Там си имат всичко – организация от чистачката до най-високия етаж. И истински професионализъм.

 

„Зелената” хегемония ражда ревност и завист. От „червени” и от „сини”. Как така някакво си провинциално и никому неизвестно в елита тимче за 5 години да порасне, да застигне и да задмине грандовете?! Как така Лудогорец ще постигне по-добри резултати от „Левски” в Шампионската лига? Как така някакъв си там Лудогорец ще изземе от ЦСКА званието „евробоец”?  Това, повярвайте, го мислят повечето фенове със „сини” и с „червени” сърца. А и не само фенове, но и настоящи и бивши треньори, ръководители и футболисти. 

 

Някои не го признават открито, не са откровени пред камерите и микрофоните, но вътрешно в себе си по този начин чувстват нещата – ревнуват и завиждат. Не само цесекарите и левскарите, но и да речем привърженици на пловдивския футбол. Особено на „Ботев”, където бяха тръгнали уж по същите стъпки, но фалитът на една банка фалира мечтите им.
 

Има обаче и друга причина за ненавистта към Лудогорец. Каза я Томас Лафчис в интервю пред Красимир Минев. Разградчани се държат арогантно и нагло. Играчите сякаш са богопомазани. Шефовете им – също. Съдиите са с тях. Част от съперниците им в „А” група – също. В тази връзка вече има неофициална коалиция "срещу Лудогорец", в която дейно участие вземат вечните съперници "Левски" и ЦСКА.

 

Да, ще контрират някои. Винаги е било така със силните на деня. Навремето, когато ЦСКА бе господарят на футбола в България и достигаше до полуфинали в Европа, съдиите помагаха ли? Помагаха, разбира се. Както и другите отбори удряха по едно рамо. Особено по военна линия. Така бе и с „Левски” – и в епохата на МВР, и при прехода от социализма в мутренските години.

 

Лудогорец не е първият отбор, разбил толкова категорично червено-синьото господство у нас. Първи бе Литекс. Най-напред с две последователни титли, а по-късно и с още две.

 

Тогава обаче я нямаше тази безпардонна демонстрация на величие и слава, която забелязваме днес. Особено на големия началник. Тя идва малко повечко и дразни хората. Кара ги още повече да ненавиждат опасно силно опасния Лудогорец.

 

Но Лудогорец е явление в българския футбол. Безспорно - най-силният отбор. А силните не са само обичани, те са и силно мразени. Ще попитате защо повечето запалянковци таят негативни чувства към разградчани. Отговорът е елементарен - „зелените” ги обичат по-малко хора, тъй като отскоро пишат историята си.  Феновете им са малко, но, повярвайте,  нарастват. Особено с влизането в Шампионската лига. И ако царството продължи, ще се увеличават и симпатизантите на отбора.

 

Въпросът е дали проектът на Домусчиев няма да се окаже ежедневие. То това е най-мъчната задача. По-тежка отколкото да сътвориш чудо за три дни. Тъй че - трудната задача на големия началник предстои. По-трудно е да превърнеш в константа такова явление отколкото да го създадеш.