Легендарният китарист Тенко Славов: Васил Найденов имаше фобия от секс с жени!

Издръжал съм го, а той ме завлече с пари и ми открадна песен!

08 Ноем. 2013, 16:12 56379 прочита 14 коментара

Васил Найденов

Издръжал съм го, а той ме завлече с пари и ми открадна песен!

Тенко Славов е една от китарните легенди в българската музика. Роден е на 16 март 1950 г. в Стара Загора, но е отрасъл в София. След казармата си изписва три тома за китара от Америка и се самообразова като музикант. Работи с много рокбанди. Свири в оркестър “Обектив 71” с ръководител Николай /Бебо/ Куюмджиев, с най-известните по това време изпълнители като Бисер Киров, Ирина Чмихова, Мишо Белчев... Именно тогава “открадва” занаята аранжорство от Бебо Куюмджиев. Впоследствие започва да работи с легендарната група “Фактор” на Весо Тодоров-Кокала, която скоро е поканена да свири с Емил Димитров и се преименува на оркестър “Синьо-белите”. Шеф на бенда на попкраля става Тенко Славов. Работил е и с “Маковете” на Лили Иванова. Около 20 години Тенко живееше в САЩ, където се занимава с музика и работи като брокер. В уникална изповед пред “ШОУ” легендарният музикант разкрива шокиращи истории от своя живот, разказва за звездните си приятели и не скрива огорчението от хората, които са го измамили! <hr /> - Тенко, в твоята група ”Тест” свиреше и Васил Найденов като пианист. Защо не се получиха нещата между вас? - Когато напуснах ”Тангра”, реших да направя своя група - “Тест”. През април 1977 година срещнах Васил Найденов пред “Кристал”. Той нямаше работа, беше много зле! Казвам му: “Слушай, Васе, ще правя група, ела при мен!”. Той много се ентусиазира. След това, през 1978 година, аз дадох една песен “Ако имаш време” на Младежкия конкурс за забавна песен и спечелих първа награда. Отидохме да репетираме на вилата на барабаниста ни Бойко Василев в “Банкя”, чийто баща беше зам.-министър, голям човек, партиец някакъв. Васко пееше и свиреше на пианото. Той беше много странен човек! Пет минути най-малко сутрин си миеше ръцете! Най-малко! Когато го видях за пръв път, не можех да повярвам на очите си. Викам му: “Васко, ще оперираш ли някой, какво е това миене!”. Миене, сапуни!.. /смях/ И накрая започва да си тръска ръцете! Бойко му вика: “Хайде, избърши се!”. А той: “Не, аз за какво съм се мил, ако трябва да пипам после нещо!”. Веднъж трябваше да готвим едно месо, той го изми под топлата вода, докато стана сиво! И обясни: “Ти, ако знаеш колко бактерии има в него!...”. Точно тогава започна да ми прави впечатление, че има някакви отклонения този човек! Когато ние канехме момичета, той бягаше! Не съм го виждал да бъде с мъже, но не съм го виждал и с жени! Веднъж си направих кодош. Събота и неделя почиваме. Васето казва: “Аз отивам в София!”. А аз се избъзиках: “Бойко, да поканим тука две гадженца за компания, да си направим малко купон с тях!”. А Васето започна да протестира бурно: “Ей, на моето легло нищо няма да правите!”. Васето спеше на едно походно легло в хола до пианото си! Какво да правим на неговото легло, като си имахме две спални горе! Като се прибра в неделя вечерта, ние започнахме да се шегуваме помежду си: “Защо така, бе, нали Васето каза на неговото легло нищо да не правим!”. Той избухна: “Какво сте правили на моето легло?!”. И започна да занича по чаршафите! Викам му: “Стига, бе, занасяме се!”. Имаше фобия на тема чистота, жени, странен човек! Той имаше някаква задявка с Марта Левчева, на Любомир Левчев дъщерята. Но тя беше казала на Марта Вачкова: “Абе, целува се, всичко, но като опре до леглото, бяга!” То е било явно някаква невероятна борба в него - “накъде да отиде”! Защото после вече се знае за какво става въпрос! Но никога не се е държал като пед...аст! Той може да бъде много добър приятел с жени, но когато става въпрос за секс с жени, изглежда изпитва някаква погнуса! Говорили сме и той дава да се разбере, че има нещо, което го отблъсква от жените! Моето мнение е следното: Той е отгледан от баба си и от дядо си, ходил съм в тях. Спал е в леглото на баба си много години! Над 20-годишен е бил, когато все още е спал с баба си в едно легло! Просто защото не е имало къде! Представи си какво може да е в леглото на една възрастна жена, занемарена... И той може да е получил някакъв шок, фобия от това какво е жената. И може би му е останало подсъзнателно, че всяка жена е така. Страшна работа! Аз мисля, че може от това да е... Васко е и много мързелив човек! Ние репетираме цял ден едно парче, с големи усилия го научаваме! На другия ден викам: “Хайде!”