Попълнете търсена ключова дума или фраза

Кеворк Кеворкян: Луканов и Младенов използваха Живков като чучело, за да насъскват тълпата!

https://blitz.bg/obshtestvo/intervyu/kevork-kevorkyan-lukanov-i-mladenov-izpolzvakha-zhivkov-kato-chuchelo-za-da-nasskvat-tlpata_news92068.html Blitz.bg София, България 08 Дек. 2010, 12:05 523 прочита 0 коментара
Веднъж Живков се попита на глас кой ще бъде следващият премиер и едно от имената, които спомена, беше това на Иван Костов.
<em>Седмица след старта на &ldquo;Всяка неделя&rdquo; в Информационна агенция БЛИЦ, се оказа, че най-гледаното интервю е с Тодор Живков. <br /> <br /> Защо 21 години след падането на комунистическия режим Живков продължава да е популярен; какво се крие зад кадрите, заснети по време на пожара в бившия партиен дом; каква памет имат медиите и как пишат историята на България с днешна дата; има ли новатори на терена на родната телевизионна публицистика &ndash; за всичко това пред &ldquo;ШОУ&rdquo; говори авторът и водещ на &ldquo;Всяка неделя&rdquo; Кеворк КЕВОРКЯН.</em><br /> <br /> <strong>- Навръх 21-вата годишнина от падането на Тодор Живков се оказа, че най-гледаното интервю в сайта БЛИЦ - &bdquo;Всяка неделя&rdquo; е с него. Тъй като съм сигурна, че хората от неговото, че дори и от нашето поколение не са в интернет, значи го гледат млади хора. С какво Живков им е интересен</strong>? <br /> - Поначало никак не е ясно кой се мота из Мрежата. Но за младите Живков вероятно е интересен заради това, че беше усърдно демонизиран &ndash; сигурна гаранция да си осигури място в историята. Обаче този интерес означава и още нещо &ndash; че медиите всъщност не са се справили с &bdquo;проблема Живков&rdquo;, макар че те и с нищо друго не успяха да се справят през годините на прехода. Медиите са едни ходещи попивателни &ndash; днес им подхвърлят едно, утре - друго, обират измишльотините и смятат, че са си свършили работата. Те нямат памет, нямат желание да запомнят важното, какво остава да вникнат в същината му. <br /> <br /> Ето и сега господин Алексей щял да става президент - сякаш това зависи само от него и от улица &bdquo;Арарат&rdquo;. И медиите попиват и това, хвърлят го на простодушната, както те си въобразяват, публика и отиват да преживят другаде. <br /> <br /> Живков в крайна сметка си остана с апологиите, които му съчиняваше Милко Балев, с ругателствата, с които го накичиха придворните му, сетне и с биографията, която сам си написа и която никой така и не прочете. Телевизията, както винаги, остана напълно равнодушна &ndash; нито едно свястно интервю няма с Живков, съмнявам се, че дори и нещо друго от пребогатия публичен живот на диктатора е останало в архивите им.<br /> Публиката трябваше да натъкми представите си за Живков според желанията на <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Луканов - един &bdquo;потомствен предател&rdquo;, и Младенов - един системен пияница,<br /> </strong></span><br /> както ги определяше Живков. <br /> <br /> Допълнително публикувах в сайта и едно изявление на Младенов, три дни след участието на Живков във &bdquo;Всяка неделя&rdquo; на 28 септември 1997 г. Младенов се оправдава, че не е пияница, понеже човек с оперирано сърце не можел да пие. Това е значителен принос в медицината, като всички останали приноси на тия партийни барбарони и бърборковци. Аз съм имал една среща с Младенов в неговия президентски кабинет, по време на която той сам изпи почти цяла бутилка &bdquo;Балантайн&rdquo;. Това се случи час след като завърши пресконференцията на стачкуващите студенти от Софийския университет, която организирах заедно с тях и водех директно по радиото. <br /> <br /> Ето такъв е манталитетът на ония партийни величия &ndash; те омърсяват Живков, макар до вчера да са близали задника му, сетне не му дават по никакъв начин думата, и историята трябва да е доволна ли? Вятър. Обаче мълвата е жива, тя е навсякъде с хората, които са живели в соца. И достига и до днешните млади и поражда любопитството им. Те не искат да ги забаламосват. <br /> <br /> <strong>- Какво им каза с това интервю Живков? <br /> </strong>- Каза им, че политиката е по-сложно нещо от това, което ни сервират днешните политически търбуси. Оставането в политиката не става с издаването на декрет. Не ми е приятно да признавам тия неща за Живков, никога не съм му