Иван Костов е много добър политик, но не съумя да убеди хората в това, което според него бе смислено и решаващо за икономическото развитие на България. А победата на Симеон Сакскобургготски според нея е съчетание от отчаяние и надеждата, че ще се яви един човек, който ще спаси положението. С тези оценки се връща в спомените си за България 65-годишната Урзула Зайлер-Албринг, посланик на Германия у нас от 1999 до 2003 година. С нея разговаря Румяна Таслакова от Дойче веле.
Урзула Зайлер-Албринг е следвала социология, психология, държавно право и политология. Работила е отначало като социоложка, след което е била избрана в Бундестага. През 1991 година е назначена от тогавашния външен министър Ханс-Дитрих Геншер за държавна секретарка във външно министерство. Дипломатическата си кариера започва във Виена и през 1999 година става посланичка в България – до 2003 година. След това до 2006 година е посланик на Германия в Будапеща. Сега е почетeн президент на Германския институт за отношения с чужбина.
За разлика от други германски дипломати, за нея София е бил желан, предпочитан пост

Когато през 1999 година пристига в България, Урзула Зайлер-Албринг знае сравнително малко за страната. Разбира се, информирала се е за страната в рамките на предществащата посланическия пост обиколка в германски министерства. Първите контакти в София са лесни:
“Като германски посланик в България по онова време имах привилегирована позиция. Ние бяхме едни от най-важните търговски партньори, а в областта на културния обмен имахме тесни отношения от дълги години насам. Не сме имали проблеми да уговаряме срещи за многобройните германски делегации с правителствени представители. Интезивни бяха и контакитте с интелектуалците - не последно място благодарение на Гьоте институт в София.
Аз пътувах често из страната, въпреки че шосейната мрежа създаваше доста трудности. Посещавах детски градини, сиропиталища и социални домове. Имах много контакти с обикновените българи. Канеха ме в български семейства. Днес, от дистанцията на времето, мога да кажа, че сърдечното гостоприемство в България е един от най-приятните ми спомени.”
Кои според нея са били най-важните събития в България по това време?
“Ах, това е пъстър калейдоскоп. На първо място впечатленията от срещите с хора, както и политически събития като избора на Симеон, който през април се появи на политическата сцена и през юни отбеляза неочаквана от никого изборна победа. Свидетелка бях на значителни събития. Например: решението на ЕС да започне преговори за членство с България и Румъния. Ако затворя очи, виждам една прекрасна страна, където пътувам много. Спомням си за дълги часове на походи из Рила. Имаше естествено и тъжни преживявания. Особено потресена бях от посещенията в социалните домове, далеч от цивилизацията, като в Малко Шарково, един дом за болни жени.
Беше ужасно потискащо. Слава Богу, с помощта на една социална институция от Германия успяхме да предприемем нещо, за да помогнем. Спомням си и за моя ангажимент за бездомните кучета в София. Много обичам кучетата и с помощта на други постигнахме нещо в тяхна полза.”
Кои са били най-големите трудности, с които се е сблъскала в България?
“Животът не беше лесен. Идвах от Виена. Наистина лесно се приспособявам, но промяната беше голяма. При това за нас дипломатите не беше така трудно. Имахме други възможности да се снабдяваме. Обаче колко потискащо бе положението на хората в България! Но още по моето време снабдяването се подобри.
Политически проблематичното тогава беше в сферата на реформата на правосъдието и здравеопазването. Ние оказахме консултантска помощ, но често с разочарование констатирахме, колко бавно напредват нещата. Надявам се в бъдеще да вървят по-добре, но по моето време, тогава, това бе важна и трудна задача. “
Посланическият й мандат съвпада с управлението на Костов
Това е първото правителство, което управлява всичките четири години, за които бе избрано. Оценката на германската дипломатка:
“Тогава това бе особено постижение. И днес, от дистанцията на времето смятам, че е голямо постижение. Често се срещах с Иван Костов и го смятам и сега за много добър политик. Само че той не съумя да убеди хората в това, което според него бе смислено и решаващо за икономическото развитие на България. Той бе интровертен и може би не съзря опасността, която изхождаше от това, че хората се чувстваха пренебрегнати.”
Коя е причината за големия успех на Сакскобургготски?
“Едва ли Ви казвам нещо ново, смятайки, че българите са склонни да се уповават на надежди, да вярват, че ще се яви някой да им помогне, един вид баща, който да им каже: “Ето, така ще действаме” и който да има потенциала да постигне това.
Явно в България се надяваха на спасител и с това може да се обясни неимоверния успех на Симеон само за три месеца. Причините са сигурно и отчаянието на хората в месеците преди изборите, и високите социални разходи, и неумолимата икономическа политика на Костов. Да, беше съчетание от отчаяние и надеждата, че ще се яви един човек, който ще спаси положението.
Tова говори за известна ирационалност. Симеон не бе опитен политик. Според мен той бе обладан от желанието да постигне много. Кой човек обаче се нагърбва с такава задача и отива в една страна, в която животът не е лесен? Сигурно Симеон се е ръководел от чувство за дълг спрямо България и е имал най-добри намерения. Но това не е достатъчно. Той трябваше да потърси уменията на много повече специалисти и да не се отказва от съдействието на опитни политици."
Каква е оценката на Урзула Зайлер-Албринг за политическата култура в България?
“По време на моя мандат в България липсваше това, които ние в Западна Европа дефинираме като гражданско общество. Готовността да не се ограничаваш върху собстветните си проблеми, да се чустваш отговорен за цялото общество. И в Германия тази готовност не е стопроцентова, но все пак далеч по-мащабна отколкото в България.
Никой не бива да укорява българите, тъй като те са нямали възможността да развият такова чувство за общото. Бих пожелала на България да отбележи и в тази област такъв напредък, какъвто сега се откроява в икономическото развитие.”
В какво се крие силата на България и кои са слабите й места?
“Фантастично впечатление ми направи какво голямо значение има образователната система в България: стремежът на хората да се образоват, не на последно място с цел да подобрят материалното си положение. Силно впечатление ми прави и развитието в информационната технология и екотехнологията.
Дефицити има все още в съдебната реформа. В тази сфера развитието не е задоволително, също и в здравната система има много недостатъци. Трябва да се предприеме още много и в борбата срещу корупцията.”
Какво ще пожелае на българите днес, пет години след като напусна България?
Бих пожелала на българите да се сбъднат надеждите, които те свързват с членството в Европейския съюз, а именно: малкото им щастие да стане по-голямо. Богатството да не се ограничава само върху малцина, а повече хора да живеят в благоденствие.
Отделната българка и отделният българин, и главно младите хора, да си казват: мога да остана в собствената си страна, мога да дам своя принос за нея – и това не е само от моя полза, а и за общото благо. Бих искала елементите на гражданското общество да придобият по-голяма роля. България е прекрасна страна и българите са заслужаващ обич народ.“
/БЛИЦ