Дали Вечното дерби наистина е такова. Не искам да разпалвам спорове, не искам да провокирам феновете, но, като погледне човек статистиката, се чуди и мае за какво дерби става въпрос. Дерби има, когато я има интригата, когато отборите са равностойни, резултатите и балансите – също. Вглеждайки се в цялостния баланс на така наречения Голям мач, ни прави впечатление убийственото (ще извиняват цесекарите) предимство на “Левски”. “Сините” имат 26 победи повече. Няма грешка! 26 победи във всички двубои – първенство и за различните купи.

 

Като погледнеш и най-изразителните победи – пак “синьо” предимство. 7:2, 7:1, 6:3, 5:0. ЦСКА може да се похвали само с 5:0 и толкоз. Да не говорим за поредните победи – цели 9. И те отново са в полза на “Левски”.

 

Имам един комшия – младо момче, голямо цесекарче. Набор 90. Той ми е казвал: “Бате Мишо, аз не съм видял нито една велика победа на ЦСКА. Единствено мога да се похваля с 3:0 през 2002 година. И титлите, които са спечелени в моя съзнателен живот, са малко. Но въпреки това съм цесекар! И вярвам, че един ден пак ще станем силни”.

 

Стиснах му ръката и го поздравих. И си помислих: “Гледай ти какво нещо е да си оптимист!”. Макар че не симпатизирам нито на "Левски", нито на ЦСКА, си пожелах такива като това момче да изпитват по-често радостта от футбола.

Друг мой приятел пък е болен левскар. Като наближи дербито, все трепери. И му викам: "Приятелю, чудя се на акъла ти. Защо трепериш, след като под път и над път мачкате ЦСКА и имате огромно предимство в преките двубои". А той знаете ли какво ми отговори: "Мише, батка, така е. Но сме и губили. А за мен всяка загуба от ЦСКА е все едно като идването на края на света!".

И на него му пожелах краят на света да не идва. Да не идва и краят на този мач, който за мен си остава обикновен двубой. Пак ще прощават цесекарите, но заради техния тим определението "вечно дерби" отдавна е загубило стойността си.