Легитимно ли е ръководството на ССБ?

В продължение на години група от медии, неправителствени организации, политически лица, икономически и адвокатски кръгове, както и магистрати, упорито внушаваха на обществото, че само една съсловна организация има привилегията да представлява над 2000-те български съдии. Декларации, отворени писма и позиции на ръководството на въпросната организация по актуални въпроси, свързани с правосъдието, както и с дейността на останалите власти, редовно бяха представяни за обща позиция на съдиите в България или поне на мнозинството от тях. В отделни публикации и изказвания бяха изнасяни твърдения, че членската маса на тази съсловна организация е около и дори над 1000 действащи съдии, пише "Правен свят".

Промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), приети преди три години, позволиха да се внесе яснота за представителността на всички професионални организации в съдебната система. И докато Народното събрание гласуваше правилата за по-голяма прозрачност, сред които и въведеното задължение магистратите да декларират членство в професионални съюзи, сдружения и клубове по интереси, както и в неформални организации, Съюзът на съдиите в България (ССБ) засекрети данните за своята членска маса. Благодарение на Централния публичен регистър по чл. 195, ал. 1 от ЗСВ и след получените отговори по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от Висшия съдебен съвет (ВСС), от "Правен свят" са успели да установи с точност представителността на всички магистратски организации и най-вече на ССБ. Акцентираме върху въпросната организация, тъй като в публикация на сайта й от 7 май 2019 г. става ясно, че ССБ има претенциите да наследи историята на Съюза/Сдружението на българските съдии, основан преди 100 години.
Към дата 9 април 2019 г., в България действащите съдии са 2210, като в т.ч. влизат 169 административни ръководители, 148 заместници на административните ръководители и 47 младши съдии. От тях към 2017 г., в изпълнение на изискванията на ЗСВ, членство в ССБ собственоръчно са декларирали 584 съдии, което е половината от лансираните в продължение на години 1000 членове.

От "Правен свят" са открили и откъде идва това несъответствие. През месец май 2011 г. тогавашният председател на ССБ съдия Мирослава Тодорова твърди, че организацията има 1000 души членска маса, разпределени в 13 секции. Изказването си съдия Тодорова прави в рамките на заключителна конференция по проект "Организационно укрепване на ССБ", финансиран със средства на холандското правителство по програма МАТРА. "Много полезен е резултатът от проекта", коментира и съдия Калин Калпакчиев, тогава член на Комуникационната комисия на ССБ, а понастоящем председател на организацията.
През ноември 2017 г., според данни от Годишното Общо събрание на ССБ, проведено в Пловдив, съсловната организация вече е наброявала 766 члена. Само година по-късно обаче тази информация е актуализирана, а както се оказва - и далеч не е точна.

В средата на ноември 2018 г., поради изтичане на мандата на предишния Управителен съвет на ССБ, начело със съдия Атанас Атанасов, Общото събрание на организацията избира за нов председател съдия Калин Калпакчиев. Вписването на промените в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) обаче става възможно от втория опит. От ССБ били задължени да представят актуален списък на членовете си, както и на присъствалите на ОС, на което са избрани новите органи на управление.

От протокола за Общото събрание е видно, че за по-малко от година членската маса на организацията е намаляла с нови 200 съдии и към есента на 2018 г. тя е наброявала 582 съдии. От тях, в предварително определения час за начало на ОС, са присъствали едва 87 души. След отлагане с един час, събранието започва своята работа в присъствието на едва 104 от членовете на организацията. Това става възможно на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ, според който "Общото събрание е законно, ако присъстват повече от половината от всички членове. При липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и може да се проведе, колкото и членове да се явят, освен ако уставът не разпорежда друго". Разбира се, уставът на ССБ допуска именно това – вместо близо 300 съдии да взимат решение от името на 582-ма членове, това да могат да правят и около стотина.
От присъствения списък на 10 ноември 2018 г. се разбира, че ССБ има представителност основно в столицата. Прави впечатление, че не малка част от присъствалите на ОС в определен период от време са били част от ръководните органи на организацията – Управителен съвет или Контролен съвет, както и тези, които по-късно са избрани за членове на новото ръководство. Става ясно още, че през ноември м.г. на заседанието не е присъствал нито един съдия от Велико Търново. Нямало е и съдия от Пловдив или поне липсва подпис срещу посоченото име на един магистрат от местен съд.
В крайна сметка, ОС избира нов УС на ССБ, начело на който застава Калин Калпакчиев, който една година и един месец по-рано приключи мандата си като член на Висшия съдебен съвет (ВСС). При вписването на Калпакчиев в Регистъра на ЮЛНЦ е представен списък на членовете на Сдружение ССБ, като изрично е посочено, че той е актуален към дата 3 септември 2018 г., всяка от страниците е заверена с подписа на действащия към онзи момент председател на ССБ Атанас Атанасов и с печата на организацията.

