Престъпен агресор ли е Путин или защитник на политическото равновесие в света, принуден да се противопостави на американската хегемония? Едва ли има друга дискусия в сегашна Германия, която да се води по-яростно, пише Дойче веле.
С агресивната си политика Путин се опитва да възстанови някогашния Източен блок. Не, всъщност Западът и НАТО притиснаха Русия от всички страни и тя е принудена да реагира. Между тези два полюса се разгръща бурната дискусия в Германия, където мненията за случващото се в и около Русия са особено диференцирани &ndash; както поради географската и историческа близост, така и на фона на катастрофалната Втора световна война, когато след германската агресия двете държави дадоха десетки милиони жертви. <br /> <br /> Дойче веле следи внимателно тази дискусия, от която предлага различни &bdquo;гласове&rdquo;. В началото &ndash; няколко цитата от дългогодишната кореспондентка в Москва Керстин Холм, която тръгва от най-яростно оспорвания въпрос: кой е по-виновен &ndash; САЩ или Русия? <br /> <br /> &bdquo;САЩ гледат с превъзходство на останалия свят, те са стратег, контрольор на всички информации, суперкомпютър и пръв лакомник на света. Тамошните хора консумират толкова много, че ако останалата част от човечеството потребяваше колкото тях, щяха да ни трябват ресурсите на четири земни кълбета. В Русия отколе се живее &quot;на дъното&quot;, там страданието и грубото физическо натоварване на хората са достигнали крайния предел, а прозрачността на обществото е под нулата. <br /> <br /> Русия открай време е ощетена откъм потенциал за развитие, тя е една хронично пренапрегната страна, която обаче тъкмо поради това е дарила европейската култура с грандиозни произведения. От романите на руската класика, през поезията на Анна Ахматова и Мария Цветаева или музиката на Дмитри Шостакович, та чак до лириката на Алина Витухновская &ndash; там човешкият опит сякаш разчупва рамките на всичко познато и тъче своя собствена златна нишка. Ето какъв парадокс: на хората в Русия нищо не им е спестено, но именно в това се състои истинското културно богатство на страната&rdquo;, казва Керстин Холм. <br /> <br /> Русия - притисната отвсякъде <br /> <br /> Керстин Холм иронично отбелязва, че няма нужда да си специалист по психология, за да разбереш Путин. Според нея е достатъчно е да се съсредоточиш върху онова, което тя нарича &bdquo;служебна характеристика на руския президент&rdquo;: <br /> <br /> &bdquo;Там пише: длъжен е да удържа една огромна и слабо населена страна със суров климат, която граничи с трудни съседи като Китай и ислямския свят. Световният пазар лакомо поглъща руските суровини, а това поражда корупция в самата страна. Квалифицираните кадри и стопанските елити пък бягат в чужбина. А в развитата западна част от Европа, където Горбачов се опита да създаде климат на приятелство, изтегляйки съветските войски, НАТО се настани в освободените именно от Горбачов територии и стъпка по стъпка напредва към границата на Русия. Чудно ли е тогава, че един руски държавен глава горчиво съжалява за стореното от Горбачов и Елцин и се опитва най-сетне да спре неприятелското настъпление?&rdquo; &ndash; реторично пита авторката и подхваща една разгърната метафора: <br /> <br /> &bdquo;Мечката, която неслучайно е символ на Русия и многозначително беше избрана за партиен герб на кремълската партия &bdquo;Единна Русия&rdquo;, е опасен хищник &ndash; знаем го не от вчера. Знаем и друго: че също като хищниците, и държавите стават агресивни, когато ги поставяш под натиск. Във филмите за животни сме виждали, че те атакуват именно тогава, когато някой навлезе в техния периметър. А с флирта, който започнаха с Украйна, НАТО и ЕС дадоха сигнал, че в крайна сметка искат да проникнат в самата меча бърлога.