцесорен характер, т.е. ако главното вземане бъде погасено, обезпечението също се погасявало. Така според Калайджиев се създавала „привидност за наличие на обезпечено главно вземане, която обаче няма да преодолее материално-правния ефект на погасяването нито на главното вземане, нито на обезпечението“?!

Та нали именно заради незаконното заличаване от квесторите на обезпечения, заради също незаконни прихващания, фиктивно зануляващи напълно редовен и съществуващ дълг към банката, са предложени тези изменения! Явно обаче според правния корифей, да заличиш незаконно дълг чрез прихващане с фиктивни цесии, има по-голяма сила от това, да запазиш обезпеченията върху дълга. Още повече че КТБ води към момента над 800 дела, с които иска да бъдат признати за недействителни именно тези прихващания.

Но след като се е загрижил толкова за правата на хората, ограбили повторно КТБ след затварянето й, добре е Калайджиев, както и всеки следващ „говорител“, който ще бъде ангажиран от олигархията по темата, пък било той и професор, първо да отговори на българските граждани, дали правото може и трябва да оправдава грабеж за 3.5 млрд. лева, и дали същото право, на което учи студентите, не трябва да се съобрази с обществения интерес, на който всъщност законите трябва да служат.