„В пристъп на лудост по време на буря“ - това беше последното Народно събрание. Това мнение изрази пред "Марица" депутатът от ГЕРБ Любен Дилов-син. 

Според него, ако "всичко се беше разиграло не на политическия, а на сексуален терен, щеше да предизвика огромен смях и вицове".

"След изборите през юли пак може да се озовем в патова ситуация, ако държавните интереси не се поставят пред партийните", прогнозира още той. 
 
- Г-н Дилов, как изглеждаха отвътре баталиите в 45-ото Народно събрание? Кое  Ви подразни най-много? 
- Ще използвам израза на Оскар Уайлд  - „В пристъп на лудост по време на буря“. Още повече че в момента подготвяме едно специално издание на l`Europeo, посветено на „Портретът на Дориан Грей“, та постоянно откривам у великия викторианец подходящи цитати...

Иначе винаги ме е дразнило едно и също нещо в публичния живот - удивително ниския  коефициент на полезна дейност във всяко едно начинание. Премъдрият български избирател беше поставил сложна, но доста ясна задача: на фона на здравна и икономическа криза, вземете и една политическа, да видим можете ли да се справите.

Е, видяха, че не можахме да се оправим, и съвсем логично - нови избори. Всичко е простимо: неумението на новобранците; реваншизмът на стоялите толкова години далеч от властта, пуйченето и перченето пред медиите (този постоянен мерак резилът да бъде излъчван по БНТ), има едно непростимо нещо обаче. И това е пропиляното време и  обществено доверие.

Времето е невъзстановим ограничен ресурс, както и доверието. Знаете ли, това май е единственият български парламент, който няма обща снимка на депутатите под надписа „Съединението прави силата”! Това е знаменателен факт и присъда едновременно...

- Защо се разминахме с редовен кабинет - от страх, инат или неспособност на парламентарните сили?
- Вероятно и трите ги има. Даже в случая  по-валидна е арабската поговорка: „Попитали камилата: „Защо ти е крив вратът“?, а тя отговорила: "То какво ли ми е право?!“. Просто разминаването между заявени намерения и потентност за постигането им беше драстична.

Ако беше се състояло не на политическия, а на сексуален терен например, вероятно би предизвикало огромен смях и нескончаеми вицове. На фона на цялото „изчегъртване“, „унищожение“, „ликвидиране“ и „премахване“ на „токсичната“ ГЕРБ, в присъствието на 165 депутати, деклрариращи всеки ден подобни щения, единствените, които предложиха кабинет, бяха от ГЕРБ.

Другите дори и не се опитаха. Сякаш протестните парламентарни сили бяха движени от някаква друга, външна, непарламентарна сила.

Връчването на третия мандат на БСП беше декларативен ход, че и президентът не вярва, че този парламент е в състояние да състави правителство. Какво му дава основание да смята, че в следващия ще има много по-различни парламентарни сили, вече е мистерия, сравнима с отношението му към руския шпионски скандал.

- Какво да очакваме от служебния кабинет?
- Не съм натоварен със свръхочаквания. Той има доста ясно очертан мандат и минимално време и възможности да направи нещо, с което да бъде запомнен.

Най-голямото предизвикателство ще е организирането на изборите по новите, приети в последната минута, правила. Да се надяваме, че съдбата няма да го изправи пред други предизвикателства: нова ковид-вълна, изостряне на конфликта в Донбас и прехвърлянето му в Черно море, не дай си Боже!

- До какви политически последици може да доведе скандалът със зърнаря Светослав Илчовски и други подобни разкрития, които е амбицирана да направи Комисията по ревизия на управлението от последните 10 години? 
- Според мен, комисията е амбицирана най-вече от председателката си да направи само едно: да подложи колкото се може повече скандални теми за предстоящите избори.

Председателката й, госпожа Манолова, е доказана специалистка в това от Костинбродската афера насам. Можем да прибавим и „войната“ между частни съдебни изпълнители и колекторски фирми също към профила й, който - специално с последния акт, доби вкус на добре препечено лудогорско пиле. 

Иначе аз винаги съм бил привърженик на честото разритване на политическия кошер. То поражда обществена енергия, която е полезна.

Никога не е излишен разговор за връзките между политиката и бизнеса. 

За жалост - последици няма! Най много някой „бизнесмен“ да избяга в ЮАР или в друга държава, в която българското правосъдие да не може да го стигне. А и за българското правосъдие се говори, че настигне ли някого, хваща го и го задължава да делят на две.

Тази комисия беше създадена с ясното съзнание, че няма да изкара до края на май - какви десет години, какви пет лева?! Ако искаха наистина да разследват управлението на ГЕРБ, просто трябваше да направят правителство и всичко съмнително техните министри да го предават на контролните и разследващи органи.

Какво може да направи една комисия? Какво направи комисията за нещо толкова конкретно като „Отряд 28“?!

Когато се обсъждаше в пленарна зала създаването на комисията на госпожа Манолова, казах от трибуната, че ако искаме тя да работи, трябва да предвидим помощен персонал от над 1000 специалисти. Такъв обхват на дейност си гласуваха депутатите, че и толкова няма да им стигнат. Ясно е, че всичко беше предизборен, пропаганден ход.