бил поклонник - дребните ядове, които съм имал, обикновено са ги приписвали на него, макар не винаги това да е било така, после го научих. <br /> <br /> <strong>- А какво премълча бившият Първи? </strong><br /> - Почти нищо не премълча, поне за това, което го попитахме. А бяхме доста груби, но такива бяха повечето от зрителските въпроси към него. Той дори бе решил, че преднамерено съм ги избрал. Затова след предаването направих една анкета в София с въпроси пак към него &ndash; и анкетираните бяха още по-жестоки. Ако бях по-ентусиазиран, щях да издиря сега тези зрители, за да ги чуем какво мислят за собствените си въпроси днес, 13 години по-късно. <br /> <br /> Живков се превърна в едно бреме, това е факт &ndash; хората живяха с идеята, че това е някакъв демон, обсебен от желанието да властва, че е един безпросветен човек и всичко останало. А какво се оказа &ndash; сега си спомнят с все по-голяма симпатия за него. И това е така не само заради вечната българска нагласа да се омърсява живия и да се възвеличава мъртвия. Ние сме много щедри единствено към мъртвите, превърнали сме се в някакви погребални оплаквачки - знаеш ги, които надуват гайдите си, когато влезеш в дома на умрял. Макар че им е все тая за него. <br /> <br /> Живков е бреме и заради пълната несъстоятелност на политическата класа през последните 21 години. Оценката за него щеше да е доста по-трезва, ако наоколо не се навъртаха толкова нефелни, безволни и продажни политолози - петата колона на глупостта у нас. И между другото, все храненици на оня Луканов, който дори една промяна не можа да свърши като хората, освен че пося щедро интригантството в партията си.<br /> <br /> <strong>- А за какво излъга Живков?</strong><br /> - Не ме карай да разказвам интервюто, нека читателите на &ldquo;ШОУ&rdquo; влязат в сайта и сами да си направят сметките. За едно нещо със сигурност излъга &ndash; твърдеше, че не е оставил никакъв външен дълг, какво остава за 12 милиарда. Те и затова му запушиха устата, влачиха стария човек по арести, уплашиха се да го извикат на среща в парламента. Президентът Желев трябваше да му даде някакъв имунитет, за да го поощри да говори, и тогава много неща в България щяха да се развият по различен начин.<br /> <br /> <strong>- А какво предрича?</strong><br /> - Нищо, като изключим онзи момент, в който изрази учудването си, и смятам, че беше искрен, как са го посрещали помаците през 1997 г. - като един истински бащица и пр. Вероятно е бил сигурен в милостта на времето, както сега се оказва. Но не го изрази ясно. <br /> <br /> Към интервюто приложих и фрагменти от срещите си с него в края на 1990 г. Веднъж той се попита на глас кой ще бъде следващият премиер &ndash; и едно от имената, които спомена, беше това на Иван Костов. Феноменално, нали?<br /> <br /> <strong>- Едва ли на най-ревностните обитатели на интернет словосъчетанието &bdquo;палежът на партийния дом&rdquo; им говори нещо. Вашите кадри обаче нагнетяват една неизяснена и до днес мистификация, която беляза политическите обрати в онези години. Каква беше ролята на Радой Ралин и телевизионното му обръщение към нацията? </strong><br /> - И този погром си остана една мистерия. И не защото главният прокурор Татарчев не си е свършил работата. Ако тогава не бях прекъснал филма и не бях наредил да пуснат в ефир Радой и Йосиф Петров, едва ли изобщо щеше да се случи нещо. На ония, които са организирали пожара, им е трябвало тълпа, в това съм убеден. <br /> <br /> <strong>- Какъв всъщност беше замисълът на този палеж? </strong><br /> - Мога само да предполагам.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Комунистите поначало останаха докрай с едно зле прикрито презрение към новите политически персони,<br /> </strong></span><br /> те им изглеждаха - и много често напълно основателно - повече или по-малко бутафорни. Малко се стреснаха в началото, веднага след 10 ноември 1989 г., но бързо се съвзеха и оттам насетне водеха играта както им хрумне. Когато започнах във &bdquo;Всяка неделя&rdquo; поредицата за лагерите край Ловеч, за първи и може би за последен път изпаднаха в нокдаун. Генерал Атанас Семерджиев признава това в мемоарите си. Но те винаги са имали поле за маневриране &ndash; признават нещичко, приписват го на някой главанак измежду по-първите си хора &ndash; примерно, в случая с лагерите, на Мирчо Спасов, и румбата продължава. Същият номер направиха и с Живков. Извън личната отмъстителност на хора като Луканов и Младенов &ndash; несъмнено най-големите комплексари в техния елит, те просто използваха диктатора като чучело, за да насъскат тълпата. Пак добре, че не взеха да го изгорят публично. <br /> <br /> Няма да забравя една малка история. Гледах първия митинг на 18 ноември 1989 г. от един кабинет в Софийската община. Отидох там, защото мой съгражданин, много свестен човек, който имаше таланта едновременно да бъде дървен комунист, както му виках, и ренегат на собствената си партия, беше зам.