Пенсиите не са само показател за жизнен стандарт. Те са и мерило за морала на една нация. Когато си работил и плащал данъци, имаш право на достойни пари за старини. В цивилизованите страни е така, у нас е иначе. Българските пенсии са шест пъти по-ниски от средното ниво в Европейския съюз.

Много падения и малко възходи има в домашното социално осигуряване. Това пише публицистът, преводач и литературовед Росен Тахов в свой анализ за "Труд".

Първият пенсионен закон е приет през 1880 г. Той е за участниците в освободителното движение и близките на загиналите. Отпуснати са 30 лева месечно на Венета Ботева, която тъне в мизерия. Вдовицата на националния герой е принудена да пере и чисти по чужди къщи. За да свърже двата края, продава печатарската машина на поета.

През 1885 г. Венета пуска молба до парламента, в която описва дереджето си. "Заради това най-покорно Ви моля, господин председателю – скланя чело тя, – да благоволите и изходатайствате пред високопочитаемото Народно събрание, щото пенсията ми да се увеличи от 30 поне на 60 лева за в месец, за което ще бъда заедно с детето си вечно признателна."

Председател на събранието е Стефан Стамболов. Остава сляп за прошението, макар че в хъшовските времена Христо Ботев е делил с него залъка и поезията си. Името му стои върху знаменитите "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова".

Венета не е единствената жертва на парламентарния егоизъм. През годините охолните депутати намаляват от 200 на 100 лева пенсиите на Панайот Хитов, Филип Тотю и Илю войвода. Отнемат подаянието от 50 лева за сестрата на Васил Левски. Режат материалната подкрепа за сестрите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Паралелно с това отпускат на себе си от 500 до 1000 лева месечни пенсии. След кончината на Стамболов неговата вдовица Поликсена е позлатена със 7200 лева годишна пенсия.

През 1894 г. военният министър Рачо Петров се заема да ревизира Закона за пенсиите на военните лица и чиновниците по военното ведомство. Той е лош, защото големи суми се отпускат за малко служба, убеден е Цар Рачо, както го наричат.

Според закона срокът за пълна пенсия е 35-годишна служба, като сумата е равна на кръглата заплата на запасняка. Службата започва обаче от 25 април 1878 г., когато е създадена Българската земска войска. Армейците трябва да чакат до 1913 г., за да напълнят фуражките с пачки.

"Ето защо – вдига пръст Рачо в парламента – аз смятам, че ако се отхвърли пенсията за служба между 10–15 години и ако за 15 години се намали от 50% (30/60) от получаемото съдържание на служба, както е сега, на 35% от получаемото съдържание на служба – мисля, че ще може да се удовлетвори на основните положения, които поставихме по-горе за определяне и назначаване на пенсията."

Рачовата формула лишава от пенсия недослужилите 15 години и намалява процента на вземанията. Допълнително не се признава времето, прослужено като подофицер.

Унизеното войнство праща обяви за работа по вестниците. Офицерите заявяват, че героите от Сливница, разкрасили гърдите си със знаци за храброст, са принудени да се цанят на унизителни служби. Готови са за пъдари и дори метачи. Метлата ще смени сабята, а мундирът ще бъде оскърбен с дочена престилка!

След това падение иде възход. "До войните за национално обединение – сочи изследователят на процеса Стоян Гълъбов, – размерът на пенсиите е давал възможност за едно добро съществуване на пенсионерите, предвид малкия им брой и нарастващия демографски потенциал на страната.

След двете национални катастрофи, завършили с подписания Ньойски договор, започва продължителен процес на обезценяване на пенсиите по обективни причини, който е прекъснат за кратко през 30-те години на 20 век и е възобновен отново по време на Втората световна война."

Най-високото пенсионно осигуряване у нас е през 1939 г. Този рекорд се дължи на няколко години без партии и парламент. Няма кой да краде от залъка на възрастните хора.

На 19 май 1934 г. Военният съюз, политическият кръг "Звено" и Народното социално движение извършват преврат. Разпуснато е Народното събрание, забранени са всички партии. Тяхното имущество е конфискувано в полза на държавата.

Съставено е служебно правителство, законодателството се упражнява от Министерския съвет. Той разглежда законопроектите на три четения и ги представя за утвърждаване на царя. Борис III топи перо в мастилницата и парафира. След обнародване в "Държавен вестник" съответният документ отива в коридорите на изпълнителната власт.

Кратко, ясно, точно! Без ялови парламентарни дебати, които преливат пустото в празното. По този начин до 1939 г. работят шест безпартийни кабинета. Те постигат завиден икономически растеж. Жизненият стандарт на българина става един от най-високите в Европа. Средната заплата е 2500 лева, пенсията брои 1400 лева.

Войната стопява тези доходи, а след "народната победа" стигаме дъното на падението. През 1945 г. е приета Наредба-закон за народните пенсии. Право на екстраординарна пенсия имат всички, които от 9 юни 1923 г. до 9 септември 1944 г. са пострадали в борбата против фашизма и са станали инвалиди с най-малко 30 процента изгубена работоспособност.

Могат да се възползват и онези, които са допринесли в борбата с фашизма, без да са изгубили крайник. Такава пенсия се отпуска като наследствена на съпрузите, непълнолетните деца и родителите на загиналите герои.

През 1948 г. е обнародван огледален Закон за лишаване от право на пенсия на лица, проявили фашистка дейност. Спрени са пенсиите на ликвидираните без съд и присъда, както и на осъдените от така наречения Народен съд. Отнети са наследствените пенсии на техните потомци. Хиляди остават без препитание.

След историческия Априлски пленум през 1956 г. е приет нов Закон за пенсиите. После лично Тодор Живков въведе минимална пенсия от 30 лева. Нарекоха я "земеделска", получаваха я моите баби и дядовци, които никога не са били труженици на чернозема.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук