Следовател Владислав Андреев излезе с официална позиция за Националното съвещание “Отстояване на независимостта на българската прокуратура с оглед предотвратяване на риска от тежко нарушение на върховенството на закона съгласно чл.7 от Договора за Европейския съюз”, но с оглед на ограниченото време не бе представена на събитието на 24.08.2020 г.

Вижте текста без редакторска намеса:

Говорейки за независимостта на държавното обвинение, ще си позволя да поставя един друг акцент по темата – за независимостта и статута на следствените органи. Може би ще се запитате – Защо точно следствието ще е предмет на тази тема?

- Защото е част от прокуратурата. Не виждам как реформа, касаеща прокуратурата, няма да се отрази и на следствието, както и обратното.
- Защото през годините точно следствените органи бяха припознати като органите, които трябва да бъдат радикално реформирани. Чухме какви ли не идеи в това отношение, преживяхме какви ли не реформи и за съжаление, натрупахме горчив опит.

И тук, уважаеми колеги, ми се струва подходящо да направя един паралел между това, което се случи назад в годините, и това, което се предлага в последно време. Защото, поглеждайки назад, можем да видим до какво доведоха част от проведените реформи.  Една силна, организирана и независима служба беше доведена почти до колапс. А тогава, също както и днес, се говореше за нови перспективи, за реформи, насочени към борбата с престъпността, корупцията, зависимостите и т.н.

Казвам това като човек от практиката, който поднася факти. И ще си послужа с историята, защото, по думите на Цицерон „Историята е свидетел на миналото“.

Какви са фактите:  

- За близо 20 години първо се премахна дознанието, след няколко години отново се възстанови, като се въведе фигурата на помощник-следователите, а после дознанието беше прехвърлено към МВР, дейността на помощник-следователите беше прекратена.
Тук мога да споделя и собствения си опит, защото лично преживях този момент. Близо 800 помощник-следователи, подготвени и квалифицирани, бяха съкратени и изпратени към бюрата по труда.

- За същия период бе създадена Национална следствена служба при МВР, след няколко години беше отделена от МВР, после беше трансформирана в Специализирана следствена служба и отново възстановена като Национална.

- През 2005г. за разследване от следователите бяха предвидени едва 3% от формулираните в НК престъпни състави.

Не искам да ви обременявам с повече фактология. Основният въпрос тук е, до какво доведе всичко това – до структура с минимална компетентност и силно редуциран кадрови състав. Близо половината от следователите преминаха на работа в съда и прокуратурата.
След приемането на новия НПК и особено през последните няколко години, започна да се налага тенденция към възстановяване на част от функционалната компетентност на следователите. Причините за това бяха обективни и са добре известни.

И сега няма как да не се запитаме –  ако в момента отново се говори за реформи, ще се наложи ли да вървим по същия път и да си задаваме същите въпроси, но по отношение на прокуратурата?

Виждам как в момента текат неприкрити опити за налагане на определени политики и визии, касаещи нашата система. Виждам радикализирани действия и политическа реторика, съпроводени с езика на омразата, с поставяне на етикети и епитети, с отправяне на обвинения към нас. Чухме призиви за изчистване на Прокуратурата и „реподбор“, а по същество „лустрация“ на прокурори. Всеки един от нас може да си отговори какво общо има това с принципите на правовата държава и демократичните идеи.

Дебатът за независимостта на държавното обвинение стана различен: от експертен се превърна в партиен, медиен, уличен.

Виждам как с голяма лекота някои хора извън системата на Прокуратурата, говорят за нашата институция така, все едно местим фигури по шахматната дъска – от тук да преместим там, от това поле да отиде в другото поле, от съдебната система Прокуратурата да се премести към изпълнителната власт или пък някъде другаде, неясно къде, или пък статутът ѝ да се промени с неясно какъв, и всичко това задължително съпроводено и с обяснението, че така ще се гарантира нашата независимост, защото видите ли, сега не било съвсем така.

Прокуратурата обаче не е фигура от някаква игра, за да се забавляваме или упражняваме с нея. Прокуратурата е институция.

А образът на тази институция е изграден с тежкия, достоен и твърде често неблагодарен труд на стотиците магистрати и служители, които заслужават дължимо уважение и благодарност за това. Не мога да приема за нормално трудът на моите колеги да бъде обезценяван, дори нещо повече – нападан и обругаван в името на някакви неясни интереси.

Ще цитирим Джоузеф Дилейни: „Ако хората не извлекат уроци от историята, то те са обречени да правят едни и същи грешки“ и ще завърша с апел към всички нас – нека отстояваме своята независимост непрекъснато, нека ясно и категорично заявим своето „не“ на всяка незаконосъобразна форма за въздействие и натиск върху прокуратурата.