-кмет. Там бяха и други като него, партийни дисиденти. За да не отприщвам излишно въображението на някои лайнари, трябва да спомена и една друга причина &ndash; на този митинг имаше и няколко плаката за връщането в ефир на спряната &bdquo;Всяка неделя&rdquo;, та не ми се виждаше много учтиво да вися под някой от тях и да се правя на възторжен. Както и да е. Вървяха си речите от митинга, на хората от този кабинет изобщо не им дремеше. <br /> <br /> Само веднъж се спогледаха, когато Блага Димитрова каза, че България се е превърнала от страна на розите в страна на склерозите. Обаче сетне видимо се стреснаха, когато Петър Гогов започна да говори доста по-сурово за безобразията на властта. Тогава не разбрах нещо важно. Дадох си сметка доста по-късно &ndash; това не беше митинг срещу БКП, а митинг срещу Живков, старателно организиран от превратаджиите. <br /> <br /> Ами народът, той какво е мислел за Живков? Глупав въпрос &ndash; народа кучета го яли. Нали стана дума как помаците са посрещали години по-късно Живков &ndash; те, които бяха истински страдали, за разлика от интелигенцията и лукановите клонинги &ndash; новите демократи. Та и палежът на Партийния дом &ndash; това беше един шамар по новите демократи, напомняне, че комунистите са си силни, и толкова. <br /> <br /> <strong>- Защо човек на д-р Тренчев подканя вицепрезидента Семерджиев да разпусне парламента?<br /> </strong>- В този репортаж от сайта, който е десетина минути, има два забележителни, без преувеличение, факта. Но медиите са мъртви, те предпочитат да се занимават с кокетки и политически барабонки. Семерджиев наистина го подканиха да разпусне парламента &ndash; и това съм запазил, това свидетелство има необикновено значение. Но кой да го тълкува, нашата история е нещо като камериерка на сезонни мераклии. <br /> <br /> Веднъж един приятел ме заведе на улица &bdquo;Московска&rdquo;, за да видя новия му офис, който ремонтираше. Строителите си бяха отишли, нямаше как да влезем в сградата и докато си бъбрехме нещо отвън, забелязах една възрастна жена, втренчила поглед към таванския етаж, да си говори нещо сама. Видя, че я гледам, позна ме и аз се осмелих да я питам какво я свързва с тази сграда, какво я води насам. И тогава тя ни разказа, че е била една от слугините на Иван Гешов, той живеел тук, а нейната слугинска стая била на тавана. <br /> <br /> Българската история ми изглежда като тази възрастна жена - обитава нейде в някаква таванска стаичка и съвсем случайно може да я попитат нещо.<br /> <br /> <strong>- А как да разбираме репликата на Лилов на сутринта след пожара, че е можело да докарат на площада някакъв взвод по време на погрома?</strong><br /> - Подканих посетителите на сайта да я разчетат внимателно, не искам да им натрапвам мнението си. Но Лилов наистина казва, че биха могли да докарат един взвод. Той е нещо доста по-различно от лукановци и младеновци, затова и го изтикаха. Но възможно ли е все пак да е казал нещо подобно на прословутата реплика на Младенов, изречена на 14 декември 1989 г: &bdquo;По-добре танковете да дойдат&rdquo;? По дяволите, бяха минали повече от 8 месеца, Младенов си отиде заради тази реплика и сега друг партиен велможа, може би най-авторитетният, казва нещо подобно?! Нямам коментар.<br /> <br /> <br /> <strong>- На площада са и днешните все още млади, но вече &bdquo;пенсионирани&rdquo; политици Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков. Какво правят там?</strong><br /> - Миро Севлиевски е много млад и много сладък, имам един кадър, който не показвам в сайта, в който той с искрено възмущение крещи на един военен: &bdquo;Господин майор, защо не гасите, защо стоите?!