Юридическите среди се надигат срещу поредния гаф на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, след излизането на Тълкувателно решение -3 от 22 декември 2015 г. Решението на върховните съдии е прокарано тихомълком преди Коледа, за да мине без много шум, коментират в коридорите на Съдебната палата. С него се урежда въпросът с наказанията на престъпници, за които да важи правилото non bis in idem, пише "Стандарт".
Формалният повод за това е противоречивата практика на съдилищата при конкуренция между наказателна и административно-наказателна отговорност. В искането на Лозан Панов се излага залегналото в досегашната тълкувателната практика виждане, че наказателната отговорност доминира при конкуренция с административно наказателната и приоритет има нейната реализацията. То се основава на осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото &quot;Цоньо Цонев срещу България&quot;, в което се приема, че жалбоподателят в нарушение на принципа non bis in idem е осъден два пъти за едно и също нещо<br /> Той първо е глобен от кмета на Габрово с 50 лв. за нарушение на обществения ред, а след това му е повдигнато обвинение от прокуратурата за същото деяние, а именно - разбиване с взлом на жилище и нанасяне на средна телесна повреда на собственика.<br /> <br /> Според ЕСПЧ наказателното производство е било проведено за престъпление, идентично с това, за което вече е бил осъден с влязлото в сила решение на кмета, което представлява нарушение на правилото non bis in idem. Съдът в Страсбург приема, че &quot;жалбоподателят е бил осъден в административно производство, което може да бъде уподобено на &quot;наказателно производство&quot; по автономния смисъл на този термин в конвенцията&quot;. &quot;Именно с оглед на даденото в това и други решения на ЕСПЧ тълкуване на понятието &quot;наказателно производство&quot; в актуалната практика на българските съдилища отново са възникнали сериозни различия по въпроса дали е допустимо да се осъществява наказателна отговорност спрямо дееца в случаите, когато той вече е наказан с влязло в сила административно-наказателно постановление или решение на съда за същото деяние&quot;, мотивира се Панов. Така Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС приема тези доводи и с новото Тълкувателно решение на практика осигурява пълна амнистия на хиляди престъпници, коментират юристи. Те дават и пример: &quot;В случай на убийство по чл. 116 от НК, кметът на общината по реда на съответната наредба за опазване на обществения ред, може да наложи на дееца административно наказание, така по правилото non bis in idem излиза, че няма да търсим наказателна отговорност на дееца&quot;. Според юристите срещу практиката на ЕСПЧ в подобни отношения вече има доста противоречиви настроения в цяла Европа.<br /> <br /> &quot;В това отношение сега и България, що се отнася до правоприлагане върви откровено надолу - именно поради липсата на елементарна логика в едно такова Тълкувателно решение&quot;, категорични са в юридическите среди. &quot;Правото не е откъснато от живота явление. То е създадено, за да служи на някаква житейска цел. Естествено е, че наказателното преследване, което има много по-важни за обществото задачи, ще има приоритет спрямо административно-наказателното такова. За да се спази принципното положение, известно като non bis in idem, в хипотезите, когато се касае за престъпление, но поради някаква причина е била потърсена и реализирана административно-наказателна отговорност, българският законодател е установил процедурата по възобновяване на административно-наказателното производство. Абсурдно, повтарям - абсурдно, само защото някой вече е наложил една административна глоба от порядъка на 50 лева, да се приеме, че се препятства възможността за търсене на наказателна отговорност за деяния, които са съставомерни по НК, т.е. са престъпления&quot;, възмущават се опитните юристи. Според тях такива Тълкувателни решения обслужват единствено определени интереси и лобистки кръгове, но не и правото. &quot;И тук говорим за неща, за които не се изисква нищо друго, освен елементарна здрава човешка логика.<br /> <br /> По-нататък - след като съществува и в наказателното право т. нар. &quot;идеална съвкупност&quot; (чл. 23, ал. 1, пр. 2 от НК), чието съществуване несъмнено не е в противоречие с принципа non bis in idem, защото иначе би се поставил въпросът къде би отишла защитата на всяко едно от засегнатите обществени отношения и къде има и грам логика в това да не може да се търси административно-наказателна и наказателна отговорност за едно и също деяние, когато то засяга обекта на административното нарушение и на престъплението и тези обекти не са в отношение на поглъщане. Ако юридическата общност не се опомни, нищо добро не ни чака, категорични са от гилдията. Зад тези мнения стоят множество юристи, включително опитни магистрати, сред които съдии и прокурори, включително и адвокати, макар и те да са облагодетелствани до голяма степен от това решение на върховните магистрати. Излизането на това решение попари голяма част от юристите и те са безкрайно възмутени: &quot;Ако по тези елементарни въпроси, отдавна разрешени, чакаме Тълкувателни решения и ЕСПЧ да ни отвори очите, направо да закриваме &quot;Правото&quot; в България! Срам и позор!&quot;. &nbsp;/БЛИЦ