14.2.869 г.: В Рим умира Константин-Кирил Философ

Свети Кирил Философ е византийски учен, който заедно с брат си Методий създава глаголицата. Остава в историята като славянски християнски просветител. Обявен е от папа Йоан Павел II за съпокровител на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици.<br /> <br /> <strong>Ранни години</strong><br /> <br /> Роден е през 827 г. в Солун, Византия, с име Константин като едно от седемте деца на висшия византийски военачалник друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв, подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство, според житиеписеца на Константин, е &bdquo;от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област&ldquo;. Те са високопоставени поданици на Византийската империя.<br /> <br /> Приема се, че родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са ромеи, а разговорен славянски език братята научават на пазара в Солун. Бащата умира рано и децата минават под покровителството на великия логотет Теоктист, който е много близък на семейството, при това е втората личност след владетеля в Империята.<br /> <br /> През 843 година, запознат с изявените качества на Константин, логотетът го кани в Константинопол и го записва в прочутата Магнаурска школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. За времето си школата е най-висшето учебно заведение във Византия.<br /> <br /> По време на следването си Константин овладява на високо ниво старославянски, гръцки, латински, еврейски (който усъвършенства при започването на хазарската мисия по време на престоя си в Херсон и дори пише граматика за него), ползва сирийски и арабски, но се предполага, че притежава познания и по хазарски, алански и персийски, немски и други езици.<br /> <br /> <strong>Църковно-политическа дейност</strong><br /> <br /> След завършването на Магнаурската школа, вероятно някъде около 846 г., той става хартофилакс - поверена му е патриаршеската библиотека в катедралата &quot;Св. София&quot; в Константинопол, твърде висок пост в онова време. Но влечението му към науката и презрението към столицата го карат да се скрие за 6 месеца в един манастир. Когато е открит от патриаршията и правителството, които не желаят да загубят възможността да се възползват от него, той е привлечен в столицата и назначен за преподавател по философия в Магнаурската школа, където получава почетното звание &bdquo;философ.<br /> <br /> Преди 851 г. е първата значителна публична изява на Константин Философ - диспутът му с низвергнатия патриарх иконоборец Йоан VII Граматик. Константин изпълнява поръчение на правителството и на действащия патриарх да пречупи авторитета на опозиционния Йоан. В дискусията с него младият философ се отличава със своето остроумие, красноречие и точни знания. За радост на цариградското правителство и на легитимния патриарх, той аргументирано оборва своя противник.<br /> <br /> <strong>Багдадска дипломатическа мисия при сарацините</strong><br /> <br /> По времето на халифа Джафар-ал-Муттавакил (847-861), халифатът, уверен във военните си възможности, желае да докаже и своето културно и религиозно преимущество пред християнска Византия. Той прекратява традиционната политика на толерантност към друговерците и отправя с доста високомерен тон покана за диспут по въпросите на различните вери до византийския император, което е форма за установяване на дипломатически контакт според практиката на епохата.<br /> <br /> Император Михаил III, знаейки за проявените вече качества на младия Константин Философ и отчитайки факта, че владее арабски, сирийски и еврейски, го натоварва с тази отговорна мисия, състояла се между 851 и 856 г.. Това е първата мисия на Константин като дипломат. От житието му проличава, че в Багдад в диспута със сарацините се разисква не само основният въпрос за Светата Троица, но и проблеми за войните, за данъците, за отношението към мира, за изкуствата. Със знанията и личността си мисионерът привлича вниманието на опонентите си и спечелва доверието им. Според житието му, Константин ги &bdquo;наддума по всички въпроси така, че те му се чудят, изпадат в удивление&ldquo;. Константин демонстрира познания и по Корана. Успява да постигне и освобождаването на хиляди християнски пленници, които връща със себе си във Византия.<br /> <br /> Завършил успешно мисията, Константин Философ се завръща в Цариград и се усамотява за кратко в &bdquo;безмълвие&ldquo; и се отдава само на &bdquo;беседа&ldquo; с книгите, но скоро напуска столицата и отива при брат си Методий в манастира &bdquo;Свети Полихрон&ldquo;, където с малък кръг ученици започват да се занимават със съставянето на славянската писменост и превода на Светото писание на славянски език.<br /> <br /> <strong>Мисия при хазарите</strong><br /> <br /> В 860 г. Константин е натоварен с нова важна дипломатическа мисия, този път при хазарския хаган в Крим. Хазарски пратеници пристигат в Константинопол. Намираща се в непосредствена близост до две големи държави - Арабския халифат и Византия, Хазария е притеснена от тяхната политическа и идеологическа експанзия.<br /> <br /> В стремежа си за самосъхранение, хаган Булан и неговите сановници приемат през 730 г. неофициално еврейската религия, като в резултат Хазария се оказва една извънредно пъстра в етническо и религиозно отношение страна. Населението ѝ се състои, освен от хазари, още от славяни, прабългари и други племена, разделени на юдаисти, мюсюлмани, християни и езичници. Двете ѝ големи съседки правят непрестанни опити да наложат в Хазария собствената си религия. Това кара хазарския хаган да се обърне официално към Византия и дава предложение да приеме xристиянството, ако в xаганата бъде изпратен такъв мъж, който успее да обори сарацините и евреите.