Румен Радев, под чийто патронаж се проведоха трите последователни концерта на ансъмбъл „Филип Кутев в зала 1 на НДК, по повод 70-годишния им юбилей, връчи почетен плакет "Св. Св. Кирил и Методий" на директора на ансамбъла Георги Андреев, предава dariknews.bg

"През седемте десетилетия държавният ансамбъл „Филип Кутев“ се утвърди като символ на българското фолклорно наследство и сценично изкуство. Поклон пред вас. Пожелавам Ви да продължавате да съхранявате и пренасяте през годините безценното богатство и магията на българския фолклор. Докато ви има вас - ще има и силен български дух“, каза президентът, който слезе от ложата до сцената, за да връчи лично плакета на директора Георги Андреев и да поздрави целия ансамбъл.

В три последователни вечери (от 18 до 20 февруари) танцьорите, певиците, музикантите и целият състав на „Филип Кутев“ успяха да зарадват и дори просълзят всички в залата, които бяха зажаднели за родния фолклор.

Темата на първата вечер бе „НАЧАЛОТО“, когато бяха пресъздадени ключови моменти от далечната 1951 г. до по-съвременни дни. А самото начало беше поставено с „Тракийска сватба“ - емблематичен танц-постановка на момчетата и момичетата от „Филип Кутев“.

Със сватба беше поставен и финалният щрих на третата вечер, озаглавена „НАСЛЕДСТВОТО“, когато танцьорите пресъздадоха на сцената спектакъла „Сватба в Шоплука“.

Преди това те показаха 30-минутен танцов спектакъл „Кара Севда“, където любовта отново беше основен мотив. А специалните гости на сцената не бяха никак случайни, тъй като това бяха представители на новото поколение, на наследството - в лицето на учениците от Национално училище за танцово изкуство в София, както Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел и Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“.

По време на третата вечер беше представен и ето този танц - "Въртяжка", с много интересни елементи
А между началото и наследството, по време на втората вечер, беше проследен и „ПЪТЯТ“.

Освен че спектаклите заредиха публиката с мелодия, танц и усещане за родно, те бяха и повод за размисъл относно съхранението на традициите, които остават "живи" дори и след... 70 години.

И това е така, защото фолклорът е не просто танц и песен, той е наследство. Поглеждайки към него можем да видим основите на българската духовност, от която имаме нужда, защото това ни връща към корените ни.