Днес отбелязваме 170 години от рождението на Иван Вазов. Народният театър е планирал няколко събития, с които да отбележи юбилея. За първи път тази вечер на специална церемония ще бъде връчена и новоучредената награда за духовен принос на името на писателя.

В 10:30 ч., в градината пред Народния театър, столичният кмет Йорданка Фандъкова ще открие изложба с документи и снимки от живота на Вазов, а след това към дома на писателя на столичната улица "Раковски" ще тръгне шествие с участието на актьори, интелектуалци и граждани.


Снимка: Георги КОЛЕВ,БЛИЦ

В 18 часа в Народния театър на специална церемония ще бъде връчена и новоучредената награда за духовен принос на името на Иван Вазов.
 
Веднага след това ще бъде показан документалният филм "Театър по време на пандемия" на режисьора Борис Радев, а след прожекцията публиката ще види най-новия спектакъл в афиша на театъра "О, ти, която и да си...", посветен на жените, вдъхновявали Вазов.


Снимка: Георги КОЛЕВ,БЛИЦ

„На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело… Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек”, пише Иван Минчов Вазов в стихотворението си „На България”.
 


Снимка: Георги КОЛЕВ,БЛИЦ

Поетът е роден 9 юли 1850 г. в Сопот и умира на 22 септември 1921 г. в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.


Снимка: Георги КОЛЕВ,БЛИЦ


Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „Борът” е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание”. Макар Събка Вазова - майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния.


Снимка: Георги КОЛЕВ,БЛИЦ

Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев и създава повестта „Немили-недраги".

През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело - учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки - „Пряпорец и гусла" и „Тъгите на България". Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885).


Снимка: Георги КОЛЕВ,БЛИЦ

За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука", а заедно с Константин Величков основават списание „Зора".


Снимка: Георги КОЛЕВ,БЛИЦ

Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика - „Под игото". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си. 


Снимка: Георги КОЛЕВ,БЛИЦ