Майката на зверски ръганата 44 пъти с нож ученичка: Убийцата на дъщеря ми ме заплашва, че ще ми се случи страшна случка!

През 2011 година ученичката Севиля беше убита от Янка Младенова и Антон Ангелов, ръгайки я настървено с нож 44 пъти. След това двамата й откраднаха 10 г злато. На първа инстанция белезниците на Янка бяха свалени заради липсата на преки доказателства за участието й в жестокото убийство. <br /> <br /> <em>Мисълта, че убийците на дъщеря й ще останат ненаказани не дава мира на почернената майка. Нервното й напрежение избликна в деня, в който се отбелязва втората година от екзекуцията на момичето - 13 май. От мъка и скръб по детето си Мария Хранова припадна на фаталната дата. А това попречи да отиде на поредното съдебно заседание, на което делото за сетен път бе отложено заради експертиза. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Г-жо Хранова, вие ли намерихте мъртва дъщеря си Севиля в онзи фатален ден? </strong><br /> - Не аз. Съседи. Прибрах се късно от работа и видях загражданията на полицията. Разпитваха ме на успокоителни и не ми казваха, че нещо лошо е станало. Много трудно преживях всичко &ndash; не ходих на работа, мислех за самоубийство. Дадох си сметка обаче, че като отида при нея, убийците й ще продължат да действат, а аз искам да ги спра! Но ето, сега, при втората годишнина, случилото се отново ме връхлетя - припомних си всичко детайл по детайл... Не спирам да мисля за стореното. Все още взимам лекарства, за да се оправя. <br /> <br /> <strong>- Познавали сте Янка - тя подсказваше ли с нещо, че е склонна да извърши престъпление?</strong><br /> - Имаше нещо в нея, което ме отблъскваше. Невъзпитана е. Веднъж влязох в стаята на дъщеря ми, а Янка беше седнала на компютъра й. Като ме видя, ми каза: &ldquo;Ще чукаш първо!&rdquo;. След това блъсна вратата под носа ми, заради което щеше да ми прищипе пръстите. Многократно съм я молила да не идва вкъщи, но тя продължаваше... Моята дъщеря не й подхождаше. Янка се движеше с цигани, негри... Беше непълнолетна, а вече живееше с мъж. Приятелят й Сержант също е идвал у нас. Той знае много за нея, но не го разпитват в съда. Защо?...<br /> <br /> Въпреки всичко не съм предполагала, че тя може да посегне на детето ми. Преди да умре, дъщеря ми каза: &bdquo;Яна се скара жестоко с мен. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Заплаши ме, че ще ми се случи нещо лошо</strong></span><br /> <br /> Малко ме е страх от нея&rdquo;. Не обърнах внимание на думите й - бях много уморена от работа. Опитах се само да я успокоя. Казах й: &ldquo;Спокойно, Силве, това са младежки скарвания&rdquo;... <br /> <br /> След убийството нейният съученик Боби ми каза, че Янка е много опасна и че никой не иска да я пуска вкъщи. Същото повтори и Мирела &ndash; пак нейна съученичка. <br /> <br /> В деня на убийството имах страшен сън за нея. От ужас се събудих в 4 сутринта. Присъни ми се, че се намира в хладилник, после се оказа, че е била сложена в хладилна камера. Спомням си, че преди да тръгна за работя в онзи ден, стоях точно там, където бе открито тялото й, и чувствах тежест в гърдите. Аз не за първи път я сънувам &ndash; цяла година преди да умре, имах кошмари с нея - присънваше ми се, че е губя. <br /> <br /> <strong>- Янка откъде познаваше Севиля?</strong><br /> - Янка ходеше да краде по училищата. Била е и в нейното училище... Дъщеря ми нямаше много приятели и затова дружеше с нея. Купуваше й цигари, закуски... Тя беше много наивна и около нея се въртяха Боби и Мирела, които също крадяха. <br /> <br /> <strong>- След като съдът пусна Янка на свобода, тя как се държеше с вас?</strong><br /> - На първото заседание на Апелативен съд вървеше гордо, напето. Гледаше ме нагло, надменно. На излизане от залата я попитах: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Защо ми уби детето, защо уби приятелката си?!&rdquo; А тя отвърна: &ldquo;Разкарай се!</strong></span><br /> <br /> <br /> Внимавай да не ти се случи страшна случка!&rdquo;. Смятам, че се е заканила по този начин на дъщеря ми и е отишла в дома ми да я убие за отмъщение. След това е взела 10-те грама злато. <br /> <br /> Десет дни след смъртта на детето ми бях получила друга заплаха. Някой позвъни на вратата и ми каза, че трябва да сложа подписа си за пратка. Аз обаче отказах и тогава чух: &ldquo;Внимавай какви ги говориш! Това момиче (Янка - б.а.) не трябва да е там, където е сега &ndash; в ареста&rdquo;... <br /> <br /> Вероятно от страх свидетелят по делото Кристиян Костов 3 пъти си мени мнението. В началото призна, че е видял Янка с нож в ръка и че моето дете е било в кръв. &ldquo;Като видях всичко в кръв, наведох си главата и си закрих лицето&rdquo;, каза той в съда. После Антон му казал: &ldquo;Убих я, убих я&rdquo;. От разказа на Кристиян стана ясно, че Янка първа е започнала да я ръга, после се е появил Антон. <br /> <br /> Сигурна съм, че Янка е участвала в касапницата, тъй като е разказала с подробности всичко в досъдебното производство. Даже е описала как е поискала от дъщеря ми ластик да си върже косата - да й е по-лесно да убива. Заявила е на полицай от СДВР Георги Тотков: &ldquo;Тя трябваше да бъде убита. Защо й е да живее?!&rdquo;...<br /> <br /> Разказала е също така, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Антон, преди да я убие, я е изнасилил</strong></span><br /> <br /> Той, между другото, има присъда за изнасилване на 12-годишно момиче. Бил е на 15, когато е направил това. <br /> <br /> <strong>- Как си обяснявате, че Янка успя да излезе от ареста? </strong><br /> - Дядото на Антон се изпусна, че внукът му разкрил, че Янка била с ръкавици. Така не е оставила следи. Не разбирам защо Антон мълчи и не проговори!?! <br /> <br /> Дъщеря ми се е опитвала да избяга, но приятелят на Антон - Кристиян , е стоял на вратата и я бутнал вътре. Детето ми е починало в адски мъки от кръвозагуба. В деня на убийството Силвето беше със златни обици, гривна и пръстен, но когато ми предадоха тялото й, те бяха изчезнали. Не знам кой ги е взел. Заради нещастието продадох всичкото злато, което имахме двете. <br /> <br /> <strong>- Доказа ли се, че Антон страда от енцефалопатия? </strong><br /> - Тройна медицинска експертиза доказа, че няма увреждане на мозъка. <br /> <br /> <strong>- Как живеете 2 години след загубата на детето си?</strong><br /> - Много трудно. Преди работих на две места, за да можем да свържем двата края. Едното място го закриха и сега остана само другото. Мъжът ми пък загуби работата си. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Даниела НИКОЛОВА</strong>