За да се потопи в иреалния свят, Анатол Франс си пийвал вино. Има и други гениални алкохолици - Александър Македонски, Сократ, Сенека, Цезар, Рембранд, Едгар По, Алфред дьо Мюсе, Бетовен.
Уинстън Чърчил е бил велик пияч с голяма глътка, но недостатъчно голяма, за да не бъде обявен за най-значимия политик на ХХ век. Както е известно, Чърчил е пиел преди ядене, по време на ядене, след ядене и ако се налага - в интервалите между яденето. В негова чест генът, който дава право на алкохола да упражнява благотворно влияние върху интелекта, е наречен “Чърчил” и се среща сред около 15% щастливи представители на бялата раса.

Чърчил единствен е имал право да каже: “Взел съм от алкохола повече, отколкото той е взел от мен. Като млад си наложих правило никога да не пия нещо силно преди обяд. Сега правилото ми е да не близвам твърд алкохол преди закуска”. 

Между няколко глътки огнена вода Марк Твен е оставил знаменита фраза: “Алкохолът може да ти навреди само ако стъпиш бос върху чашата си”.

Така влезе в класацията на великите пиячи

Гениалният къркач Джек Лондон е изпивал около литър уиски ежедневно и след подобно пиене е падал от пристана на град Оукланд, където е правил опит да се кандидатира за кмет.


Уинстън Чърчил

Ърнест Хемингуей е гениален алкохолик с Чърчилов ген и уста като конвейер за алкохолно бутилиране. Завещал ни е една знаменита мохито-мъдрост: “Пиша пиян, редактирам трезвен”.

Духът на виното е обсебил най-здраво Скот Фитцджералд, когато създава гениалната си проза “Нежна е нощта”. Някъде тогава той пише: “Когато съм трезвен, не мога да понасям света, а когато съм пиян - той не понася мен”.

Достоевски е още по-драстичен: “Има нещо нездраво и съмнително в трезвеника. Възприемам хората, които не пушат, тяхна си работа, дори възприемам тези, които не се заглеждат след жените по улицата, макар че... 

Но както и да се мъча, не мога да възприема непиещия за нормален

Непиещият е маниак и точка по въпроса. Всеки, който се опита да облече трезвеността в благообразно обяснение, е гад, мръсник, безочлив продажник. Да не пиеш означава да живееш като идиот”. 


Марк Твен

В главата “Как да пием?” от Правилата на св. Бенедикт (нач. на VI в.), смятан за основател на западното монашество, се казва, че четвърт литър на ден е достатъчно, но в същото време е направена важна уговорка: ако нуждата го налага, абатът може да разреши и по-голямо количество, стига да няма прекаляване и пиянство. Това се е случило през VI век, далеч преди съвременните научни проучвания за ползата и вредата от алкохола, които доказаха почти същото - до 2-3 чаши червено вино на ден са полезни за здравето. Този полезен навик са имали и българските монаси от Бачковския манастир. В типика на манастира от 1083 г. било записано, че

дневната дажба вино за монасите е около литър, а на някои празници и повече 

Духът на виното е така вдъхновяващ, че най-значимите идеи на древния свят се раждат под властта на пенливата течност. Такъв пример е античният пир, по време на който са били заченати демократичните ценности на античния свят. В първата част на пира предимно се е хапвало, а във втората по време на безконечното пиене са рецитирали стихове и пеели песни - и двете форми специално съчинявани за всеки отделен пир. Именно тази втора, одухотворена от виното, част се е наричала symposion, откъдето идва и съвременното название на обществените и научни форми на дискусия - симпозиуми. 

Тогава, хайде всички да се напием!