Спортистите на България спечелиха доста медали, надскочиха собствените ни ниски очаквания, и се нареждат в топ 30 на света по отличия. Те си свършиха работата чудесно!
Това не бива да заблуждава никого. Най-важната функция на спорта все още не се изпълнява у нас. Спортовете с огромно социално значение - лека атлетика, плуване, колоездене и най-вече отборните игри в България са далеч от олимпийско ниво. И там трябва да бъде акцентът.
Тук са 5-те неща, които лично мен ме направиха щастлив през последните две седмици в Париж:
1. Карлос Насар и по-скоро неговото излъчване. Великолепна комбинация от самочувствие и подготовка. Дори да оставим настрана златото и рекорда. Карлос Насар трябва да се изучава в училищата. Учебник по увереност. Има и още нещо - в него забелязваме непринудената харизма на Валери Божинов и гордия патриотизъм на Кубрат Пулев в едно. Дано се опази от глупости и да стане така нужния ролеви модел на всички млади спортисти в България.
2. Плувците - да, не стигнаха до финали, но раздвижването в този спорт е страхотно. Плуването е много важно по две причини. Всеки успех там е супер престижен, но в същото време всяко дете, което влезе в басейна след игрите, е победа за цялото общество. Трябва да се превърнем в плуваща нация, това ще е основа за много други добри новини. И за спорта и за здравеопазването в България.
3. Валентина Георгиева. В първите дни на игрите, когато картината изглеждаше доста мрачна, тя бе единственият светъл лъч. Има огромен потенциал и на спортната сцена и като лице на спорта. В тази група слагам още няколко страхотни момичета, които трябва да получат внимание и условия за достигане на топ резултати - Пламена Миткова в скока на дължина, Йоана Илиева във фехтовката и имащата възможност да развие напълно нов за нас спорт Кимия Ализаде - таекуондо. За гимнастичките е ясно, че трябва да бъдат подкрепяни на 10000%.
4. ТВ дебютът на Ивет Лалова. Страхотна! Според мен ще направи повече Олимпиади като журналист, отколкото имаше на пистата. И ще стане дори още по-легендарна. Колкото и невъзможно да ни се струва.
Искам специално да добавя в тази точка и Божидар Русев от Дарик. Направи ми страхотно впечатление в радио отразяването на Игрите.
5. Разделителните линии, които въпреки всичко се размиват. За ужас на тези, които искат да разделят обществото ни. Започна се с откриването, хромозомите, натурализираните и т.н. Но забелязахте ли в онези 48 български часа как всичко това изчезна? Когато дойдоха успехите, радостта и гордостта, разделението в обществото се изпарява. Добре свършената работа е единственият лек срещу умишлено насаждания негативизъм. От една страна подстрекателите се снишават, а в същото време много повече хора започват да говорят по темата и съвсем естествено гласът на недоброжелателите се губи. Това е рецептата за силна България - да си вършим добре работата!
Денислав Георгиев, специалист по спортен маркетинг