<br /> <br /> Михаил III отново възлага задачата на Константин. При тази мисия той взема със себе си брат си Методий. По пътя си за Хазарската страна двамата спират в град Херсон, разположен на югозападния бряг на Кримския полуостров, където Константин се подготвя за диспута и изучава еврейски език. Тук братята откриват мощите на Климент Римски, четвъртия папа след Свети Петър.<br /> <br /> В Хазария Константин спори предимно с евреи в присъствието на кагана. Диспутът се води отново по въпроса за Светата Троица, но и по ред други религиозни въпроси, като зачатието на Богородица, обрязването, поклонението на иконите. След втория ден Константин вече има на своя страна хазарския каган и неговите велможи. На третия ден разговорите продължават, но в друга форма. Хазарите поставят въпроси, на които пратеникът на Михаил III отговаря чрез притчи. В диалога вземат участие и мюсюлманите. Философът спечелва на своя страна хазарските водачи, които са готови да признаят християнската вяра за най-добра. Покръстени са около 200 хазари, но не допускат утвърждаването на християнството като държавна религия в Хазария. Мисията обаче постига освобождаването на хиляди пленени християни и връщането им в родните им места.<br /> <br /> Константин продължава да действа като дипломат на империята в Крим и околните области. Скоро след мисията си при хазарите, през 861 г. той е изпратен от Михаил III и при аланите заедно с брат си Методий в околностите на град Фула (близо до Херсон). Подробности за мисията не са достигнали до нас, освен факта, че успяват да покръстят част от местните хора.<br /> <br /> След изпълнението на възложената им мисия и връщането им към във Византия Константин се оттегля в константинополската църква &bdquo;Св. Апостоли&ldquo;, а Методий е направен игумен на своя манастир във Витиния &bdquo;Свети Полихрон&ldquo;, и се завръща в него.<br /> <br /> <strong>Великоморавска мисия </strong><br /> <br /> Това е най-известната мисията на Константин и Методий. През 862 г. на двамата братя, по поръка на императора и по искане на великоморавския княз Ростислав, е възложено да пропагандират xристиянството на славянски език във Великоморавия.<br /> <br /> Братята се установяват в столицата Велеград: създават там духовно училище, обучават бъдещите свещеници, превеждат богослужебни книги и проповядват на славянски език. Поставя се началото на славянската литургическа служба.<br /> <br /> Това братята правят заедно до 865 г., когато се отправят към папата в Рим, но минават през Константинопол, за да получат напътствия от новия василевс Василий I.<br /> <br /> В 867 г. Константин и Методий преминават през Панония в славянското Блатненско княжество. Неговият княз Коцел, воден от същите съображения като Ростислав, кани просветителите да развият мисия в Блатно и панонските земи. Братята приемат тази задача и остават там 6 месеца. Те обучават около 50 ученика и проповядват на старославянски.<br /> <br /> <strong>Борба с триезичната догма и мисия в Рим</strong><br /> <br /> На път за Рим просветителите за пореден път се сблъскват със защитниците на триезичната догма, но вече на територията на империята във Венеция, тогава византийски екзархат. Тук Константин Философ оборва в открит диспут духовниците от Фриулската марка, подкрепящи триезичната догма, и защитава правото на славяните да извършват богослужение на родния си език.<br /> <br /> Мисията в Рим е последната на светите равноапостоли. Тя започва в 867 г. и продължава над 14 месеца. Поводът за започването ѝ е кореспонденцията с папа Николай I по пренасянето в Рим на откритите при хазарската мисия от Константин в Херсон мощи на св. Климент I. Константин и Методий и техните ученици, носещи мощите, са посрещнати най-тържествено в Рим и благословени от новия папа Адриан II.<br /> <br /> В Рим Константин наред с другите задачи, поставени му от императора, постига каноничното утвърждаване на глаголицата и богослужението на славянски език не само от източните патриарси, но и от папата. Тук Константин с подкрепата на новия император Василий I става съветник на папа Адриан II. На церемония в голямата базилика &bdquo;Санта Мария Маджоре&rdquo; папа Адриан II признава славянския език за равнопоставен на гръцкия и латинския, и освещава литургичните книги, написани на него с новата азбука глаголица. В Рим се отслужват литургии на славянски език.<br /> <br /> В 868 г. лично папата и най-висшите му прелати ръкополагат за свещеници славянските ученици на двамата братя, доведени от тях в Рим. В 869 г. при славянското богослужение единственият компромис е, че по настояване на папата в храмовете Евангелието и Апостолът трябвало да се четат най-напред на латински език.<br /> <br /> Съгласно една от теориите Константин с помощта на брат си Методий създава глаголицата още през 855 г. в манастира &bdquo;Свети Полихрон&ldquo; в Мала Азия. Кирилицата пък се смята за дело на техния учени Климент Охридски.<br /> <br /> Учените обаче са единодушни, че още през 855 г. Константин и Методий започват в манастира &bdquo;Полихрон&ldquo; подготовката по създаването на графична система, отразяваща особеностите на славянския език, като окончателно я завършват през 862-863 г.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />