След като получихме отказа да бъдем на стадиона, ни обзе още по-силна амбиция и желание да отразим събитието, както подобава. За вас читатели, за да може да проследите всичко в най-малки подробности, от часове преди взрива, до часове след това. С видео, много снимки, отзиви и т.н. Решихме да атакуваме високия блок, който се намира срещу Сектор "А". Но как всъщност стана всичко:
Часът е 15:30. Около стадион “Георги Аспарухов” витае странна тягостна обстановка. Ограничителни ленти опасват парка около съоръжението, полицейското присъствие е засилено, а все повече хора започват да се събират на групички. С шалове и знамена на “Левски”, все едно ще има мач. Но не предстоеше мач. Възрастни хора с тъга в очите си говорят за отминали времена и победи и взаимно се утешават: “Нищо, ще направят нов и по-модерен стадион. Всичко ще бъде хубаво, а ние пак ще бъдем тук”. Покрай тях малки момченца разпитват какви футболисти са излизали на този стадион и със захлас слушат разказите на доста по-възрастните от тях.
Естествено, нашият проблем ни вълнува най-много. Предварително бяхме уведомени, че за нас няма място при журналистите, тъй като "броят на акредитациите бил ограничен". Изтъкнато ни беше, че има сериозни съображения за сигурност, което е нормално предвид заложените 350 килограма взрив в Сектор "А". Явно от ръководството на “Левски” бяха много притеснени за нашето здраве, но не им пукаше за здравето на “приближени” медии, които имаха спокоен достъп до “Георги Аспарухов”, пуснати бяха в пресложата и снимаха спокойно всяка една секунда от историческото събитие.
Все пак ние ще изкажем огромна благодарност към тези “загрижени за здравето ни” господа, защото благодарение на тях успяхме да усетим обстановката и да видим как феновете и хората, заради които “Левски” съществува, видяха рухването на Сектор "А".
Принудени от обстоятелствата решихме, както споменахме по-горе, да атакуваме отсрещния блок. Изгледът от прозорците на високите етажи бе прекрасен. Отидохме най-горе - на 15-ия етаж.
Времето постепенно минаваше, а суматохата около “Георги Аспарухов” нарастваше. Викове “Само “Левски” огласяха квартала, а групички търсеха удобно място да наблюдават събаряне на сектора, в който те, техните бащи и дядовци, са изживели толкова много радост и тъга с любимия отбор.
Нашите хора обаче не стигнаха лесно до върха на блока. Входната врата беше заключена. Един от случайно минаващите разбра, че сме журналисти и ни подметна, че ако платим 100 лева, ще бъдем допуснати вътре.
След няколко минути едно момче от блока благоволи да ни пусне... без да вадим стотачка. То обаче ни заяви: "Само не казвайте, че аз съм ви пуснал, за да нямам проблеми с комшиите!"
За капак се оказа, че асансьорът не работи. Без задъхване се качихме до 15-ия етаж, където...последва откачане на прозорците от пантите, за да се открие пред нас перфектната гледка.
"Идеално, не само, че сме срещу Сектор "А", а и сме нависоко", успокоихме се и започнахме да чакаме историческия миг. Той дойде близо час след това.
Дотогава входът се изпълни с тръпнещи в очакване фенове на "Левски". Живущите в блока също излязоха от апартаментите си, като всички бяха заредени с фотоапарати. Запалянковци носеха чипс и бира, все едно присъстваха на поредния футболен мач. Мач, който трая едва 5 секунди и който трябва да постави началото на изграждането на новия дом на "сините". На който с радост ще присъстват онези дядовци от парка и внуците им, а после и техните внуци. За да видят и разказват за историята на "Левски".
ПЛАМЕН СЛАВОВ, ЮРИ СЛАВЧЕВ/БЛИЦ
