На 21 юли Пресветата Българска православна църква почита Св. прор. Иезекиил, Св.преп. Симеон, юродив заради Христа и преп. Йоан
 

Свети пророк Иезекиил произхождал от един еврейски град на име Сарира. Той бил син на Вузия от Левиевото племе и свещеник на Бога Всевишни.

Господ многократно наставлявал Йезекиил чрез чудни личби и видения. Веднъж пророкът бил вдигнат духом и поставен на Соломоновия храм, видял идолите, които стояли на светото място, началниците израилски, които служели на идолите, и свещениците, които се покланяли на слънцето. В едно по-утешително видение Господ му показал възобновлението на храма и славата Божия, която го изпълня, и благодатта, която се излива на вярващите във водни потоци.

Пророкът също така имал откровение за възкресението на мъртвите. Той разказва, че ръката Господня го поставила сред поле, пълно с човешки кости, и Господ го запитал: "Сине човешки, ще оживеят ли тия кости?" Пророкът отговорил: "Господи, Боже, Ти знаеш това." И същият глас му казал: "Изречи пророчество за тия кости и кажи им: Сухи кости, чуйте словото Господне! Тъй казва Господ на тия кости: Ето, Аз ще въведа във вас дух и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ." Йезекиил изпълнил заповяданато, изрекъл пророчеството за костите и видял, че костите се съединяват и на тях израства плът, но дух още нямало в тях. И отново гласът Господен му казал: "Изречи пророчество за духа, сине човешки, и кажи на Духа: "Тъй казва Господ Бог: Дойди от четирите ветрове, Душе и духни върху тия убити и те ще оживеят!" Пророкът изрекъл това пророчество както му заповядал Бог, и влязъл в костите Дух и те живели и се изправили на нозете си – твърде голямо опълчение.

Това пророчество за всеобщото възкресение на мъртвите се чете у нас на Велика събота.

Свети преподобни Симеон и сподвижникът му Йоан – оттеглили се на пустинен живот
Свети преподобни Симеон и сподвижникът му Йоан били родом от Едеса. На 30-годишна възраст ходили в Йерусалим и се поклонили на животворния Кръст Господен. Пожелали да видят манастира на преподобни Герасим при река Йордан. Тук те приели монашество от игумена Никон и след една година, с благословението на игумена, се оттеглили на пустинен живот към река Йордан. Там гдето реката се втича в Мъртво море, те намерили килия и градина при нея, останали след смъртта на някой старец.

Като се помолили и поблагодарили на Бога, те се заселили тук и служели Богу в молитва, пост и пустинни трудове. Свети Симеон напуснал килията, ходил в Йерусалим и започнал да се подвизава в Едеса като юродив заради Христа – правел се на малоумен, за да прикрива своята святост, благодатни дарувания и чудеса. Получил дар на пророчество и чудеса и показал пример на пълно самоотричане и любов към Бога и ближните. Умрял около 590 г .Преподобни Йоан преживял в килията до самата си смърт (около 592г.).