Известният американски професор по политическа философия в Харвардския университет, Майкъл Сандъл, анализира манията по дипломата в западните демокрации в интервю за Фигаро, споделено от glasove.com


- Книгата ви започва с разкритието през 2019 г. в САЩ на мрежа за измами, позволяваща на богати родители да вкарат децата си в престижни университети от Бръшляновата лига срещу заплащане. Какво разкри този скандал?
- За да вкарат децата си в престижни университети, богати родители са се обърнали към консултант, който не само е подкупил университетски служители, но и е направил фалшиви документи. Това беше скандал и те бяха изправени пред съда. Този епизод разкри колко натрапчиво е станало придобиването на диплома в американската меритокрация, до такава степен, че отчаяни родители са използвали незаконни средства, за да го постигнат. Но това показа и ролята на парите в меритокрацията. 

Защото законните пътища за влизане в университета също облагодетелстват най-богатите, тъй като две трети от студентите в Бръшляновата лига (група от осем частни университета в североизточната част на САЩ, най-престижните в страната - б.а.) идват от много заможни семейства. Колкото по-богато е вашето семейство, толкова по-големи са шансове да получите добри резултати на приемните изпити.

В това отношение позитивната дискриминация е само частично решение, което помага на студентите от расовите и етнически малцинства в неравностойно положение, но игнорира другите. И поради това студентите от бедни семейства или от работническата класа са в много неизгодно положение и са слабо представени в университетите.

- Кога започна тази мания по дипломите на Запад?
- Тя се разви през последните четири десетилетия и е свързана с две тенденции на неолибералната глобализация. Тя задълбочи неравенствата. Но също така предизвика промяна в отношението към успеха, с все по-дълбока пропаст между т.нар. печеливши и губещи.

Печелившите от глобализацията започнаха да вярват, че успехът им си е техен, съизмерим с тяхната заслуга и образователен успех. В крайна сметка започнаха да смятат, че губещите са такива, защото не са успели да придобият нужното образование, за да процъфтяват в глобалната икономика. 

Докато неравенствата се задълбочаваха, икономическото предимство от придобиването на диплома се увеличаваше. Превъзходството в доходите на дипломираните спрямо недипломираните се засили едновременно с повишаването на социалното уважение и престиж, свързани с факта, че си дипломиран, вместо да упражняваш професия, която не изисква образование. Висшето образование се превърна в пазач, арбитър на успеха в меритократичното, пазарно-ориентирано общество. Това допринесе за засилване на конкуренцията за прием в елитните, силно селективни университети.

- Не мислите ли, че презрението, високомерието на елита спрямо онези, които не принадлежат към него, е универсално явление? С какво е по-различно презрението на меритократичните елити?
- Имате право. Тези, които са на върха, винаги са намирали начин да повярват, че заслужават мястото си и че онези, които са отдолу, също го заслужават. Това е универсална тенденция. Но, за разлика от нашето меритократично общество, в аристократичните или кастовите общества тази история беше по-малко достоверна, защото ако съдбата на един човек се определяше по случайност от раждането му, всички знаеха дълбоко в себе си, че това е въпрос на късмет. Че този успех и това богатство не са нито заслужени, нито спечелени.

Американското общество твърди, че превъзхожда аристократичните общества, точно защото хората не са “заклещени” в класата си по произход. Възможностите са отворени. Хората са свободни да работят здраво, за да упражняват своите таланти. И следователно, за разлика от аристократичните общества, тези, които успяват, заслужават своя успех. И развиват форма на неблагодарност към обществото. Знаете френския израз “благородството задължава” («noblesse oblige»)… Е, всичко това изчезна: новият елит вече не изпитва никакъв дълг, за разлика от аристокрацията, защото смята, че дължи успеха си само на себе си.

- Американското общество се основава по-специално на мита за “самонаправилия се човек” (self-made-man), идеята, че работейки здраво, всеки може да се издигне до върха на социалната стълбица. Не съществува ли вече този мит?
- Все още съществува. Вярата, че упоритият труд ще доведе до успех и способността за издигане все още съществуват. Според едно неотдавнашно международно проучване на въпроса дали упоритият труд е важен за успеха в живота, 73 на сто от американците казват “да”, срещу само 25 на сто от французите. Но, парадоксално, социалната мобилност е малко по-висока във Франция, отколкото в САЩ.

В сравнение с много европейски страни и особено страните от Севера, САЩ имат по-малка социална мобилност, но по-голяма вяра, че тази социална мобилност е възможна. Ако се родите в бедно семейство, вероятността да забогатее като възрастен е само 1 от 10 или 12. И тази разлика между мита и реалността води до огромно озлобление и голямо разочарование.

- В книгата си обяснявате, че популистите, и особено Тръмп, успяха да експлоатират разочарованието, което поражда меритократичното общество. Как?
- Демократите, от Бил Клинтън до Барак Обама, като се мине през Хилари Клинтън, поставиха акцента върху засилването на възходящата мобилност благодарение на висшето образование. Цялото им послание беше: ако искате да сте конкурентоспособни и да спечелите в световната икономика, отидете в университета. Това, което ще спечелите, казваха те, ще зависи от това, което сте научили. Но не си даваха сметка, че този привидно вдъхновяващ съвет беше скрита обида към онези, които не са дипломирани.

