Интернет-изданието inforeactor.ru публикува ТОП-5 на руските оръжия, които през изминалата година се представиха най-добре в Сирия. Те са избирани измежду 207 оръжия, които са проверявани в Сирия.
Първото място без колебания е отредено на многофункционалния изтребител Су-35. Американските летци си позволявали да досаждат на щурмувите Су-25, но пилотите дори на F-22 не се решавали да се изправят срещу Су-35. Руските самолети освен, че са свръхманеврени и добре въоръжени, имат перфектна система за радиоелектронна борба и не веднъж са се промъквали незабелязани зад американците в позиция за стрелба.
 
На втора позиция основателно са наредени високоточните далекобойни крилати ракети с въздушно базиране Х-101. Те доказаха качествата си край Дейр ез-Зор: на далечина 5500 км тяхното отклонение от целта се оказа едва 5 м, но при бойна част с маса 400 кг това е без значение. Ако се вземе под внимание модификацията Х-101 с ядрена бойна част с мощност 1 мегатон (Х-102), всъщност в Сирия е изпитана стратегическа ракета.
 
На трето място е класиран оперативно-тактическият комплекс „Искандер”. Съобщение за негова единична употреба излезе неотдавна, но се оказа, че Сирия е идеален полигон за тази ракета и тя е използвана успешно не веднъж за ликвидиране на позиции на терористите.
 
Четвъртата позиция е за малко познатия авиационен прицелно-навигационен комплекс „Гефест”. Благодарение на него и най-обикновените авиобомби от времето на Втората световна война се превръщат във високо точни. Разчетите на комплекса отчитат масата и балистиката на бомбите, височината над релефа и скоростта на полета, посоката и силата на вятъра, както още други второстепенни фактори. В резултат пуснатите бомби от обичайната височина 6000 м падат точно върху целите, почти както КАБ-500С, коригирани от ГЛОНАСС (руския GPS).
 
На последната пета позиция се нарежда почти неизвестния у нас комплекс за разузнаване, управление и свръзка „Стрелец”. Отделният боец (разузнавач) притежава многофункционалния таблет като крайно звено от бойната информационна управляваща система, а командирът получава обобщена и спътникова информация. „Стрелец” автоматично определя и предава местоположението на притежателите си и координатите на облъчени от него цели. Комплексът не е чак толкова секретен, произвежда се от 10 г., но стана публично известен едва след гибелта на разузнавача лейтенант Прохоренко край Палмира, който насочваше и коригираше авиационни удари. (В интернет има достатъчно информация за комплекса.)
 
Превод и редакция: БЛИЦ