Как работи Гугъл-ът, който ползва премиерът Кирил Петков? На този въпрос в последните няколко дни целият оскотял и потънал в кризи български народ търси отговор. Защото на всички в тая държава май ни стана ясно, че „Просто Киро“ (както го кръстиха с плам ПП-тките му) явно ще изпълни само половината от римската максима „Дай на народа хляб и зрелища“. Защото хлябът удари 2,50 лв. и „отникъде взорът надежда не види“ нещата с галопиращите цени у нас да се подобрят. Та затова харвардският уонаби хироу (по харвардски) явно ще залага само на зрелищата. Маскирани като борба с корупцията, пише "Труд" в анализ на политическата обстановка.

Но Петков явно ще прави и това много внимателно, че да не настъпи погрешка някой от мазолите на олигархичния кръг, на който се е цанил за вентрикловистка кукла
на кормилото на държавната власт.

И така движенията на премиерът приличат на путиновската дълга маса – уж нещо ще се случва, ама някак си заобикаляме сърцевината. Затова никой не трябва да се учудва, че Гугъл-ът на „Просто Киро“ явно е доста счупен и работи на принципа на контролирана лотария, в която си вкарал само желаните от теб топки. И тя вади само удобни варианти на отбрани врагове. Сред тях и най-голямото зло за олигархията у нас Делян Пеевски.

Че ако властта у нас закъса с управлението на държавата, веднага прибягва до
стария пиар трик „да проверим Пеевски“, е ясно вече и на децата. Но защо така плашливо Петков спира само до там?! Както са казали хората, мокрият не се страхува от вода. На проверявания от кого ли не в тая държава Пеевски май само РЗИ и БАБХ не са почукали на вратата да го инспектират това десетилетие. Май, защото не сме много сигурни. Не че вероятно не е бил нарочен и в някакъв такъв сигнал. И затова Пеевски, разследван от всяка власт у нас, едва ли се тревожи от поредната проверка на проверката, която вече е в ход.

Но къде са другите? Нали от трибуната на Народното събрание Петков така самоотвержено заяви, че нямало вече „наши и ваши“ и затова всички, за които имало съмнения за корупция ще бъдат проверявани. И после много плахо и свенливо като млада булка
скри с ръце ушите си, за да не чува въпросите за олигарсите Иво Прокопиев, Цветан Василев и една камара други видни и светли личности на Прехода.

Защо така г-н Киро? Явно ПП много сте харесали римичките на колегата си Ицо Хазарта и сега без проблем рецитирате „Босовете ми са много по-добри от босовете ти“. Иначе нямаше така старателно да пропускате имената на различни сенчести играчи, които добре успяват да избегнат ударите на правосъдието в последното десетилетие. И проста проверка в Гугъл щеше да ви залее с информация и за КТБ, рухнала под бездната от източени милиарди от Цветан Василев. И за мегадалаверите с приватизация, ток и медийни монополи на Иво Прокопиев. И още много други хубави и доста добре проверени истории за крадци, обградили се с правилните политически приятели.

Но дори и в това си начинание „Просто Киро“ не е основоположник.
Много преди него младият Бойко Борисов громеше корупцията и дори арестуваше с голи ръце в кметския си кабинет провинили се директори на общински фирми. А редом до него верният тогава Цветан Цветанов редеше спецоперация, след спецоперация, докато в един момент се видя в чудо как да кръщава поредния спектакъл на „МВР пикчърс“. Но ако трябва сме максимално честни поне при Борисов обяснението беше младият Цветанов. А сега „просто Киро“ явно дори не разчита на стария Рашков. Защото вместо МВР да събира доказателства за престъпните кръгове у нас, премиерът разцъква тъжно Гугъл в търсене на обществени врагове.

Ако „просто Киро“ беше решил да провери в Гугъл своя шеф на МВР
може би щеше да остане потресен от медийните разследвания за необяснимото му богатство - подобно на Цветанов и Рашков обича да трупа имоти за старини. А ако се върне и малко по-назад във времето, премиерът щеше да попадне на материали, уличаващи неговия човек във връзки с подземни босове и срамния факт, че е единственият избран за главен прокурор у нас, който така и не влиза в кабинета на четвъртия етаж на Съдебната палата. 
Президентът Петър Стоянов не подписва указа за назначаването му, а в общественото пространство се появява мълва, че именно залитанията на Рашков към сенчестите кръгове му костват поста.

В тоя ред на мисли – Гугъл не помни много. Точно като старата мечта на бащицата Костов за късата памет на българите, и световната търсачка „изплюва“ при търсене само най-новите материали. А ако тръгнеш да търсиш по-назад, внезапно компютърната му мисъл се къса и започват да излизат само нулички. Ама нуличките са много важни, особено ако са в комбинация с друга цифра. Питайте Иво Прокопиев, който като чуе 200 милиона и го хваща уртикарията.

Но да се върнем на Гугъл и как става търсенето там. По ключови думи, ще кажете вие. Принципно ще сте прави. Но е много важно също така кои ще са тези думички. Ако напишеш например „уличен в корупция“ в търсачката веднага излиза едно име, което докара нервни кризи на няколко олигархични кръга у нас. През 2020 г. Съдия Андон Миталов стана първият българин, обвинен в корупция от САЩ. Магистратът, който беше световно неизвестен до този момент, се оказа, че е забъркан в тежка русофилска афера заедно с някои от най-верните авери на Цветан Василев у нас и в Русия. Същият Цветан Василев, чието НПО-бухалка БОЕЦ в момента е основен източник на сигнали за „промяна“. Нищо чудно именно затова днес Петков не се интересува от първия посочен за корупция от САЩ българин. Да не говорим, че хората на неговия ментор Иво Прокопиев в съдийската колегия на ВСС му уредиха да продължи да си работи като съдия. 

Само че тогава нямаше писъци, че не признаваме действията на нашите стратегически партньори зад Океана. И постоянно се напомняше, че сме суверенна държава и първо трябва нашите разследващи и съд да се произнесат, преди да сочим някой с пръст. Ама тогава така беше удобно. Все пак никой не искаше да се разплитат съветските терлици на олигархията у нас.

Затова и днес премиерът и негови Гугъл напън изглеждат доста жалки. Или както го описа големият писател Стефан Цанев като „парен локомотив, който стои на едно място, а надува свирката колкото може – уж се движи бързо“.

„Не може да говори един министър-председател и да говори с апломб затова как вика службите и вика кога ще започнат арестите – това съм го чувал някъде 1946 г. Защото изпълнителната власт да диктува арести без да има основания и доказателства – този филм вече сме го гледали и то с много жесток финал. Така че това момче – да ме извини че така го наричам, но много греши с тези прибързани и жестоки фрази и той сам влиза в капана си.
Включително с тези 19 души, които е докладвал пред прокуратурата – всеки от тези хора може да го даде под съд, ако няма достатъчно доказателства затова. Как става това опозоряване – предварително да наречеш някой престъпник, без да има съд. Съдът е единственият, който може да каже това, а не управляващият, и то в 21 век, и то в Европа", категоричен е Цанев.

А докато дойде Видовден за всички задкулисни играчи у нас „Просто Киро“ ще стои на гара „Гугъл“ и тъжно ще надува празната свирка. Докато някой не се присети да го попита а къде е хлябът...