. А той ме пита: “ В коя гама е?”. Представяш ли си?! Викам: “Чакай, ние вчера цял ден го репетираме, ти днес не знаеш дори в коя гама е!”. - И как се развиха по нататък нещата с вашата група? - Готвехме се да напуснем България и да работим в чужбина. Васко навиваше Бойко да отиваме в чужбина. Да се махаме от тази страна. В един момент Любо Денев предложи на Васил една песен, която да изпее на “Златният Орфей”. Даже Любо много етично ме попита и мен като ръководител. Казах му: &bdquo;Добре, Любо, само да не ни пречи на нашата работа, защото ще заминаваме в чужбина”. Питам го: “Васе, какво ще кажеш?”. “Много не ми се ходи, ама ако ти кажеш, ще отида!”. И отиде. Свърши “Златният Орфей” - него го няма. 10 дни не можем да го намерим! Накрая го срещам един такъв гузен пред “Кристал”. Питам го: “Какво става, бе, Васе?!”. А той: “Виж какво, аз взех друго решение, ще остана тук, не мога да дойда с вас! Стана така, че композиторите много ме харесаха и искат да ми пишат песни, да ме правят звезда!”. Предател тотален! Васил беше с доста ниско самочувствие. Аз бях единственият, който го защитаваше. Понеже е странен като човек и хората го мислеха малко за хохо-бохо. Нито пари имаше, нито нищо! Аз съм го издържал, всичко! Вадил съм нотите на пианото! И в един момент да ми казва, че няма да участва повече в групата! Намерил ми един Петко Мюфтиев - Петручио. Докато го пречупя, ми взе много време, понеже той свиреше класика. Една година по-късно от “Концертна дирекция” ни взеха да свирим с Васко на турне. Правехме концерти като група “Тест” и Васил Найденов. Пълна ирония на съдбата! В един град идва някакъв организатор и ми казва: “Няма да има концерт!”. “Как така няма да има концерт?! Къде е Васко?” питам аз. А организаторът: “Замина за София! Нещо ми се разсърди!”. Тогава казах, че повече няма да работя с него. Морис Аладжем даже ме заплашваше с какво ли не. С Васето не си говорехме оттогава. Преди години ми дойде в Лос Анджелис с “Щурците”, на едно гости се срещнахме... Между другото ми дължи 300 лв., бях му ги дал на заем. Никога не е проявил желание да ми ги върне. Стана милионер и дума не отваря по този въпрос, въпреки, че след 30 години те са станали вече поне 1000! Дори казал на една позната: “Нищо не му дължа!”. Представяш ли си какъв човек! В най-тежкия му период, когато нямаше какво да яде, съм го хранил, давал съм му шанс и ... каква неблагодарност! За да приключим с Васко, ти казвам, че той е най-неетичният колега, който някога съм имал! Взе една моя песен - “Ако имаш време”, да я пее, без да ме пита! Не е платил една стотинка нито на мене, нито на “Музикаутор”, където тя е регистрирана. Имал е наглостта на няколко пъти да казва, че той я бил ... направил! След заключителния концерт на “Евровизията” тук, в България, той направи малък рецитал и накрая каза: “Сега ще ви изпея най-хубавата българска песен - “Ако имаш време”!”. На другия ден му се обаждам и му казвам съвсем добронамерено: “Василе, дай да се разберем - ти пееш моята песен, която е част от репертоара ти и правиш страхотни пари, аз нищо не вземам. Това не е справедливо, да не говорим, че не е законно. Плати ми 3000 лв., ще ти дам правата, можеш и да я запишеш”. А той: “А-а-а, чакай аз ще говоря с моя адвокат!”. За тази песен аз мога да му поискам колосална сума, защото тя е един от най-големите хитове, а, според мои колеги, това е най-добрата българска песен! Аз съм я записвал в Америка и американците много я харесват! - Когато си работил с Емил Димитров, често сте имали вземане-даване с милицията. Защо ви гонеха? - През 1973 г. една сутрин тръгвахме с Емил Димитров на турне. Имахме среща пред църквата “Св. Александър Невски”. Мариета беше дошла с олдсмобила и чакахме Емил да дойде. Изведнъж пред нас спря една черна волга. Дойдоха някакви милиционери, измъкнаха ни насила от колата и ни закараха на “Антим” I в Нравствения отдел на милицията. Дойде един полковник и направо ми заби един шамар! Две огромни “горили” ни държаха, а трети минаваше с машинката брутално през главите ни! Накълцаха ни косите! Това си беше чисто изнасилване – че не изглеждаме като тях! Единият направо си го каза: “Е, те сега заприлича на мене!”. Спомням си, че имаше отворен прозорец. Казах му: ”Слушай какво! Сега, ако ти изцепя една тупаница, ще излетиш през прозореца от другата страна на тротоара!”. Той моментално се дръпна. Хванаха ме и ме заведоха в една друга стая. Отидохме да се острижем. Мисля, че Васил Андреев, мениджърът на Емил, понеже ни правеха забележки по провинцията, че имаме дълги коси, ни скрои този номер! Идваха разни първи секретари на БКП и викаха: “Какви са тези хулигани!?”. И той, за да си няма неприятности и да го реши този “проблем”, ни натопи. То беше ясно! Предупредих Васил, че ако разбера, че е той, ще си има големи проблеми с мен! По-късно с едно мое гадже - Ани, която беше балерина от операта, отидохме да гледаме шоу в ресторанта на хотел “София” /сега “Радисън” – б. а/. Пееше Леа Иванова с Еди Казасян. Срещнахме се с нея отвън. Тя ме попита: &bdquo;Какво стана с твоята коса? Толкова хубава ти беше!”. Обясних й какво е станало. Леа, за да ме утеши, ми каза: &bdquo;Не приличаш на американски музикант, но приличаш на американски космонавт в момента!” /смях/ Имахме и друг подобен случай. През 1973-1974 година Емил точно се беше върнал от Париж и беше си купил страхотни дрехи. Сребрист костюм, високи обувки с един дебел ток, пак сребърни, с едни големи звезди. Новогодишната програма се предаваше на живо. Камерата го хваща него и го показва бавно – от долу до горе. Представяш ли си, това в България през 1973 година – появява се по телевизията същество от Марс със сребристи дрехи! Но някакъв от сорта на Пенчо Кубадински от Политбюро го е гледал предаването, и веднага вдигнал телефона: “Какви са тези хулигани, веднага ги махайте!”. В телевизията веднага ни дърпат шалтера! Наказаха ни и ни спряха всякаква концертна дейност, но ние пък започнахме да записваме двойния си албум, който аз продуцирах. Това беше единственият двоен албум, който в България беше записван, с всичките хитове на Емил. Дойде ни добре дошло - така или иначе не можехме да пътуваме! След шест месеца, като тръгнахме на турне, за половин час билетите се разграбваха из страната! Бяха ни направили такава невероятна реклама и всички искаха да видят “марсианеца”, след като му бяха спрели концертите толкова време! Имахме по два концерта на ден, та, вместо да ни извадят очи, ни изписаха вежди! - Въртяха ли се интриги по това време в “Синьо-белите”? - Бяхме на турне и спяхме с Валди Тотев в една стая на Слънчев бряг. Една сутрин към 6 и нещо звъни телефонът. Ококорих се и го попитах: “Какво става, бе, Валди?!”. Той вика: “Това е за мен!”. Обърнах се и заспах. Станах малко по-късно – Валди го няма, няма му и багажът! Оказа се, че е напуснал “Синьо-белите”! Взел си самолета и се прибрал в София. Мариета го сваляла много яко, преследвала го непрекъснато! Не се знае докъде се е стигнало, но Валди не издържал психически и решил, че решението е да напусне групата, за да не обиди Емил. Тогава трябваше да тръгнем на турне за Съветския съюз, имахме паспорти, всичко... Емил се обади на Иван Пеев да дойде, но той нямаше паспорт и няколко дни и ние трябваше да свирим без клавирни. Но това не се отрази много, защото аз всичките аранжименти бях ги направил около китарата. Доста интриги имаше в групата. Весо Кокала доведе в “Синьо-белите” Николай Синджирлиев, защото беше на улицата и нямаше работа. Но после той, заедно с барабаниста Марсел Барух направиха интрига срещу Весо Кокала - че не бил добър басист и трябвало да напусне групата! Намериха друг басист – Чавето. Намесих се и казах, че това не е етично, но Емил накрая ги послуша тях. По време на турнето в Съветския съюз си тръгнах и аз, защото Васил Андреев ме ощети с пари. - Как влияеше всъщност Васил Андреев на групата, на Емил? - Васил е първият импресарио на българска звезда! Пишеше текстове за Емил. Но беше много отрицателна ролята му по отношение на музикантите. Бъркаше се, държеше се с нас като с крепостници. Както ти казах, аз напуснах заради него. Имали са връзка първоначално с Емил, мисля, че той го прави хомосексуалист. Той го е хванал като много млад. Но скоро те се разделят и всеки си имаше собствени любовници. Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА ..................................... За скандалните отношения между Емил Димитров и Васил Андреев, за гейисториите на елита, както и за работата на Тенко Славов с Лили Иванова, четете единствено в следващия брой на &bdquo;ШОУ”.