"Струва ми се, че имаме малко време за да убедим този господин, че не сме го избирали за абсолютен монарх, а - засега - само за депутат", пише във фейсбук политологът Огнян Минчев, визирайки лидерът на "Продължаваме Промяната" Кирил Петков. 

През следващите дни е възможно да го изберем за премиер - с мнозинство от гласовете в НС, но и след като това се случи, той ще остане подчинен на българската конституция и закони, които предвиждат властта в държавата да бъде поделена и уравновесена между различни институции и институционални роли.


Всичко му Мара втаса на Кирил Петков, само Фандъкова и общинската власт му останаха кусур в държавата. 

Освен че произтичат от очевидно доброто му самочувствие, подобни разходки между пълномощията на институциите и императивността на правните норми очевидно са наследство на бъдещия премиер от неговия патрон и ментор в политиката - Румен Радев.

Нали Радев беше този, който свободно дефинира своята роля на вожд на протеста от позицията на президент на страната - позиция, която предполага и задължава носителят й да прави неща, различни от оглавяване на една от страните в граждански конфликт.

Проблемът в случая не се отнася толкова до Радев и до Петков, а до нашето собствено гражданско самосъзнание, което примирено приема и дори се радва на фриволните екскурзии на овластени хора между императивните изисквания на закона и институциите. 

Всички - почти всички сякаш се съгласихме, че протестът приключи (някои за пореден път казаха, че преходът е приключил), и че сега е време за гражданско обединение около резултатите на последните избори и техните институционални проекции.

Ако това е така, би било израз на гражданска зрелост както за привържениците, така и за опонентите на политическите сили, спечелили в резултат на промяната да изискват от своите представители да се захванат с работата, за която са упълномощени.

Когато парламентът избере Кирил Петков за премиер, неговата работа ще бъде да решава поредицата от национални кризи, в които се намира страната - здравна, инфлационна, институционална, криза на гражданско доверие и единство. Местните избори са през 2023 г. и г-н Петков като партиен лидер ще има възможността да стигне и до тях.

Ситуацията на обществено противопоставяне и конфликт, довела до поредицата неуспешни избори през тази година и до последните избори - да се надяваме, вече успешни - очевидно създаде у Петков едно нарастващо месианско самочувствие, което той все по-често упражнява като натиск върху правилата на публичното приличие, създадени преди всичко за овластени хора като самия него.

Време е общественото мнение и институциите да покажат на Петков и на колегите му очертанията на легитимната сфера на тяхната дейност, която хората очакват.

Нагледахме се на радевщини и на рашковщини - при които правилата и правомощията на едно служебно управление бяха разтегнати до абсурдните размери на неограничена власт - неограничена нито от легитимен институционален противовес, нито от културата и възпитанието на упражняващите тази власт. Ако днес не кажем "стоп", утре може да бъде късно.