&rdquo; <br /> <br /> Независимо от симпатиите и разбирането си дългогодишната кореспондентка в Москва признава, че Русия не е правова държава според европейските стандарти: &bdquo;Но дори за самата Европа важи принципът, че най-напред трябва физически да подсигуриш територията си чрез признаване на границите (както стана след Втората световна война) и чак тогава можеш да се погрижиш за правен ред вътре в тези граници. За Русия, която гледа на военното си пристанище в Крим като на важен темел за цялата държавна постройка, едно евентуално партньорство между Украйна и НАТО вече означава физическа заплаха &ndash; код &bdquo;червено&rdquo;. Западът, който се заиграваше с идеята за членство на Украйна в НАТО, а днес осъжда анексирането на Крим, се държи като човек, който подлага крак на непохватния си съсед, а после се чуди на грубиянската му реакция и му държи назидателни проповеди,&rdquo; &ndash; с горчивина констатира Керстин Холм във &bdquo;Франкфуртер Алгемайне Цайтунг&rdquo;. <br /> <br /> Не, Русия не е мечка, възразява историкът Герд Кьонен, и на свой ред цитира Анна Ахматова, сравнила навремето Русия със свиня, която изяжда своята челяд. Той припомня, че привидната заплаха за &bdquo;мечата бърлога&rdquo; всъщност била една съвсем безобидна уговорка за асоцииране с ЕС &ndash; а това споразумение, което нито е ексклузивно, нито излиза извън рамките на икономиката, не може да се сравнява с политически и икономически обвързващия ангажимент на Евразийския съюз, изграждан от Путин, смята Кьонен: &bdquo;Стотици хиляди излязоха на Майдана и въпреки студа и смъртоносните куршуми доведоха до успех протеста срещу Янукович, защото виждаха, че родината им е попаднала в лапите на едно семейство клептократи. <br /> <br /> Нима това може да възприема като инсценирано от Америка натовско нападение срещу пристанището Севастопол, на което се крепи руската държавна постройка&rdquo;? Трудно. Ето защо беше измислена така наречената &bdquo;фашистка опасност&rdquo;, надвиснала на рускоговорящите жители на Крим (обявени на бърза ръка за руснаци), от чиито глави до този миг не беше паднал дори косъм. И полуостровът беше анексиран с една светкавична и добре планирана операция, каквато не бяхме виждали от иракската окупация на Кувейт досега.&rdquo; <br /> <strong><br /> Защо Русия не се грижи за своето благоденствие? </strong><br /> <br /> Според Кьонен &bdquo;служебната характеристика&rdquo; на руския президент, описана от Керстин Холм, наистина предполага, че Путин трябва да предпази огромната Русия от разпадане: &bdquo;Но защо тогава президентът не се съсредоточи именно върху тази задача? Защо трябва да разширява границите си, след като дори вътре в тях не може да се погрижи за работеща икономика, за сносна инфраструктура и за някакво скромно благоденствие? Днес Руската федерация все още е страната с най-голяма територия на света, но произвежда брутен вътрешен продукт /БВП/, колкото Франция, и то най-вече благодарение на износа на енергия и суровини. <br /> <br /> С някои малки изключения Русия не успя да запази и доизгради солидна невоенна индустрия и съответен научно-технологичен потенциал. Русия се топи, и то не само по периферията, а и в централните си региони, където хиляди села опустяват, а безчет малки градове едва се крепят на едно-единствено производство. Населението главоломно намалява &ndash; с цели осем милиона от 90-те години насам. Демографският срив не може да се сравнява със сходните тенденции в по-развитите европейски страни. В Русия ниската раждаемост върви ръка за ръка с масовата емиграция на млади и образовани хора от градовете (един милион само през първото десетилетие на нашия век), но най-вече &ndash; с отчайващо ниската, почти &quot;африканска&quot; продължителност на живота на мъжете, която едва надхвърля 60 години&quot; &ndash; констатира Герд Кьонен. <br /> <br /> На същото мнение е и известният историк и познавач на Русия Карл Шльогел, който в едно интервю по Втора германска телевизия на свой ред припомня, че Русия сериозно изостава в модернизирането на транспортните връзки и в изграждането на високотехнологични центрове. А страната разполага с много добре квалифицирани специалисти, сред руснаците има огромен брой таланти, особено в по-младото и в средните поколения. &bdquo;Младите обаче се питат: какво правя тук? Те седят със стегнати куфари и се чудят дали да заминат, а това е унизително за Русия,&rdquo; казва Шльогел, според когото сегашните руски силови игри с Украйна са просто нещо като компенсация за това унижение.<br /> <br />