България за първи път бе поставена в групата на средно стабилните държави в годишния индекс за стабилността на държавите в света на Фонда за мир и политическото списание "Форин полиси". Страната ни е на 131-во място от общо 177 държави.
Авторите на индекса на сигурността използват 12 социални, икономически, политически и военни критерия, за да класират 177 държави според степента на тяхната стабилност. Те събират данни за тяхната уязвимост от вътрешни конфликти, придружени с насилие, от влошено управление или влошаване на състоянието на обществото. От проучените 177 държави първите 60 се смятат за най-застрашени от провал. В групата на страните пред фактически разпад има 35 имена. Тя се оглавява от Сомалия, следват я Судан, Зимбабве и Ирак. Групата след нея на по-умерено застрашените се състои от 91 държави и е най-голямата в индекса. До тази година България неизменно попадаше в тази група. Сега тя за първи път е поставена в групата на средно стабилните държави. Последната група в индекса е на най-стабилните държави, които този път са само 14. Най-стабилната държава - Норвегия е 177-ма подред или води ранг листата по стабилност. Въпреки че е в нова и по-добра група, България се е придвижила само с няколко места, достатъчни обаче, за да премине границата към по-добро класиране. В нейната група на средно стабилните има 34 държави. Румъния също е там, там са и всички източноевропейски членки на Европейския съюз, предава Дойче веле. Много от западноевропейските държави се намират в тази група, споделяна и от САЩ. В рамките на всяка група има значителни разлики. Така Румъния, Хърватска и България например остават близо до границата с предишната по-лоша група и общо се представят по-слабо от Черна Гора и Монголия. Най-добре от източноевропейските държави се класират Словения и Чешката република. Какво проваля България, пита Дойче веле и отговаря - лоши оценки по няколко критерия, най-вече политически, икономически и демографски критерий. Става дума за такива фактори, като например това, че апаратът за сигурност оперира като държава в държавата; че има намеса на външни политически актьори в държавното управление или че се забелязва криминализация и делегитимизация на държавата. Най-зле изглежда представянето по критерия на равно икономическо развитие. Имат се предвид най-вече силно изоставащото развитие на отдалечените селски райони и малките градчета, където не се създават и много икономически възможности. Има се предвид също и неравностойното икономическо развитие в районите, населени предимно с представители на малцинствените групи - турци или роми. Потенциална нестабилност крие и критерият, отчитащ растящия демографски натиск в България поради намаляващото население. В коментарната част на индекса за България се казва, че страната постепенно се стабилизира, което е свързано с присъединяването й към Европейския съюз. Стабилността й обаче се подкопава от различни фактори. Един от тях е негативният ръст на населението, друг е слабата способност на държавата да се грижи за малцинствата, най-вече ромското. Според авторите на индекса ромите са силно изолирани от българското общество. Други дестабилизиращи фактори за България, освен вече споменатите, са хроничното изтичане на мозъци, липсата на единство на политическата власт и корупцията. Най-добрите държави както в предишни издания на индекса, така и тази година остават Норвегия и скандинавските страни, включително Исландия. Австралия, Нова Зеландия и Канада също остават сред страните с най-голяма държавна стабилност в света, завършва представянето на индекса Дойче веле. /БЛИЦ