44-годишният Храбър рекордьор по лежане в затвора, бабата на Азис разкрива престъплението!

В зимната януарска вечер на 23 януари 1993 г., към полунощ, 20-годишният таксиметров шофьор Иван Богданов Събев качва при новотел &bdquo;Европа&rdquo; подпийнала група младежи &ndash; две момчета на приблизително неговата възраст &ndash; едното на 21, другото на 23 години, и едно момиче &ndash; на 17. Момчетата са Храбър Върбанов и Красимир Кръстев &ndash; бъдещите палачи, а момичето - приятелката на Храбър &ndash; Гергана. Благодарение на нейните показания по-късно двамата авери ще бъдат осъдени. Компанията е в настроение. Казват на Иван да кара към Златните мостове. По пътя между младежите се завързва разговор. Иван споделя с връстниците си, че и на него му се живее, но му се налага да работи усилено, защото събира пари &ndash; имал дълг към баща си. В онзи момент едва ли е подозирал, че в размътения от алкохола мозък на едното от двете момчета ще се породи <br /> <br /> пъклен план &ndash; да го убие за пари. Някъде към колелото на автобусите на Златните мостове двамата пътници карат Иван да спре автомобила. Докато чака да му платят, шофьорът на жълтата кола е намушкан отзад в гърба. После отново и отново... Първоначално Иван недоумява какво се случва, но после започва да се моли за пощада. Докато издъхва, в нечовешки мъчителна агония. <br /> <br /> След като откриват трупа, следователите ще запишат 14 прободни рани от жестоки удари с джобно ножче, четири от които са били смъртоносни. Иван е мъртъв, а родителите му не знаят и го чакат да се прибере вкъщи. Чудят се къде се бави. Той така и не си идва у дома. От 20-годишния младеж няма ни вест, ни кост. В отчаянието си майка му и баща му отиват при известната гледачка Станка &ndash; бабата на Азис. Именно тя им казва, че ще си намерят момчето &ldquo;до ден&rdquo;. И наистина - на другия ден, на четвъртия ден от убийството, трупът на Иван е намерен. Открити са и убийците му. Спътничката им в таксито &ndash; Гергана, става основен свидетел в съда срещу Храбър и Красимир и те са осъдени. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Храбър &ndash; на смърт</strong></span><br /> <br /> Мораториумът над смъртното наказание на Желю Желев обаче сваля присъдата му на 20 години, които Върбанов все още излежава в Софийския централен затвор. По статистика, той е най-дълго лежалият зад решетките български пандизчия, установи народното издание. Престъплението му е едно от първите жестоки убийства на таксиметрови шофьори в София от началото на демокрацията. Храбър дава интервю пред БНТ, в което твърди, че е невинен и че едва издържа в затвора. А ето, че оттогава насам са минали цели 20! През това време зад решетките през главата му е минало много. Разказва, че дори след като престанал да бъде &ldquo;смъртник&rdquo;, се случвало посред нощ униформени да го изкарат от килията, за да се погаврят, че го извеждат, за да му &ldquo;изпълнят присъдата&rdquo;. <br /> <br /> Първите години в затвора се точат бавно за 23-годишния тогава младеж. След това Храбър се примирява с участта си. С времето се научава да осъзнае вината си като &ldquo;карма&rdquo;, за която е нужно изкупление. Според един от близките му приятели &ndash; Краси Големинов, Върбанов не винял обществото и не просел милост. Окайвал единствено съдбата си. Докато е в затвора, умират родителите му. Погребват ги без него. За 20 години никога не е бил в отпуск. След смъртта на майка му и баща му, природени братя и сестри на Храбър решават да сложат ръка върху жилището му. Е, не успяват, но с това си действие показват, че са го отписали за жив. И приятелите все по-рядко го посещават в затвора. Повечето са го забравили. Самоубива се и следователят по делото, пред когото направил самопризнания и килърът имал надежда, че може да му помогне за намаляване на присъдата. <br /> <br /> И днес Храбър Върбанов няма навън близък човек, който да му наеме адвокат, за да научи поне още колко ще лежи. Убива времето си зад решетките в размисъл за неясното си бъдеще. Незнайно как, но грейва единствен светъл лъч &ndash; от затвора се запознава с едно момиче. Двамата дори възнамерявали да сключат брак, като излезе. Съпроцесникът му Красимир отдавна е излязъл &ndash; направил е семейство, отгледал е деца...<br /> <br /> Храбър жадува за свободата, но няма ни най-малка представа какво ще прави с нея. Признава, че стократно по-добре щяло да бъде, ако навремето са изпълнили смъртната му присъда. Според негов приятел, се бил поправил в затвора и нямало да бъде опасен за обществото. <br /> <br /> Според бащата на убитото момче, той не трябва да излиза оттам.