Пред вратите на ЕС чакат вече следващите членове, изпълнени с надежди. Но бавните реформи на Балканите забавят и разширяването на Европейския съюз. Това твърди Дитер Ебелинг от германската осведомителна агенция ДПА, предаде Дойче веле.
Кога държавите от Западните Балкани ще бъдат пуснати да влязат в ЕС, е още неясно. При следващата вълна на разширяване на общността ще стане дума преди всичко за Албания и шест държави, произлезли от разпадналата се Югославия. Ала нещата не изглеждат добре в сегашно време за страните-кандидатки.
Умора от разширяването

Еврокомисарят по разширяването Оли Рен храбро се бори срещу всеобщата умора. Сериозният финландец вече почти не може да се покаже на обществено място, без да увери, че "естествено, Западните Балкани имат европейска перспектива". Само че страните от региона трябва да се придържат към демократичните обичаи и принципите на правовата държава, каквито са изискванията на ЕС. Ето защо тези държави трябва да предприемат още по-големи усилия. През тази година се очакват редица нови молби за присъединяване. Турция вече води преговори, но те ще траят още някоя и друга година.
Зад обещанието за "европейска перспектива" се крие надеждата успешната рецепта на разширяването от месец май 2004 година да може да бъде приложена още веднъж. Надеждата за членство в ЕС тогава значително ускори икономическите реформи, демокрацията и правовата държава от Талин до Любляна. В случая с бивша Югославия, по този въпрос до голяма степен цари единство сред 27-те правителства на държавите-членки, това е особено важно: тук е налице взривоопасен конфликтен потенциал, който би могъл при нова експлозия да улучи Европа право в сърцето.
В действителност обаче държавите от Западните Балкани се сближават по-мъчително и бавно от очакваното с ЕС. Най-близко е Хърватия, ала по думите на Оли Рен присъединителните преговори могат да приключат през 2009 година само, ако Загреб стори повече срещу корупцията и администрацията започне да функционира. Заради граничен спор обаче Словения заплашва с вето срещу присъединяването на Хърватия.
След опита с България проверките ще са по-щателни.
Македония, заплашвана с вето от Гърция заради спора за името, все още не изпълнява нито един критерий за започването на преговори. Желанието на Сърбия да придобие кандидатски статут се спъва в недостатъчното сътрудничество с трибунала на ООН срещу военните престъпления. Заради вътрешни спорове Босна и Херцеговина е все още под международен надзор, а Черна гора с нейната будеща загриженост организирана престъпност е също както и Албания все още твърде далеч от присъединяването към ЕС.
Дефицитът на реформаторски напредък се сблъсква от страна на ЕС с нарасналата сдържаност. След опита, придобит с приемането на България и Румъния през януари 2007 година, на които страни междувременно Комисията затвори кранчето с фискалните средства от ЕС или поне заплаши с тази мярка, правителствата в общността искат в бъдеще по-щателно да проверяват дали страните-кандидати са наистина узрели за присъединяване. /БЛИЦ