Свободният срещу мярка за неотклонение „подписка“ доскоро недосегаем олигарх Иво Прокопиев логично отхвърли обвиненията за ролята му в приватизацията на миноритарния дял на държавата в едно от трите ЕРП – ЕВН, през 2011 г.
От една страна, Прокопиев се опитва да избяга от отговорност, като пробва да я прехвърли върху тогавашното правителство и ръководствата на Агенцията за приватизация и на Комисията за финансов надзор, които били одобрили сделката. От друга страна, прилага добре познатия за опитните прокурори и следователи прийом на уличените в закононарушения лица, които започват да имат „бели петна“ и изпадат в амнезия за деянията, по които са обвинени.

Така постъпи и Прокопиев в серията медийни участия непосредствено след привличането му като обвиняем във вторник, които имаха за цел да го представят като невинна жертва на държавното обвинение. В едно от участията си – в сряда по Би Ти Ви, олигархът веднъж отрече да е бил помагач на бившия вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков, който предстои да бъде обвинен за сделката с ЕВН, а малко след това добави, че нямал „ясен спомен“. За да оправдае действията си, Прокопиев стигна дотам, че обясни дори как в периода 2010-2013 г. всъщност живял в далечен Сингапур. Фактите обаче са съвсем различни.

Симеон Дянков и Трайчо Трайков, по признанията на Бойко Борисов, са част от министрите, които именно Прокопиев е успял да вкара в първия кабинет на ГЕРБ в качеството му на председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Прокопиев не крие факта, че в първите месеци, докато е вицепремиер, Симеон Дянков всъщност живее в негов апартамент. Всеизвестен факт е, че Трайков влиза в правителството от позицията на прокурист в ЕВН. Ако тези факти Прокопиев не може да отрече, добре е да си припомни и къде е бил през март-април 2010 година. Със сигурност не и в Сингапур.

Тристранката – скритият начин Прокопиев да прокара приватизацията на държавния дял в ЕРП-тата

В 9,40 ч на 23 март 2010 г. вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков открива заседание на председателствания от него Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на което ще се обсъжда „Пакет от мерки за подкрепа и устойчив растеж на българския бизнес“; по-късно тези мерки ще намерят друго наименование – „Мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция“. Именно една от мерките е продажба през борсата на държавния дял в ЕРП-тата. Преди всичко обаче за заместник-председател на тристранката е избран шефът на КРИБ по това време – Иво Прокопиев, предложен от работодателите.

Още в началото на заседанието Дянков обявява, че целта на мерките е държавата да събере 1,5 млрд. лв., част от които ще дойдат от продажбата на ЕРП-тата, за да се покрие дефицитът и да се осигури устойчива фискална политика на държавата, както и да не се стига до повишаване на ДДС на 22%.

Спорейки с председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев, Дянков обяснява, че продажбата на ЕРП-тата трябва да се извърши по начин, който да осигури пари за бюджета, а не за Сребърния фонд. (По късно това се случва – правителството създава Държавната консолидационна компания, в която постъпват парите от продажбата на миноритарния дял в ЕРП-тата – бел. ред.)

Докато в тристранката текат дебати за „антикризисната“ политика на правителството, по искане на премиера Бойко Борисов, който предупреждава, че ще изземе лицензите им, в първата половина на април 2010 г. службите започват проверка на дейността на трите ЕРП-та. Едно от изданията на Прокопиев – седмичникът „Капитал“ – посвещава половината от броя си на открит лобизъм в защита на чуждестранните собственици, като лайтмотивът е, че действията на държавата представляват риск за чуждестранните инвеститори. Освен отчетливата защита на „Капитал“ спрямо ЕВН, на 18 април 2010 г. ръководената от Прокопиев КРИБ излиза със специално изявление в подкрепа на дейността на електрораз­пределителното дружество. „Това става (проверката на ДАНС в ЕВН – бел. ред.) в момент, когато повече от всякога икономиката на България се нуждае от свежи потоци чуждестранни инвестиции в някои от най-атрактивните си сектори“, пише в позицията на КРИБ в защита на ЕВН, с което се осветяват интересите на олигарха спрямо ЕВН.

Прокопиев в лобистки щурм за продажбата на ЕРП-тата

Успоредно с протекционистката кампания на медиите на Прокопиев, а и от страна на ръководената от него работодателска организация в полза на ЕВН, на заседанието на НСТС от 22 април 2010 г. олигархът прави поредица от изказвания, които разкриват силния му лобистки интерес от приватизация на миноритарния дял на държавата в ЕРП-тата. От стенограмата е видно, че близките на Прокопиев министри Дянков и Трайков предварително са подготвили почвата за лобисткия щурм на своя гуру.

