Лидерът на партия "Единна Русия" в Думата Владимир Василиев поиска от Кремъл да предостави военна помощ на отцепилите се Донецка и Луганска народни републики в Източна Украйна.

Първият заместник-председател на Съвета на федерацията и секретар на Генералния съвет на Обединена Русия Андрей Турчак каза, че Русия трябва да предостави на Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР) необходимата помощ „под формата на различни видове оръжия“.

Възниква въпросът какви видове оръжия и военна техника биха могли да бъдат доставени на републиките, които се отцепиха от Украйна след Майдана през 2014 г., когато масовите протести свалиха бившия президент Виктор Янукович, и дали това ще бъде възпиращ фактор в хипотетичен въоръжен конфликт с Украйна.

Според някои съобщения, ДНР и ЛНР на този етап разполагат с над 600 танка, малко повече от хиляда бойни машини за пехотата (БМП), над 500 артилерийски оръдия и повече от 250 реактивни системи за залпово стрелба (РЗС). В републиките има около 30 000 войници.

Тези цифри изглеждат значителни, но ако украинската армия от 255 000 души започне офанзива, частите на ДНР и ЛНР няма да могат да я задържат. Общото мнение е, че ако напрежението в Донбас се повиши, самопровъзгласилите се републики ще се нуждаят от помощта на руската армия.

Но какви видове оръжия би могла да изпрати Русия в Донбас днес, за да им помогне в тяхната защита?

Първото нещо, което идва на ум, са оръжията, които могат да удрят по украинските бронирани машини. Това би подобрило способностите, които вече имат въоръжените сили на ДНР и ЛНР.

Тези системи включват пускови установки за противотанкови управляеми ракети (ПТУР) „Хризантема“, различни модификации на ПТУР „Корнет“, системите „Щурм-С“, както и преносими противотанкови управляеми ракетни установки „Фагот“ и „Метис“.

Артилерийските станции за наблюдение и радари за контрол на огъня, като радарната система за проследяване на оръжие Зоопарк-1, могат да бъдат доставени за противодействие на артилерията на Украйна.

Съществуващите минни препятствия, изградени от инженерните части на ДНР/ЛНР, биха се облагодетелствали от допълнителни противопехотни и противотанкови мини от различни типове. Това би позволило създаването на непробиваеми бариерни зони.

Имаме основания да смятаме, че системите за противовъздушна отбрана, разположени в отцепилите се републики, също ще трябва да бъдат модернизирани.

Ако Москва реши да изпрати помощ, вероятно бихме могли да очакваме пристигането на ракетни и зенитни системи "Панцир-С", както и радари, които ще подобрят възможностите за въздушно наблюдение. Панцир ще трябва да бъдат безпроблемно интегрирани в системите за управление, както и в инструменти за радарно наблюдение и обработка на данни.

Донбаските републики също биха могли да получат най-новите системи за електронна война, включително най-модерните, като Красуха. Това ще затрудни комуникацията и ще наруши системите за командване и контрол в украинските въоръжени сили.

Военната помощ за ДНР и ЛНР ще има и друг важен аспект. Освен да достави нови оръжия, Русия може да помогне за ремонта и настройката на оборудването, с което републиките вече разполагат. Всичко трябва да е готово за бой.

Това важи за всички оръжия и оборудване – танкове, БТР, релсови превозни средства, обикновени моторни превозни средства, противотанкови управляеми ракети и огнестрелни оръжия. Въоръжените сили на ДНР и ЛНР най-вероятно ще се нуждаят от масивни доставки на танкове, бронирани и моторни превозни средства, както и други видове военно оборудване.

Запасите от боеприпаси (артилерийски снаряди, ракети, противотанкови управляеми ракети, танкови и огнестрелни боеприпаси), гориво (бензин и дизел) и хранителни припаси трябва да бъдат възстановени до нивото, необходимо за провеждане на отбранителна операция. Тези доставки трябва да са достатъчни за поне 30 дни, докато въоръжените сили на ДНР/ЛНР са ангажирани в бойни действия.

Обучението е друго важно съображение. Както доставчикът, така и получаващата страна трябва да вземат предвид факта, че дори и най-модерните оръжия не трябва да се озовават в ръцете на оператори, които нямат обучение за правилното им използване. Това би имало две негативни последици: боен провал и дискредитиране на руските оръжия.

Дали тези оръжия биха позволили на самопровъзгласилите се републики в Донбас да отблъснат хипотетична офанзива на украинската армия?
Те със сигурност биха помогнали, но да се надяваме, че подобна военна помощ ще помогне да се избегне започването на всякаква инвазия: те ще принудят украинското ръководство да прецени цената на подобна кампания в потенциални загуби на персонал и оборудване.

Като се имат предвид високите залози, свързани с всеки подобен ход, в момента не е в интерес на Киев за по-нататъшна ескалация в Източна Украйна.

Михаил Ходаренок