Оказва се, че в документа, който от ССБ са представили в Регистъра, присъстват имената на лица, които междувременно са били освободени от статута им на съдии, заради преминаване на друг държавен пост. Най-фрапантен е случаят с присъствието в списъка на името на Теодора Точкова, която е освободена от ВСС като съдия още на 8 април 2015 г., т.е. две години и половина по-рано заради избирането й за главен съдебен инспектор. В списъка, удостоверяващ членската маса на ССБ, присъстват имената и на действащи членове на Висшия съдебен съвет, които са освободени като съдии още през октомври 2017 г. Сред тях са имената на Цветинка Пашкунова, Севделин Мавров, Красимир Шекерджиев, Олга Керелска, Драгомир Кояджиков.
Присъствието на имената на петима представители на Съдийската колегия и на главния съдебен инспектор в списък на действащите членове на Съюза на съдиите в България е повече от проблемно, най-малкото защото това неволно би ги поставило в конфликт на интереси, особено, ако разглеждат кадрови или дисциплинарни казуси, свързани с магистрати от същата организация. 

Според чл. 14.2 от Устава на ССБ, членове на организацията могат да бъдат дееспособни лица, които вече не са действащи съдии. Според чл. 20.4 от същия Устав, членовете на Съюза също така са длъжни редовно да внасят членския си внос. Остава открит въпросът – дали ръководителят на Инспектората на съдебната власт и една пета от членовете на ВСС, които не са магистрати, са продължили да си плащат членски внос и след освобождаването им.

Действащи съдии признаха, че макар и да са декларирали членство в организацията пред Регистъра към ВСС през 2017 г., не са наясно със своя статут, защото от години не са плащали членския внос, нито са били търсени за участие при взимането на решения. Така се оказва, че ръководството на ССБ предпочита да не контролира спазването на Устава на организацията, най-малкото, защото това би довело до драстичен спад на членовете й.

Всъщност, въпросът с актуалния състав на ССБ е повече от сериозен, защото той може да доведе до поставяне под съмнение изобщо на легитимността на настоящото ръководство на организацията, както и на изразяваните от нея позиции. Но дори и всичко да е изрядно от нормативна гледна точка, самият факт, че съсловната организация разчита на членове, които вече са външни за системата, в т.ч. пенсионирани или недействащи съдии, показва доколко държавните институции следва да разглеждат ССБ като организация с достатъчно авторитетна представителност, когато я включват при разглеждането на определени решения. При всички случаи, информацията за десетократното разминаване между твърдяната (около 1000) и реалната (около 100 присъствали на последното ОС) членска маса на ССБ, напълно потвърждава тезата, че Съюзът и най-вече свързаните с него кръгове, заблуждават общественото мнение когато твърдят, че той изразява позицията на мнозинството от българските съдии. Обективният прочит на документите сочи, че решенията, декларациите и позициите по различни въпроси, които излизат от името на ССБ, се взимат от една капсулирана групичка магистрати (членовете на УС), която може да претендира да представлява около 5% или около стотина от общия брой на съдиите у нас.
"Правен свят" вече потърси позицията на засегнатите страни по повдигнатите в статията въпроси.