- Разиграват ли ни с нов Костинброд или наистина започва процес по осветляване на корупцията, своеобразна нашенска акция „Чисти ръце”?
- Когато излезе това интервю, комисията вече ще е история. Една нелепа история! Единствената полза от нея е, че доста добре се видя - при това по телевизора, „нивото“ на част от политическия ни и стопански елит. Това беше един много горчив пример, на фона на който споменатите в „разприте“ плеймейтки изглеждат като всестранно развити ренесансови личности. 

Проблемът на връзките между бизнеса и политиката изисква първо сериозна законодателна работа. Например приемане на закон за публичност на лобизма, какъвто лично аз съм внасял повече от 3 пъти в различни парламенти. Вместо това се тръгна точно в обратната посока - закриване на спецсъда и спецпрокуратурата, обезсилване на КПКОНПИ...

- Няма ли и след  изборите през юли да се озовем отново в патова ситуация и невъзможност за преодоляване на различията и съставяне на кабинет?
- Твърде е възможно. Докато на преден план се поставят партийни, а не държавните интереси, това е постоянна възможност. В крайна сметка хората могат да понесат трудностите на всяка криза, стига да имат хоризонт. Животът да им е предвидим и те да могат да съставят личните си планове, свързани с работата, семейството, здравето, образованието...

- Възможно ли е  „Има такъв народ” на Слави Трифонов  да се окаже първа сила  в следващия парламент? Ако това се случи, ще станем  ли свидетели на  кабинет на ИТН и Демократична България например, за каквото сближение се появиха знаци?
- Очевидно е, че ИТН  - ако иска да е вярна на предизборното си говорене, ще се пази от пряко взаимодействие с всеки представител на системните партии. Просто им липсва опит и политическа култура, които да ги научат, че дори и с абсолютно мнозинство, няма как да управляват без съучастието на останалите политически сили.

Политиката е компромис. Затова и често изглежда безпринципна. Но я приложете политическите „критерии” към обикновения живот. Например към живота на един вход, в един жилищен блок? Или към стопанските отношения, или към живота на един училищен клас, например?!! 

У новите политически сили отчайващо липсва мъдрост и мислене, насочено поне десетилетие напред. В момента единствената мисъл е „да махнем ГЕРБ”, после ще му мислим. Съгласете се, че подобно мислене не е особено плодотворно и това се видя в отшумелия 45-и парламент. Със 165 депутати не успяха да се справят със заявената от самите тях задача. Колко им трябват – 200? 250?!
 
Познавам Слави и момчетата и се надявам на приятна изненада

Една от драмите на сегашната опозиция е, че не говори с т.нар. “народ”. Тя представлява тесни партийни интереси и се опитва да ги маскира, да ги вмени като народна воля. Самият факт, че най-много гласове събира протестният вот за “Има такъв народ”, който в идеен план е напълно неизяснена политическа сила, е повече от показателен.

Чрез ИТН “народът” наказва политическия си елит. Няма как “народът” да формулира ясна стратегическа задача и да я възложи на политиците. Процесът е обратен и когато не е налице ясна воля на мнозинството, това е безапелационно доказателство за немощта на политическия елит.

Не искам да съм лош пророк, но не го виждам как при сегашните обществени разломи българската политика ще излезе от ерата на ожесточените битки и ще влезе в етап на съзидание, на надграждане на стореното от предишните управленци.

Знам, че ГЕРБ ще предложат разумна и изпълнима алтернатива на собственото си присъствие в политическия живот досега. Дали ще намерят подкрепа за нея извън границите на собствения си електорат - това е най-важният въпрос.

Другите възможности ще бъдат предложени от БСП и ДБ. Това са играчите на терена в момента - останалото е миманс.

И все пак, познавайки Слави и момчетата около него, надявам се на приятна изненада от тях. Те бързо се учат и дано надхвърлят мимолетната роля на канализатори на обществения протест.

Царят успя да го направи с НДСВ, макар и за твърде кратък период. Всъщност с Тройната коалиция приключи неговият реформистки мандат. Той позволи в управлението да се завърнат БСП и ДПС. Изправени сме пред подобна ситуация и наистина е любопитно как ще се развие.

Морски приключения и разум в политиката

В “Движение Гергьовден” сме ярки представители на ироничния разум в политиката. Имаме доста ясни виждания, облечени в съвсем конкретни законодателни и управленски стъпки. Ще се опитаме да „заразим” с тези виждания колко-то се може повече участници в бъдещия политически процес.

Мисля, че горчивият опит от 45-ия парламент ще разшири кръга на подкрепата за нас, ГЕРБ и СДС. По-важният въпрос е какво ще се случи след изборите. Ще се намери ли достатъчно държавническо мъжество и разум у останалите играчи. Засега не го виждаме.

Няма да ми е трудно да съвместя летните избори с ва-канцията. Моят избирателен район - Бургас, освен с невероятни хора, е пребогат и с морски приключения.

Много ми се ще да ми остане време да направим един филм за почистването на потъналия кораб „Мопанг”. Да не се разпростирам: ще кажа само, че нашите водолази с по-малко от 1 млн. лв. направиха същото, което американците - при много по-добри климатични условия, направиха за 28 млн. долара! Това е инженерен подвиг, който трябва да разкажем на света.