<br /> Ето това е тема за размисъл за нашите законотворци. Защото от другата страна на морала са роднините на убития Иван. Младият шофьор, за разлика от Вихър, го помнят и скърбят за него и роднини, и познати &ndash; бил открит, веселяк, склонен да помогне на всекиго. Бащата Богдан не може да прежали момчето си. И до днес живее с вината, че го бил спрял да не отиде да работи в чужбина и че ако не бил направил така, може би момчето му щяло да е живо. Утехата на семейство Събеви днес е внукът, който досущ прилича на външен вид на покойния си вуйчо! И това им предсказала баба Станка &ndash; бабата на Азис! Като отишли да я питат какво да правят за мъртвия, тя им казала: &ldquo;Нищо няма да правите! В рода ви ще се роди момче, негов двойник &ndash; то да ходи да пали кандилото на вуйчо си!&rdquo;. Така и правят. <br /> <br /> В стаята на Иван 20 години от смъртта му нищо не се променя. Там са снимките на момчето &ndash; от казармата, от семейни тържества... Близките направили и паметник на Златните мостове, на лобното място на Иван, но някой го съборил. Само родният му дом остава такъв, какъвто го е оставил в оная злокобна януарска вечер през 1993-та... Бащата Богдан разказва с черна ирония как в онази нощ в сина му имало само 85 лева &ndash; за толкова го убили. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>А след убийците, дошли... полицаите. Те откраднали часовника му, радиото от колата, колонките...</strong></span><br /> <br /> - изтръгнали всичко, което може да се вземе, докато автомобилът бил на гараж като веществено доказателство. Доскоро Богдан пазел дрехите на убития си син, в един чувал в гаража... Едва преди месеци намерил сили да ги хвърли, за да не плаши с тях близките си. Когато го питат за убиеца, е категоричен, че такъв човек няма място в обществото. Убеден е, че Храбър е опасен и за свидетелката Гергана &ndash; момичето, което навремето дава показания срещу приятеля си. Според Богдан, Върбанов я бил заплашил. Казал й: &bdquo;Може и 20 години да лежа, но ако проговориш, като изляза ще те убия!...&rdquo;. <br /> <br /> Богдан Събев не вярва в промяната на Храбър Върбанов в затвора. За него той остава убиецът на сина му. Историята е повече от тъжна. Ако Храбър излезе, ще се озове сам на пътя с въпроса: &bdquo;А сега накъде?!...&rdquo;. Гергана, която вече трябва да е на 37, сигурно е изградила собствен живот, но й предстои да трепери дали в отчаянието от пропиления си живот един ден бившето й гадже Храбър няма да я открие, за да й отмъсти. И Иван. За него времето е &ldquo;спряло&rdquo; &ndash; умира млад в онзи 23 януари 1993-та. А дали се чувства &ldquo;възмезден&rdquo; на оня свят, че животът на убиеца му е напълно изчерпан от съдържание и без никакви шансове за бъдеще?! Една тъжна история, върху която трябва да поразсъждават нашите законотворци... <br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Бащата на убитото момче - Богдан Събев:</strong></span><strong><br /> </strong><span style="font-size: small"><strong>Той получи и 4 години вътрешна присъда в затвора - за обир! </strong></span><br /> <br /> &bdquo;Не е вярно, че Храбър не е пускан в отпуск, докато е в затвора - ни каза бащата на убития Иван - Богдан Събев. - Преди десетина години го пуснаха за 3 месеца да гледа майка си, че била болна, и той ограби някаква жена от трамвайното депо. Задържат го във Второ районно. Дадоха му 4 години вътрешна присъда на Храбър. Ето колко се е &bdquo;поправил&rdquo; в затвора! Когато убиват сина ми, те са искали да убият и онова момиче, Гергана, и да хвърлят колата някъде, но после се отказват. Тя ги издаде, иначе нямаше да ги хванат. Докато е бил жив баща му на Храбър, е правил някакви опити да подкупи прокурора - искал им 10&nbsp;000 лева, но той събрал само 5. Иначе сигурно отдавна да е излязъл тоя убиец!..&rdquo;, каза опечаленият баща на убития Иван пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo;.<br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Маргарита Михнева:</strong></span><strong><br /> </strong><span style="font-size: small"><strong>Мисля, че вината беше не в Храбър, а в жената - тя се оказа измамничка! </strong></span><br /> <br /> &bdquo;Познавам случая - снимала съм тоя затворник няколко пъти и съм разговаряла с него. Когато го пускат в отпуск, наемат една жена да се грижи за майка му и тя се оказва нечитава - измамничка някаква. И тя открадва нещо от майка му, а набеждава Храбър. И, нали знаеш приказката &bdquo;кажи за едно куче, че е бясно...&rdquo; - така и с Храбър. Малко през пръсти се прави разследването по тоя случай и му лепват още 4 години вътрешна присъда за тая работа, но аз и до днес не съм убедена, че той е бил виновен конкретно в тоя случай&rdquo;, каза пред &bdquo;ШОУ&rdquo; Маргарита Михнева. <br /> <br /> <br /> <strong>Еми МАРИЯНСКА<br /> <br /> </strong>