До 50% от ръста на производителността на труда не е отразен в това, което получават работниците и служителите в някои отрасли на икономиката. Затова увеличението на заплатите е възможно в някои браншове, без това да доведе до фалит на фирмите и увеличение на безработицата. Такова мнение споделят в Конфедерацията на независимите синдикати. Според профсъюзите това означава между 100 и 150 лева по-високи месечни възнаграждения в някои сектори от тежката индустрия и преработвателната промишленост.
&bdquo;Има седем-осем бранша, в които производството и производителността растат с двуцифрено число в последните няколко години, без да скачат заплатите&rdquo;, обясни пред Нова телевизия лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Той припомни основният аргумент на бизнеса против увеличението на трудовите разходи &ndash; ниската производителността на труда, който обори с данни за ръста на този показател с споменатите отрасли.<br /> <br /> &bdquo;Наблюдаваме едно изоставане на дохода от ръста на производителността, която изпревари тази в началото на прехода, а заплатите са 30-40% от същия показател тогава&rdquo;, отбеляза Димитров.<br /> <br /> &bdquo;В България произвеждаме 80 млрд. всяка година. От тях 40% отиват към труда, а 60% към бизнеса. В Германия съотношението е обратно&rdquo;, посочи синдикалният лидер. Затова профсъюзите настояват работниците да получат допълнителни законови права да договарят заплатите си с техните работодатели.<br /> <br /> Трябва да има ясни правила за това как се формира основната заплата, смята Пламен Димитров. Затова синдикатите предлагат изменения в Кодекса на труда, като се надяват този път да не се стигне до конфликт с работодателите.<br />