Събрали се орисниците около креватчето на новородената 2017 година и се зачудили какво да пожелаят, че всичко досега им се струвало клише - вече пожелавано-вече сбъдвано.
- Е, не може без някое друго ураганче, наводнение, пожарче, че ще е безлика годината, няма да я запомнят, ако няма никакво бедствие. Я, една магистралка затворена, дотам да се ограничим, че аман от жертви в огън и вода - започнала с орисията първата.

- Да има избори, защото така ще я запомнят повече от останалите, нарекла втората орисница.

- Че то вече има избори всяка година - скастрила я първата.

- И кой да управлява? И на БСП се нагледахме, и на ДПС, и на ГЕРБ - даже два пъти, а тия, малките покрай тях, даже не си струва да забелязваме - отдето дошли, там и отишли. И на спасители и месии се начакахме - продължила да мисли на глас втората.

- Трябва нещо по-така като пожелание, нещо по-оригинално, тръгнала с песимизъм към балдахина на бебешката люлка втората орисница.

- Осем групи в парламента, шарения и безпътица до шия, болен и беден народ, крадлив чиновник, лъжлив политик, слаба държава - накъде повече?! - отчаяла се сестра й.

- Екзотика, екзотика му дай на тоя народ, дето обича да го изненадват - къде приятно, къде - не, важното е да го има моментът на изненадата- заключила третата орисница.

И записала нещо на един лист, но го мушнала в ръкава на новородената 2017. Не искала сестрите й да надникнат и да прочетат каква е орисията.

В този миг в стаята край люлката на новородената 2017 влетяла най-малката сестра. Орисницата с розовите вежди, както й викали. А заради ярките вежди никой не забелязвал, че даже очите й розовеят.

Широко усмихната, тя развъртяла златната пръчка и звезден прашец се посипал в стаята. Че като почнала да нарежда, вдигнала се кръвната захар на каките-орисници.

Най-малката обаче орисвала в захлас: "16 милиарда дълг? Не, да има - по две! Реки от мед и масло да текат по санирани панелки. Живот на кредит. Мир, а не война, любов, а не омраза. Мигрантите - по родните места, българите - в България..."

- Чакай, спри, започва да става опасно розово - прекъснали я останалите орисници.

- От розово не боли- засмяла се орисницата с розовите вежди. Боли от чернилката, защото тогава никакъв друг цвят се не види, опонирала тя на останалите и в този миг часовникът ударил полунощ, новородената 2017 отворила очи, а орисницата с розовите вежди сварила само да каже:

"Здрави и честити да сме! Честити - и като чест, и като имане! Пък каквото ще да стане!"