Партиите ще имат същите ръководители, в парламента ще се случат същите безобразия. Нищо няма да се промени в близките осем години в България. Ще има непрекъснати смени на правителства в рамките на 4 години. Твърде е вероятно в този кратък период да има и най-малко два извънредни парламентарни избора, просто защото нещата са много разцепени.
Която и от двете най-големи партии - ГЕРБ или червената, да влезе в парламента с малко повече гласове от другата, трудно ще направи мнозинство и ще трябва да се коалира. Партньорите й ще поставят условия, ще искат министерски постове, облаги. Така че е много вероятно тия коалиции да се разпаднат твърде бързо, а оттам да се разпада и парламентът. Т.е. може да влезем в спирала на непрекъснато провеждане на избори и нови правителства,&rdquo; прогнозира професорът пред &quot;Марица&quot;.<br /> <br /> Вучков коментира и протестите: &ldquo;Тези хора с основание протестират. Между тях обаче има лумпени, простаци, хора, излезли на улицата да правят театър, трети са саботьори. Но дори и тия, които протестират, защото са бедни, страдащи, унижавани 23 г. вече, нямат ясни идеи за управлението на държавата. Знаят какво искат, но не знаят как да го постигнат. Те не разбраха, че политическата класа отново ги излъга. Протестиращите можеха да постигнат своите цели не като се натискат да влязат в парламента. Голяма част от тях просто нямат подготовка за това. Протестиращите трябваше да натискат до дупка парламента, преди да се разпусне, да приеме две неща: първото е мажоритарен вот - всеки се явява на изборите не като част от една дълга партийна листа, а само със собственото си име. И второ - двумандатен депутатски престой. Ако бяха натиснали Народното събрание и то беше приело тия две промени в избирателния закон, всички главатари на политическите партии щяха да си отидат, става дума за парламентарно представените партии. Защото всички тия партии, с изключение на ГЕРБ, са в Народното събрание между два и пет мандата. Ако бяха приети тия поправки, щяха да си отидат. Ние от партиите не можем да се отървем. Можехме обаче да се отървем от главатарите на партиите. А като се махнат те, има надежда на тяхно място да дойдат по-малко износени и озверели от забогатяване и властване политици. Това обаче не се случи./БЛИЦ<br /> <br />