Мъката по Лили и „Тангра” съсипва Чочо Владовски
Наследственият диабет, алкохолът и залезът на кариерата му го довършиха
Тези дни, на 20 март, ако жестоката съдба не беше решила друго, той щеше да навърши 61. И може би още щеше да пее за малкия град, хазяйката и любовта, без която не можем. Защото милиони щяха да искат да го слушат.
В родната попгилдия хората като Чочо се броят на пръстите на едната ръка. Той нямаше врагове. Колегите му го обичаха. И не го тресеше звездоманията. Беше отдаден на музиката. И когато не можеше да прави своя, помагаше с цялото си сърце на колегите си.
Чочо е от хората, на които бъдещето е предопределено по рождение. Баща му Христо Владовски е виртуоз флейтист. Солист на Симфоничния оркестър на българското радио и на филхармонията. Заедно с това педагог, дал първите уроци на много млади таланти. Чочо хваща флейтата още като дете. Свири класика и завижда на по-големия си брат Трошан, който е в прочутия тогава състав „Сребърните гривни”. Тайните залитания и на флейтиста към рока не се приемат възторжено от бащата. Доказателство за това е двойката, която му пише в качеството си на негов преподавател в музикалното училище.
В осми клас, в читалище „Пробуда”, Чочо вече се изявява като вокалист. „Диана експрес” е първата му група. Минава и през „Сребърните гривни”, участва в програмата на Емил Димитров и оркестъра му „Синьо-белите”.
За да дойде звездният му час. В „Тангра” той изригва като вулкан. Дългата до раменете смолисто черна коса, модните широки чарлстон панталони и академичните очила го отличават от останалите. Публиката се влюбва в него от пръв поглед. Популярността му расте. Песните му бързо се запяват от всички. Бохем, чаровник, умник, преливащ от чувство за хумор, талантлив, интересен. Всичко това се оказва напълно достатъчно тийнейджърките да въздишат по него все по-тежко, а армията от почитателките му да расте.
Три години след началото Чочо е принуден да се раздели с голямата си любов „Тангра”. Причините: Творческо несъответствие. Колегите му решават най-обичаната песен „Нашият град” да бъде свалена от репертоара. Твърдят, че тя депресира публиката от малките селища. Но това е детайл. Като цяло групата решава да смени стила си. Новият ритъм не допада на Владовски. На неговото място с ролята на солист е натоварен „оловният войник” Стенли, а Чочо си тръгва, за да гради кариерата си сам. Отнася и голямата си болка. Според най-близките му приятели, раздялата с „Тангра” е тежък удар, който Владовски трудно ще понесе.
През 1979 г. Трошан заминава за Скандинавия и оттам заедно със Сия, ефектната солистка на „Тоника”, емигрират в Канада. Братята не се виждат повече от десет години. Време, през което връзката е напълно прекъсната. Да се търсят по телефоните, освен че е опасно, при тогавашните възможности е почти невъзможно. Писмата са предпазливи и изпълнени с общи приказки. И двамата знаят, че преди тях внимателно ще ги прочете някой друг.
Веднага след промените от 1989 година Чочо заминава при Трошан. По това време той вече е женен за Даниела Минкова, операционна сестра от екипа на професор Александър Чирков.
Тръгва с намерение никога да не се върне. От тук нататък животът му ще продължи зад Океана. Кани и съпругата си да дойде в Америка. Тя отказва. Само шест месеца по-късно „емигрантът” отново каца в София. Половин година далеч се е оказала напълно достатъчна да се убеди, че неговото място е в България. Идва и се развежда.
Срещата с Лили Иванова е съдбовна за Владовски. Голямата дама на родната попмузика търси някой, който да включи в концертите си. Приятели я запознават с Чочо. Тя дори не е чувала за него. Скоро чисто колегиалната връзка преминава в любовна. Заживяват заедно. Лили се отнася с огромно уважение към таланта и музикалните познания на партньора си. В общото им студио се ражда албумът й „Хазарт”. Двамата са заедно няколко години. Много пъти излизат на една и съща сцена, но записват само една дуетна песен: „Чико от Порто Рико”.
Синът носи неговото име
След раздялата с Лили Чочо среща Светозара. Според едно писание във вестник „ШОУ” тя е обещаваща дизайнерка. В началото живеят заедно. Но Чочо не е човек, който може да се затвори в някакво семейно пространство. Скоро формулата на съжителството е променена, но връзката не е прекъсната. Светозара ражда момче, което Чочо признава и му дава името си. Тя е жената, която първа вижда мъртвия Чочо. Отива да го търси, след като телефонът му не отговаря цял ден. След смъртта му страда безутешно и това виждат всички свидетели на дрматичното събитие. Тогава синът Христо-Чочо Цветанов Владовски няма навършени четири години, а бащата е на петдесет.Исак ГОЗЕС
Последвайте ни
0 Коментара: