Не веднъж сме чували забавните, но понякога и доста плашещи истории за това, че децата са виждали и са разговаряли с привидения. 

Това може силно да ни изплаши, особено когато в разказите се появяват детайли за починали роднини, които детето по никакъв начин не може да знае, или, обратното, се сбъдват, сякаш привидението е предупредило за тях. 

Тогава ни идва на ум да се замислим за това, че детето наистина не ни лъже, а действително вижда и чува неща, които ние не виждаме и не разбираме. 

Защо толкова много деца казват, че разговарят с привидения и виждате несъществуващото?  

Работата е там, че децата изучават живота, като си въобразяват и фантазират различни ситуации. Доста често децата превръщат реалността в игри, а понякога и на обратно - от света на фантазиите и игрите те пренасят в реалния свят въображаеми неща. 

Според общоприетото мнение, от 3-годишна възраст децата започват да разделят реалното от нереалното. Но има и такива, които смятат, че малките деца имат особено развита връзка с ония свят.  

Самите деца доста често си имат въображаеми приятели, особено тогава, когато те изпитват недостиг на общуване с други деца и дори родителите. 

Децата са неизчерпаем източник на енергия, те постоянно искат да се движат, да си играят, малчуганите доста чувствително възприемат всичко, което се случва около тях. 

Затова въображението им може да нарисува всякакви картини.