Хронология от заседанието на НСТС на 22 април 2010 г.:

Пред колегите си от правителството, работодателите и синдикатите Симеон Дянков обявява, че от ведомството на Трайчо Трайков са изготвили списък с около 20 предприятия с миноритарно държавно участие в тях, които могат да се търгуват на борсата.

Първи думата взима Иво Прокопиев. „Основните предприятия, които всъщност могат да спасят вдигането на ДДС, са от енергетиката. Предлагам да напишем срок, примерно 1 септември, всичките тези предприятия да бъдат качени на фондовата борса. Абсолютно възможно е, ако наистина искаме да спасим вдигането на ДДС“, посочва Прокопиев.

Председателят на БСК Божидар Данев апелира за спиране на продажбата на ЕРП-тата заради започналите проверки на властите в тях, защото има риск от понижаване на цената на държавния дял. Като отговор Симеон Дянков развива тезата, че на следващото заседание на НСТС трябвало да се покани премиерът. Идеята на Дянков е Борисов да бъде убеден, че говоренето срещу ЕРП-тата трябва да се спре.

От думите на Дянков става ясно, че за продажбата на дяловете на държавата в трите ЕРП, сред които и тези на ЕВН, той и Трайчо Трайков действат в пълен синхрон. „Между мен и министъра на икономиката има разбиране какво е полезно и какво не е полезно да се говори“, коментира Дянков.
На последващия коментар от синдикатите, че трябва и политическо решение за приватизацията конкретно на ЕРП-та, отговаря не Дянков, а… Иво Прокопиев: „Слагайки този срок, ние правим политическа оценка и заявка. Ние също оказваме политически натиск.“

Откритият лобистки натиск на олигарха за продажба на дяловете от ЕРП-тата през борсата, където посредник при търгуването на ЕВН ще се яви неговата компания „Булброкърс“, продължава с думите: „Единственият начин е да започнем обратно да си подобряваме репутацията, ако, първо, успяваме да прилагаме това, за (не се чете – б.р.) разбрали, и второ, качваме нови неща на борсата (трите ЕРП – бел .ред.), които привличат чуждестранен интерес.“

Прокопиев – кукловод на Дянков и Трайков

От стенограмите на заседанията на НСТС, в които участва Прокопиев, става напълно ясно каква роля е играел олигархът в приватизацията на държавните дялове в размер на 33% в трите ЕРП-та и по-конкретно в ЕВН. Оказва се още, че дори и да не участва пряко в политиката, Прокопиев е имал възможност да диктува решенията на вицепремиера и финансов министър и на ресорния енергиен министър.

И не на последно място – след като в присъствието на десетки представители на изпълнителната власт, на ръководствата на национално представителните синдикати и на работодателските организации олигархът от „Капитал“ си е позволявал да лобира толкова открито в интерес на продажбата на ЕРП-тата, от което впоследствие пряко се е облагодетелствал чрез посредническата роля на неговата „Булброкърс“, може да допуснем как триото Прокопиев-Дянков-Трайков се е договаряло с австрийските собственици на ЕВН в ущърб на българските граждани.

16 месеца след заседанието на НСТС от април 2010 г., през август 2011 г. в. „Капитал“ ще излезе с програмна статия, посветена на продажбата на държавния дял в ЕРП-тата и озаглавена „Евтино, но неизбежно“.

В навечерието на Коледа същата година се извършва продажбата на държавния дял в ЕВН, като посредник както на Агенцията за приватизация, така и на основния купувач на борсата – ЕВН АГ Австрия, се оказва „Булброкърс“ на олигарха Иво Прокопиев.

Печалбата само за посредника е оценена на 1 млн. лв. Оказва се, че още при откриването на борсовата търговия само в рамките на 15 минути са подадени 34 лимитирани поръчки, всяка с минимално увеличение на предлаганата цена. Така на практика, дори и да е имало други инвеститори, те са били лишени от възможността да сключат сделка и ЕВН АГ Австрия успява да изкупи 93% от предложените акции. Това далеч не е всичко – печеливш се оказва и купувачът. В деня на аукциона е постигната средна цена около 1600 лв. за акция при над 3000 лв. за акция само след половин година. Преките загуби на държавата от сделката се оценяват на 20 млн. лв.

Доказателствата за близостта на Прокопиев до австрийската ЕВН не свършват дотук. В следващите броеве на вестника очаквайте продължението. 

Автор: в. "Труд"