Един самолет ако поиска кацане, никой няма право да му откаже. Всички радио разговори с пилота се пазят, съгласно международните изисквания. Според последните разговори пилотът казва, че има турболенция, но не казва, че иска кацане. Това обясни пред bTV Христо Христов – директор на Специализирано звено за разследване на авиационни събития относно самолетната катастрофа в Северна Македония, при която загинаха четирима българи.
 
„Той не е паднал в района на летището, а го е подминал и е прелетял над тази зона, бил е вече към българската граница – на 35 км от Скопие“, добави Христов.
 
В Северна Македония определиха като спекулация твърденията, че пилотът е поискал да кацне аварийно на летището в Скопие, но му е отказано.
 
Поради лошите метеорологични условия почти нищо от катастрофиралия самолет не е пренесено още от подножието на връх Солунска глава за допълнителни обследвания от разследващите.
 
Пилотът е имал над 300 летателни часа и е бил достатъчно опитен. Според авиационни експерти, лошото време е изненадало пилота, защото по план той бил предвидил да лети на много по-голяма височина.
 
Христо Христов обясни, че в този тип самолети – „Чесна”, няма устройство, подобно на черната кутия, което да пази данни. Според него любителите пилоти нямат достатъчно добра подготовка, за да анализират метеорологичната обстановка, но имат канал за връзка с РВД, които имат дежурни метеоролози.
 
В записа преди катастрофата се чува, че пилотът говори за турболенция, отбеляза още експертът.
 
„Когато се води разследване, имаме 4 хипотези – човешкия фактор, технически откази, метеорологическата обстановка, здравословното състояние“, уточни Христо Христов.
 
Според него пилотът е бил изненадан от метеорологичната обстановка. „Той е планирал полета на ешелон 163 – това са 4 900 м надморска височина. В този район най-високият връх е на 2 500 м – той е трябвало да лети много по-високо, пилотът определя сам височината, но не може да лети в облаците, лети под облаци. Ако този фронт го е пресрещнал, когато е търсил контакт със земята, е трябвало да лети 50 м под долната граница под облаците, за да има визуална ориентировка със земята. Предполагам, че времето го е принудило да снижи, там има вертикални течения които създават условия за пропадането на самолета”, обясни още Христо Христов.
 
Той уточни, че височината, на която е станала катастрофата, е 2200 м. Това означава, че самолетът е бил на 300 м под най-високата точка.
 
„Не изключвам още една вероятност – на тези височини от 2000 м нагоре при това време има условия за обледеняване. Самолетът е оборудван с противообледенителна система, но не знаем дали е била включена или не и дали е имало такава течност, която да спре обледеняването”, предположи още експертът.
 
Според Христо Христов не се изключва и факторът технически проблем.
 
Той обясни още, че според международните правила разследва държавата, в която е станало събитието. Ако тази държава не може да го направи, разследва държавата в която е регистриран самолетът – това в случая е Германия. На трето място е България, тъй като пилотът е българин.