Въпросът с отмяната на доживотния затвор без право на замяна е много сложен. От една страна трябва да се промени Наказателния кодекс така, че това наказание да бъде постановявано в най-тежките случаи. От друга страна има хора, изоставени от обществото, на които трябва да се помогне. Има и хора, обаче, които не са пригодни да живеят в обществото. В крайна сметка не съм склонен да подкрепя предложението на вицепрезидента Маргарита Попова. Това заяви в сутрешния блок на БНТ проф. Александър Джеров.
Според юриста, който е депутат и от Великото народно събрание, когато човек сам се е извадил от обществото, не трябва да се предприемат действия, от които се очаква той да иска да се върне в него. Според него превенцията се състои в това човек да знае какво го очаква, когато извърши жестоко престъпление. <br /> <br /> Джеров смята, че близките на жестоко пострадали жертви заслужават по-голямо възмездие. Освен това един безскрупулен престъпник може да се държи добре в затвора и някой да реши да го пусне за добро поведение. Така се губи справедливостта за пострадалите. <br /> <br /> Юристът проф. Пламен Панайотов, който е бивш депутат и заместник-министър смята, че наказателната репресия не може да реши един или друг въпрос по същество. Тя трябва да се разглежда като последно средство. Според него, утежняването на наказанието само ожесточава престъпниците. <br /> <br /> Ако направим това, което се очаква от обществото, само ще увеличим престъпността, смята Панайотов, посочвайки, че това е извод от юридическата наука. <br /> <br /> Панайотов уточни, че за да се постави искане за замяна на доживотен затвор, трябва да изминат 20 години. След тези 20 години лишаването от свобода може да бъде заменено с 30 години, в които се включват излежаните 20. През оставащите 10 години той ще може да работи, като всеки 2 изработени дни ще му се броят за 3 излежани. <br /> <br /> Това означава, че най-рано между 26,5 и 27 години след престой в затвора осъденият може да излезе. &ldquo;Ако за такъв период от време нашата държава не е в състояние да промени един човек, няма пречка да не променя изпълнението на наказанието в доживотен затвор и той да си остане до края на дните в затвора&rdquo;, обясни юристът. <br /> <br /> Българското общество се заблуждава, че с отпадането няма да има доживотен затвор. Той е убеден, че запазването на доживотния затвор без замяна е част от лицемерието в публичната власт. Обществото се заблуждава, че по този начин се решават основните социални проблеми. &ldquo;Причините за престъпността не се коренят в това дали ще предвидим едно или друго наказание&rdquo;, заяви той. <br /> <br /> Панайотов смята, че и сега повечето хора искат връщане на смъртното наказание, но това не означава, че трябва да се прави всичко, което мнозинството от хората искат. Той беше категоричен, че силата на правото не е в записването му на хартия, а в стриктното му спазване като процес. <br /> &nbsp;