“Дипломанията” е последната приемлива дискриминация. Образованите елити изобличават расизма, сексизма, но нямат комплекси, когато критикуват по-малко образованите. Ако не сте ходили в университет и имате икономически трудности, вашият провал е по ваша вина. Този начин на разглеждане на неравенствата през възходящата индивидуална мобилност чрез висшето образование доведе до отчуждаване на хората без университетска диплома. И това създаде озлобление срещу добре квалифицираните и образовани елити. В САЩ две трети от населението няма “бакалавърска степен”. В Европа също. Следователно е грешка, че сме създали икономика, която твърди, че условието, необходимо за достоен труд и приличен живот, е университетската диплома, която повечето хора нямат.

Тази меритократична надменност създаде огромно разочарование от квалифицираните елити, което експлоатираха хора като Тръмп. Това е една от причините, поради които народните класи изоставиха левите партии, които бяха работнически партии, но се превърнаха в партии на дипломираните. Десните популистки партии привлякоха този недипломиран електорат. Това беше най-фрапантното разделение на последните американски избори. Две трети от белите мъже без диплома гласуваха за Тръмп.

- Една от последиците от меритокрацията е появата на технократичен дискурс, който замени идеологическите разцепления с разделението между “умен и глупав”…
- Оценяването на добре квалифицираните и добре образовани хора доведе до нов завой в публичния дискурс. Вече не се оценяват публичните политики от гледна точка на ляво или дясно, справедливо или несправедливо, насърчаване на равенството и борба срещу неравенствата, а в привидно неутрални технократични термини, “умен” срещу “глупав”. Това е свързано с жаргона на дигиталната епоха, защото сега говорим по умни телефони (смартфони), има умни бомби, умни термостати и дори умни тостери.

По същия начин “умен” се превърна в правителствена реторика. Обама например, като закоравял технократ, не спираше да използва тази дума, за да окачестви политиките си: той говореше за “умна дипломация”, “умна регулация”, “умни инвестиции”, “умна търговска политика” и т.н… Това е пример за начина, по който меритокрацията и технокрацията се обединяват в публичния дискурс. Това засилва също така идеята, че по-скоро експертите, а не гражданите трябва да решават политиката в една демокрация, защото вземането на решения за политиката е по-скоро въпрос на интелигентност, отколкото на добро или зло, или справедливо срещу несправедливо.

- Не е ли нормално най-умните и най-квалифицирани хора да ръководят обществените дела?
- Обикновено предпочитаме да управляват добре образовани хора. Но това, което прави един човек способен да управлява, е не само технократичната експертиза. Това е също идентификацията с всички членове на обществото. И понякога прекаленото образование може да ви откъсне от реалността. Има една много известна книга за политическите съветници на Кенеди, които доведоха САЩ до фиаското във войната във Виетнам, която се казва The Best and Brightest (“Най-добрите и най-блестящите”), иронично заглавие, тъй като показва, че погромът във Виетнам е бил ръководен от най-блестящите умове, най-квалифицираните технократи, събрани някога във Вашингтон.

И това продължи четиридесет години. Особено по време на финансовата криза от 2008 г., когато елитът измъкна банките и спаси Уолстрийт, като същевременно направи много малко за обикновените хора, загубили домовете и работата си. Експертите и технократите, предимно икономисти, уверяваха, че неолибералната глобализация, т.нар. Вашингтонски консенсус ще увеличат БВП и че, разбира се, ще има печеливши и губещи, но че печалбите на печелившите ще покрият загубите на губещите. Но това създаде още по-дълбоки неравенства, стагнация на заплатите, дерегулация на финансите и делокализация на индустрията, всичко това доведе до огромно озлобление, което проправи пътя пред Доналд Тръмп.

Така технократичната експертиза от меритократичната епоха взе лош обрат. През тази пандемия видяхме, че това озлобление към експертите се насочва към специалистите по обществено здраве, тези, които ни казват, че трябва да носим маски, да се дистанцираме социално и да се ваксинираме. Последствието от меритократичната ера е, че експертизата вече е силно политизирана. До такава степен, че Тръмп и неговите привърженици бяха против носенето на маски и в някои случай много скептични към ваксината. Недоверието към експертите се превърна в политически проблем.

- Но не е ли меритокрацията, ако перифразираме Чърчил, най-лошият режим, с изключение на всички останали. Каква е алтернативата?
- Обратното на меритокрацията не е аристокрацията, а демокрацията. И под това имам предвид гражданско понятие за демокрация, по-силна от тази, която имаме сега. Трябваме да променим политическия проект, като се фокусираме не толкова върху грижата да подготвим хората за меритократичната конкуренция, а по-скоро върху подновяването на достойнството на труда. Да направим по-добър живота на мнозинството от хората, които нямат диплома.

Например, ние инвестираме твърде много пари във висшето образование, но пренебрегваме професионалното и техническото обучение. Трябва да върнем достойнството и престижа на формите на труд, които не изискват висока квалификация. Мисля, че трябва да преодолеем либералното кредо за равенство на възможностите и да работим за равенство на условията, което не е равенство на резултатите, което, разбира се, е утопично.

Трябва да създадем в гражданското общество смесени институции, публични пространства и общи места (училища, библиотеки, паркове, здравни центрове, спорти и културни събития), които събират хора от различни социални среди. Защото проблемът на нашето меритократично общество, разделено между печеливши и губещи, е, че богатите и хората със скромни средства са все по-разделени в социалния живот. Те живеят, консумират и се развличат на различни места, изпращат децата си в различни училища. Впрочем, ако демокрацията не изисква пълно равенство, тя изисква хората от различни хоризонти да се срещат, да се сблъскват в ежедневието си, защото именно така се научаваме да преговаряме и да живеем с нашите различия и именно така се грижим за общото благо.