Единствено в света е изображението на Христос в олтарната ниша на Земенския манастир, две еднакви фигури на Христос седят една до друга зад маса. Едната фигура раздава на апостолите нафора от едната страна на масата, а другата фигура им дава комка от другата страна. 

Същинската дейност  на Трифон Трифонов като специалист в тази област започва през 1985 г., когато ЮНЕСКО провежда генералната си конференция в София. По това време Боянската църква е единственият наш паметник, включен в списъка на световните културни ценности на ЮНЕСКО.

Представители на тази световна организация на ООН възложили на Трифон Трифонов да създаде комплекса Национален музей “Боянска църква”, като го назначили за временно изпълняващ длъжността ръководител. Повече от 7 години той работил с ентусиазъм да изгради този обект с историческо значение за държавата ни.

 - Като всяко начало, имахте ли проблеми в своята работа по изграждането на комплекса “Боянска църква”?

 - От януари 1985 г. трябваше да създам концепцията, но същевременно в Министерството на културата бяха приели най-неподходящият проект за комплекса, в едно ремонтирано старо училище в близост до Църквата, в което не бяха предвидени места за хранилище, нито за библиотеката...

След това то започна строеж на мегаломанска сграда, която щеше да закрие видимостта на църквата.

Противопоставих се на тези проекти, защото след следването ми в Прага и от опита на баща ми имах представа за организацията на нова сграда - геоложките проучвания, нужните лаборатории за консервация и реставрация и т.н.

Построихме я по стандартите на ЮНЕСКО и създадох може би първия по рода си в Югоизточна Европа комплекс сграда-музей, в която се приемат гостите, както и в самия паметник. И оттогава започна ходенето ми по мъките и моите конфликти с министерството. 

 - При кой министър стана тази дискусия?

- Ами при небезизвестната госпожа Москова. По-късно, поради моята активна дейност, започнаха да ме канят на различни европейски събития. През 1992 г. Съветът на Европа организира Дни на европейското културно наследство, поканиха ме в Страсбург да представям нашето културно наследство и след това повече от десетилетие бях канен на различни научни симпозиуми.

Работих в Боянската църква до 1992 г. Поради натиск “отгоре” се отказах от длъжността си и започнах да работя като оценител на проекти по опазване на културното наследство. И тъй като говорех 5 езика, ме приеха на такава работа във Фондация “Отворено общество”. След конкурс за директор на Център към “Отворено общество” ми беше възложена и тази дейност.

Мъките започнаха пак по създаване на нещо ново - Център за изкуства, един концептуално нов за Европа модел, и този център стана по-късно модел за всички центрове на Сорос в цяла Европа. Хареса им създадената от мен програма за културното наследство, каквато по това време в Будапеща още не съществуваше. Това предизвика конфликти и с Будапещенския център. Явно защото съм дебелоглав, прокарах този модел на проект. Както казваше баба ми, “Каквото си науми, това прави”. И другите центрове започнаха да правят такива.

 - Явно тогава започнаха и неприятностите на Сорос в Унгария и на всички свързани с неговите проекти в Югоизточна Европа? 

- Да, получиха се и конфликти с Унгария и Българския управителен съвет на Фондация “Отворено общество” реши да закрие програмата “Културно наследство”. Най-много ме учуди, че управител на този съвет бе професор Богдан Богданов, който си изкарваше хляба с културното наследство. Бях възмутен и напуснах, предлагаха ми някаква синекурна длъжност, която не приех. Оттогава, след тези конфликти с Министерството на културата, не ми даваха никаква работа в тази сфера, дори като аниматор.

Неприязънта към мен през годините се дължеше на моята отдаденост да защитавам държавността в тази сфера. Взеха ме на ура след една конференция на археолозите, където обясних, че вече няма да могат на разкопките да ползват книжки, т.е. дневници, а ще бъдат закупени компютри за безжична комуникация от цяла България.

Специално бях проучил технология на SunSpark Technology -американска компания, развила методология за безжична локална комуникация.

Така откритията, вкарани в база данни, ще се предават в реално време в съответния Окръжен музей и в такъв случай не могат да се правят никакви шашми 

Защото тези дневници, които водят и досега, могат да се подменят, да се фалшифицират, някои да изчезнат и така много ценни предмети минават от ръцете на археолози в частни ръце.

Както например показа колекцията на Васил Божков-Черепа. Археолозите настръхнаха. Когато се върнах в София, директорът на дирекцията каза: “Трифоне, много неприятели имаш!”. 

 - Е, аз да не би да съм искал тези неща за себе си? 

Набедиха ме за троен агент, едни, че съм шпионин на САЩ, други - на Чехия, трети - на Русия! (Смее се)

Такава е, общо взето, съдбата ми след моята позиция през годините. През последните две десетилетия успях да защитя докторантура по философия в Прага. Дисертацията ми включваше и научни разработки по информатика и тъй като беше, естествено, на чешки език, колеги тук в България се вбесяваха, че не могат да откраднат и преписват от нея.

Тази безработица ми помогна да развия хипотезите си по програмите за запазване на културното наследство.

Искам да се обърна към правителството на България, че не бива да пропуска момента този проект да бъде представен пред ЕС, тоест България да заеме едно от първите места, правейки иновативна трансформация на културното наследство, като ние ще създадем на първо място човешки потенциал. Проектът представлява скок в бъдещето, България ще предложи начин за реформи в Европейския съюз в тази посока. 

Затова отправям апел към управляващите да предложат в комисията на ЕС възможно най-бързо модела, който съм им дал. И затова и чрез вестника се обръщам към тях, защото още дори не са изпратили копията, които съм им осигурил, до няколкото министерства. Нека поне се знае какво се случва с тези неща. И да завършим с това за незнаещите - аз съм най-добре подготвеният специалист в Югоизточна Европа в сферата на иновациите, дигитализацията и модернизацията в областта на културното наследство

Влязох във връзка с ИКОМ - Международна организация на музеите - безспорен лидер в това отношение. Създадоха един проект - общ стандарт за музеите в Африка. През 1992 г. десетте най-големи музеи на африканския континент вече бяха приели този стандарт - за взаимна връзка с компютърните конфигурации.

Примерно, като прави връзка една изложба в ЮАР, или където и да е, обмяната на информация и документация е много по-лесна, когато са в един стандарт. Ето такива мои проекти за българските артефакти и светилища, за манастири и археологически разкопки чакат от години в прашасалите бюра на нашите държавни институции.

Михаил АХЧИЕВ