Майка ми загина на пешеходна пътека, сгази я неправоспособна ученичка, разказва "жената на всички времена"
<em>Талант, бясна енергия, искреност и страхотна комуникативност &ndash; това е Петя Буюклиева. През 1986 година тя печели Голямата награда &quot;Златният Орфей&quot; и звездата й изгрява. Поканите за фестивали в Европа заваляват, както и призовете &ldquo;по света и у нас&rdquo;. Певицата обаче признава, че никога не би жънала огромните си успехи, ако до нея не беше съпругът й &ndash; музикант и мениджър, и синът й &ndash; Тони-младши. <br /> <br /> Петя откровено разказва пред &ldquo;ШОУ&rdquo; кое крепи почти 30-годишния й брак, как се е влюбила в мъжа си, за срещите си с Ванга и за малките си женски тайни. <br /> <hr /> <br /> </em><strong>- Шарматна жена като теб трудно се опазва. Мъжът ти сигурно през цялото време те ревнува</strong>?<br /> - Пътувала съм много по света и той е с мен навсякъде. Никъде не съм била сама! Ние сме по 24 часа заедно. Дори когато излезе за малко на пазар, започва да ми липсва. В Русия страхотно са ме ухажвали. Правили са ми подаръци бижута с уникална стойност - пръстени с диаманти, колиета - богатите руснаци са кавалери. И всичко е ставало пред него. Аз държа на чистите отношения - когато съм с един човек, съм с него! Ние с Тони сме неразделни още от Консерваторията. Видяхме се в коридора на академията. Аз съм лек медиум и в момента, в който ни се срещнаха очите, си казах &ndash; това е моят съпруг. След първата ни среща останахме неразделни. Сега през октомври направихме 29 години заедно. Имали сме проблеми, борили сме се за всяко нещо. Пренасяхме се от квартира на квартира, после борба за жилище, всяка лъжичка и чинийка сме събирали с голяма любов. Градили сме бъдещето си заедно. Като тръгнаха нещата &ndash; концерти, награди, слава - пак споделяхме всичко. После дойде строителната пирамида, която ни глътна жилището, и пак <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> трябваше да преживеем поредния крах. <br /> </strong></span><br /> Ако пък на човек животът му е много равен, започва да мисли за глупости. Още повече че в нашия дом имаме това слънце, нашия син... Той вече е ученик в Американския колеж, носи ми отлични дипломи, а сега ни изненадва с музика. 5-годишен свиреше на пиано, баща му го научи на китара. Моят син има диапазон с фалцетите 5 октави. Наследил е гласа ми. С него си пеем и свирим, ходим по фестивали. <br /> <br /> <strong>- Сигурно всеки ден благодариш на леля Ванга, че ти е вдъхнала надеждата, че ще родиш детето си</strong>?<br /> - Още съвсем млада певица вече взех Голямата награда &bdquo;Златният Орфей&rdquo;, получих покани от цяла Европа. Участвах във всички големи фестивали. И заваляха концерти, гастроли. Десет години не си спомням как минаха. Сменяха се куфарите и въртях перални няколко дни. Само в Русия имах над 400 концерта! Работех на сериозни обороти. <br /> Направих два спонтанни аборта - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>едното бебе &ldquo;отиде&rdquo; в Москва, другото в Куба. <br /> </strong></span><br /> В болницата в Москва ми светна лампичката &ndash; има нещо! Отидох на Рупите да питам леля Ванга. Датата беше 19 декември &ndash; поледица, колите едва пъплеха в каньона, обаче пред пророчицата имаше 300 души. Тя пристигна с Волгата и отсече: &ldquo;Певицата ке я приемем трета&rdquo;. На мен ми извика от вратата: &ldquo;Сопри се, ке родиш, нищо ти нема&rdquo;. И каза какво да направя. Запалих една голяма свещ пред Света Богородица. Всяка неделя бях пред Девата. Разредих участията. След петия месец забременях. До деветия месец скачах по стадионите. Два пъти съм се виждала с Ванга. Следващият път ми каза: &ldquo;Много хубаво пееш, запиши една песен за мен&rdquo;. И аз записах една ретроспекция на нейния живот. Тя много си я харесваше. Направих и дарение за нейната църква &bdquo;Света Петка&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Какво си спомняш от физическия й облик?<br /> </strong>- Ръцете. Имаше много меки и нежни ръце. Беше доста възрастна жена, а като й пипнеш ръцете, все едно са на детенце. Като кадифе. <br /> <br /> <strong>- Вярата ли те държи в моменти на голяма тревога или разочарование?<br /> </strong>- Слава Богу, нямам много такива моменти. Само веднъж бях буквално дерайлирала &ndash; когато майка ми загина на пешеходна пътека. Сгази я неправоспособна ученичка. Два часа преди това бях говорила с нея, щяхме да празнуваме годишнина от сватбата, а в следващия момент нея вече я нямаше. И тогава се обърнах към Бога. Обиколих манастирите на България,<br /> <br /> <strong>молих се за душата й 40 дни.<br /> </strong><br /> Вярата ме спасяваше в тези моменти. Че мама е на по-добро място.<br /> <br /> <strong>- На какво дължиш изключителната си енергия? <br /> </strong>- Огън гори вътре в мен. Чувствам се щастлива на сцената. Господ ми е дал такава енергия. Вера Кочовска, Бог да я прости, ми беше казала: &ldquo;Представи си един стадион. Когато твоите колеги още са на първата обиколка, ти вече завършваш втората&rdquo;... <br /> <br /> <strong>- Петя, как успя толкова години да си жена на всички времена, все пак през това време се смениха много поколения?<br /> </strong>- С много старание. Държа не само на физическия, но и на вокалния фитнес. Всеки ден се разпявам в моя кабинет, в който съм си инсталирала един щур роял с форма на зебра. Освен че се разпявам, всеки ден тренирам във фитнеса, който съм си направила вкъщи. И най-важното - водя природосъобразен начин на живот. Нямам никакви пластични операции, нищо не съм правила по себе си. Много внимавам с храненето. Обикновено събота и неделя прекалявам с храната, понякога качвам 1 кг, защото съм и кулинар. Е, тогава в понеделник, вторник и четвъртък съм на диета. През седмицата има няколко &bdquo;гладни&rdquo; дни. А за да мога да облека страхотните си дизайнерски тоалети, две седмици ям само плодове и чай. Резултатът е минус 9 кг. <br /> <strong><br /> Едно интервю на Люси КРУМОВА<br /> </strong>