Още през февруари месец 2017 г.  в-к „Труд“ забеляза как кръгът „Капитал“ тестваше на терен възможността за политическа кариера на настоящия служебен министър на икономиката Кирил Петков. Това пише главният редактор на "Труд" Петьо Блъсков в авторски коментар.

Интересът ни тогава бе породен от засиленото медийно присъствие на Петков в ефира на БТВ, където коментираше политически теми около учредяването на партията „Да, България“, докато успоредно с това телевизията рекламираше пробиотичен продукт за американския пазар, създаден от компания на възпитаника на Харвард.

След фиаското на градската десница на предсрочните парламентарни избори през март 2017 г., Петков изненадващо напусна ръководството на „Да, България“. Колеги твърдят, че това е станало заради съмненията на Христо Иванов, Антоанета Цонева, Иво Мирчев, че Петков може да ги измести от върха на новосъздаденото политическо ГМО. Далеч по-вероятно изглежда Петков да е бил умишлено изтеглен от първите редици на „Да, България“, за да бъде ползван на по-късен етап като „необременено“ политическо лице, както това се и случи с назначаването му от президента Румен Радев за служебен министър на икономиката.

Политическият инженер Иво Прокопиев в серия от публични изяви през последните месеци упорито се стреми да избягва обвързването си с Кирил Петков. Познавали се били бегло, защото Петков бил автор в „Капитал“, твърди Прокопиев, но имали общи възгледи за развитието на страната. Прокопиев добре знае, че ако Кирил Петков бъде разглеждан като представител на псевдотехнократското крило на „дълбоката държава“, оплела чрез мрежи от политически ГМО-та, неправителствени организации, медии и икономически кръгове целият държавен апарат, то неговата политическа цена ще спадне.
 

В края на март 2020 г., днешните служебни министри Кирил Петков, Николай Денков и Асен Василев активно лансираха идеята на Иво Прокопиев за масово тестване на българите за коронавирус с отхвърлените като негодни бързи кръвни тестове. Планът за масово тестване щеше да струва на бюджета около половин милиард лева.

Заради това и самият служебен икономически министър нетипично свенливо коментира участието си в създаването на проекта „Да, България“. Участието в публичните процеси обаче неминуемо оставя следи. И това прави опитите на Прокопиев и Петков да отричат своето близко сътрудничество по-скоро нелепи. Петков е политическият аватар на Прокопиев, който в последните над 20-години неотменно участва в управлението на страната, но без пряко политическо представителство, т. е. без лично да се явява на избори.

В началото на пандемията от коронавирус, през месеците март-април миналата година, кръгът „Капитал“ бе противник на масовото затваряне в държавата, както самият Прокопиев казва в своя програмна статия „битката за икономиката също е битка за живот“. Тогава Прокопиев лансира две тези - първата - държавата да финансира масово тестване и втората - банките да заемат водеща роля при осигуряването на помощи за бизнеса. Малко след тази публикация на Прокопиев, триото Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков чрез много активна медийна кампания, настояваше за спешно отпускане на пари за масово тестване на цялото българско население.

Важна подробност е, че това трябваше да стане с появилите се в началото бързи кръвни тестове за антитела, чието използване бе преустановено, поради високия процент неточни резултати. Другата съществена подробност е, че това щеше да струва на държавата еднократно - около половин милиард лева. Визията на Прокопиев как банките да отпускат необезпечени кредити за възстановяване на бизнеса от пандемията днес се реализира на практика от Кирил Петков и Асен Василев, чрез финансиране от Българската банка за развитие. Към кои точно компании отиват тези кредити също не е изненадващо.

Петков, Василев и Денков се оказаха основната част от авторите на проекти, които при подготовката на Плана за възстановяване кръга „Капитал“ настояваха бившите управляващи да включат. Макар това тогава да не се случи, без изненада, сега тези проекти вече присъстват в проекта на служебния кабинет по Плана за възстановяване. В същото време България продължава да е една от двете държави в Европейския съюз, която още не е представила своя План в Брюксел, докато част от другите страни вече получиха и първите финансови помощи.

За момента - планът на Прокопиев изглежда да сработва. След три месеца начело на Министерство на икономиката, десетки безкритични интервюта, в които Кирил Петков изглежда като лектор на семинари за мултилевъл маркетинг на пробиотици, продуктът на политическото инженерство е готов за следващата стъпка. Далеч не изглежда случайно лансирането му като лице на бъдеща „президентска“ партия, а дори и като премиер на един проектокабинет, който кръгът „Капитал“ много се надява да се случи в 46-то Народно събрание чрез „Изправи се, БГ! Ние идваме“.

Само че човек не може да избяга от миналото си, особено, ако част от него може да се окаже проблемно. Така се оказва, че двойното гражданство на Кирил Петков е точно такъв казус. В момента на Петков се гледа като на рохко яйце, което всячески трябва да бъде запазено. Нищо, че това става с грубо нарушаване на конституционно установени норми. За всеки трезвомислещ човек е ясно, че отказът на Петков от канадско гражданство не означава, че то е автоматично прекратено. Най-малкото, защото има тромава и дълга процедура това да се случи.

Така че докато е бил действащ български министър, изглежда Петков все още се е водил гражданин на друга държава. Казусът е принципен и, защото в други ситуации, други политически лица са били лишени от права, защото са имали двойно гражданство - през 1995 г. Конституционният съд прекратява мандата на избрания за депутат Жорж Ганчев заради българско и американско гражданство, макар той своевременно да се отказал от щатския си паспорт.

Проблемно е, че в замитането на казуса са впрегнати неимоверни усилия, защото за пореден път показва безпринципност. И няма никакво съмнение, че Иво Прокопиев като дългогодишен консул на Канада в България, макар от 2019 г. на този пост вече да е неговата секретарка, играе водеща роля в осигуряването на нужния документ, който да „извади сух“ от скандала Кирил Петков. Тук на карта е поставено не само „светлото“ политическо бъдеще на Петков, но и решенията на служебното правителство, където водеща роля в икономическата сфера има именно кръгът „Капитал“.

На медийния терен също са предприети действия по осигуряването на информационна мъгла около канадското гражданство на Петков. Забележително е, как медиите реанимират историята с полицейското насилие върху няколко протестиращи цели 13 месеца по-късно, без новите кадри да показват нещо различно, което не бе видяно още след 10 юли миналата година. Скандалът с двойното гражданство на действащия икономически министър, което по всички международни журналистически стандарти би било водеща новина, в настоящия момент у нас се представя повече от лаконично.

Дори и да се окаже, че канадският външен министър безпрецедентно се е задействал, пък било то и със задна дата, за да разреши скандала с канадското поданство на българския министър в мига, казусът ще остави петно върху имиджа на мултилевъл политика на Прокопиев - Кирил Петков.