Сутрешна сводка: Масиран удар с 500-кг управляеми авиобомби край Купянск по обекти на ВСУ, Белият дом попари Зеленски за НАТО

В района на Купянск е нанесен масиран въздушен удар по обекти на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). 

Информацията за въздушната атака е получена от надеждни източници и се обсъжда активно в медиите и общностите в социалните мрежи, пишат чуждестранните агенции.

Предварителната информация сочи, че ударът е нанесен от бомби FAB-500, оборудвани с модули за планиране и коригиране. 

Цел са били складове със стрелково оръжие и артилерийски запаси на 27-ма реактивна артилерийска бригада на въоръжените сили на Украйна.

Не по-малко сериозни щети, според предположенията, е получил и складът за боеприпаси на танковия батальон от 14-та механизирана бригада, разположен в същия район. И двете части са участвали преди това във военни действия в района на Сватов.

Наскоро беше извършена масирана ракетна атака срещу военни и промишлени съоръжения в Харков.

Според анализатори и военни експерти очевидно военновъздушните сили продължават да унищожават натрупаните резерви на въоръжените сили на Украйна, подготвени за евентуално контранастъпление. Ако тази информация се потвърди, това може значително да повлияе на баланса на силите в този конфликт.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски очаква Северноатлантическият алианс на срещата във Вилнюс (Литва) през лятото на 2023 г. да даде на Украйна „ясен сигнал“ относно членството й в пакта. Ако това не се случи, представителите на страната ни "няма какво да правят" на тази среща.

Съответното изявление беше направено по време на интервю с държавния глава за The Wall Street Journal. Той смята, че Украйна може да се присъедини към НАТО след края на пълномащабната война, отприщена от Русия, пише OBOZREVATEL.

„Ако не ни видят в НАТО и не дадат никакъв сигнал във Вилнюс на срещата на върха на НАТО, мисля, че Украйна няма какво да прави на тази среща на върха“, каза Зеленски пред чуждестранни медии.

Той упрекна някои лидери на Алианса, че се страхуват от Руската федерация. „Вярвам, че някои страни от НАТО толкова се страхуват от Русия, че не са готови да видят Украйна в съюза“, каза президентът.

„Колко живота струва една фраза на срещата във Вилнюс, колко живота на украинци струва фразата: „Украйна ще бъде в НАТО след тази война, след като стане безопасно. Колко струва това?", попита той.

На 1 юли на среща на Европейската политическа общност в Молдова Зеленски каза, че срещата на върха на НАТО във Вилнюс „изисква ясна покана към Украйна за членство“, както и гаранции за сигурност по пътя към присъединяване към военния блок.

Литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис наскоро каза, че е крайно време Западът да даде ясен отговор на Украйна на въпроса как и кога може да се присъедини към НАТО. Той също така отбеляза, че воювайки с Украйна, Руската федерация застрашава целия Алианс.

Съединените щати приветстват пътя на Киев към НАТО, но в момента се фокусират върху предоставянето на военна подкрепа за победата над руските окупатори, пише УНИАН.

Това изявление направи на брифинг председателят на Белия дом Карин Жан-Пиер. „Съединените щати се ангажират с политика на отворени врати, решението се взема от всички членове на Алианса и страната кандидат... Но сега мислим какво можем да направим, за да подкрепим усилията на Украйна в борбата за свобода срещу Руски окупатори. И ние ще продължим да правим това“, обясни тя позицията на САЩ.

Позовавайки се на новия пакет от помощ от 300 милиона долара за Украйна, Жан-Пиер каза: „Ще продължим в същия дух“.

На фона на наближаващата лятна среща на върха на НАТО започна да се възражда риториката около влизането на Украйна в Алианса.

Така на 2 юни британският министър на отбраната Бен Уолъс призова всички да бъдат реалисти и да не обещават много на Украйна, тъй като е очевидно, че в обозримо бъдеще страната няма да стане член на НАТО.
Руснаците започнаха да използват по-често Искандери по време на ракетни атаки на територията на Украйна. В ефира на 1+1 военният експерт Михаил Самус обясни, че това показва, че на окупаторите са били поставени специални задачи, пише УНИАН.

„Може би наистина са се опитвали да източат, да нокаутират Patriot. И след това по някакъв начин да се опитат да ударят центровете за вземане на решения“, казва той.

В същото време експертът отбеляза, че не бива да се говори, че на Русия й свършват ракетите. Да, числеността им не е като в началото на пълномащабна инвазия, тогава резервите бяха огромни.

„Но истината е, че те ще продължат да ги произвеждат (ракети – УНИАН). Те могат да произведат няколко бройки, например за една седмица. За да ги изстрелят заедно с шахедите“, казва Самус.

На 29 май Русия изстреля 11 ракети "Искандер-М" и "Искандер-К" в Украйна. Всички тези цели бяха свалени от украинската ПВО.

На 1 юни руснаците изстреляха 10 ракети Искандер по Киев през нощта, те бяха унищожени. За съжаление трима души загинаха.

Експертите отбелязаха основната опасност от Искандерите: те имат много кратко време за приближаване до целите, тоест има критично малко време за отговор на тяхната заплаха.

Балистичната ракета "Искандер" се движи по висока траектория от около 100 км, атакува целта си отгоре със скорост, според Руската федерация, до 7500 км/ч. Това минимизира времето, което зенитно-ракетните системи трябва да я прихванат.

В допълнение, балистичната ракета Искандер маневрира преди удара и пуска примамки, които изглеждат като самата ракета на радара.
 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук