“Става все по-трудно да се води битката за доказване на македонската историческа истина, когато българските учени отричат македонската специфика - казват историците след последните провокации на Българския информационен център в Скопие, където свободно се раздават книги, в които директно се отрича съществуването на македонската национална идентичност”. Това пише македонският вестник “Време”.
Никола Жежов, професор по история във Философския факултет в Скопие, казва, че въпреки кавгите, които досега са имали българските и македонските историци, диалогът трябва да продължи, тъй като и сред историците в България има хора, подготвени за научен, а не идеологически прочит на историята. “Ако се направи един научен подход към този проблем, особено периода между двете световни войни, може да бъде намерено едно адекватно решение, което да е приемливо и за нас, и за нашия съсед”, изтъкна Жежов. Според него при публикуване на исторически документи на обществеността трябва да й се обясни историческия контекст, в който са живели македонските революционери, за да се избегне погрешното впечатление, което се създаде при публикуването на “Дневника на Кръсте Петков Мисирков”. “Десетте лъжи на македонизма” на Божидар Димитров, “История на българския народ” от Милан Савич и “Сръбски и хърватски документи за българския народ в Македония” са само част от заглавията на книги, които бяха раздадени в рамките на откритите дни на българското посолство в Скопие. Спас Ташев, директор на българския Културно-информационен център, каза, че книгите имат за цел да разяснят ситуацията около отношенията между България и Македония. “Моята функция е чрез центъра да представям цялостната картина за България. Естествено, в тази картина има и неща, които не ви харесват, но с един толерантен подход проблемите ще бъдат преодолени”, заяви Ташев, който е вторият човек във ВМРО-СМД, партията на ултранационалиста Красимир Каракачанов, известен с твърдите си позиции по македонския народ, заключава вестникът.
Все по-трудно ще бъде да се доказва “македонската историческа истина”. Едно е да набиваш години наред в главите на хората само твоята ”истина”, базираща се на кражба на българската история. И когато обикновеният човек чува едно и също, едно и също, и нищо друго, накрая започва може би да го приема за истина. По логиката – една лъжа, повторена еди колко си пъти, може да стане истина. Друго е, сигурно, когато обикновеният човек чува и други неща, има и други източници, които между другото почиват на исторически факти и доказателства. И като към всичко това добавим, че става дума за хора, чиито баби и дядовци, някои все още живи, човешки са им разказвали човешката истина – имало ли е и има ли българи в Македония, македонизмът може и да не издържи. Друг въпрос е, че разпространението на друго мнение бива наричано провокация. И то забележете – в материала във вестника са посочени книги не само на Божидар Димитров, но и книги, отразяващи един сръбски поглед и сръбски и хърватски документи.
Елка Василева, БЛИЦ