&rdquo; А онзи само го изгледа мълчаливо и му обърна гръб. А Емо беше много активен през онази нощ. Но в сайта е показан как дирижира Конго &ndash; това е един журналист от Пазарджик, да снима благините, които комунистическите гадове са криели в партийния дом &ndash; главно тоалетна хартия. Затова си позволих да напиша, че тези момчета са били много наивни. Едно от тях казва:<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Ей, хубаво са си живели тия!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Други трупат накуп намерените колбаси &ndash; онази година беше времето на истинския недоимък. Някой казва с очевидно изумление, четейки от менюто на партийния стол: &bdquo;Телешко филе &ndash; лев и десет стотинки!&rdquo;<br /> За тези момчета това е неморалното, това са престъпленията. Горките. Години по-късно &ldquo;Кремиковци&rdquo; бе продаден за 1 долар &ndash; колкото цената на едно телешко филе. Сега поредният прекупвач на комбината е готов да даде поредните половин милиард евро.<br /> <br /> <strong>- На какъв принцип подбирате интервютата и откъсите от тях?<br /> </strong>- Това все още не съм си го изяснил. Но ето сега пускам интервю с ранния Костов, тъкмо той продаде &ldquo;Кремиковци&rdquo; за един долар. Понеже според него едно нещо струва толкова, колкото предлагат за него. Това изглежда разумно и справедливо. Това е една от магистралните фрази в новата българска история. Обаче по-късно същият долар бе продаден за над двеста милиона лева, сетне за над триста милиона евро, сега пък вероятно ще го продадат за половин милиард. И това също изглежда разумно и справедливо. Ето това е българското проклятие &ndash; историята ни живее чрез подобни фрази и идеи, които изглеждат разумни и справедливи, но нямат нищо общо с други фрази и идеи, общата ни книга се разпада на отделни фрагменти и никой пет пари не дава за това, никой не иска да напомня и да връзва нещата в едно цяло. Трябва да чакаме някоя възрастна слугиня, за да ни разкаже нещо разумно и почтено.<br /> <br /> <strong>- Какви аудитории целите и каква история разказвате на новите поколения с този филм за времената?<br /> </strong>- Ти си много права &ndash; точно това е този сайт, едно кино, по-скоро една филмотека, от която всеки, стига да желае, си взема по нещичко. Хубаво изглежда, само дето действителността е малко по-различна. Най-преданите зрители на &ldquo;Всяка неделя&rdquo;, както сама каза в началото, нямат достъп до Мрежата, общуването с тях е невъзможно и това е голяма беда за този сайт. Трябва да прилаская младите обитатели на Мрежата&hellip;.<br /> <br /> <strong>- Днес всички телевизии се опитват да повтарят магазинния формат на &bdquo;Всяка неделя&rdquo; и формата на &bdquo;Събеседник по желание&rdquo;. Как ви изглеждат дубликатите?<br /> </strong>- Зле ми изглеждат тия клонинги, нека да го кажа направо. Отвсякъде се вижда етикетчето за преоценена стока. Сякаш си имаме работа с някакъв гигантски телевизионен аутлет. Казаха ми, че моят приятел Карбовски направил телевизионен мост с Италия в премиерното издание на новото си предаване &ndash; и оттам разговарял с &hellip;Бойко. И аз съм правил мостове от Италия, но мои събеседници бяха Андрей Кончаловски и Нобеловият лауреат Дарио Фо&hellip;<br /> <br /> <strong>- Чрез този сайт се превърнахте в част от новите медии, тези в интернет пространството. По какви правила съществува то, ако изобщо може да се говори за такива?</strong><br /> - Никога не съм искал да се превърна в част от нещо, аз съм си това, което съм. В словосъчетанието &bdquo;нови медии&rdquo; едната от общо двете думи е фалшива &ndash; те са нови, но не са медии. Блоговете и всичко останало ги виждам по-скоро като един гигантски стенвестник, в който всеки може да се упражнява. Всеки може да произвежда своето дадзибао, своя позив, своето ругателство. В този стенвестник правила не съществуват, няма и някаква обща азбука &ndash; на буквите и на приличието. Правила не съществуват - в момента, в който някой се опита да ги наложи, Мрежата ще се разпадне. Липсва вкус към красивата фраза, към изискания диалог, към джентълменската дискусия. Дуелират се с разнокалибрени оръжия &ndash; шпага срещу сатър, много често езикът е като пукота на черешовото топче &ndash; ревът на Боримечката от Мрежата заглушава кихането на топчето. <br /> <br /> <strong>- &bdquo;Всяка неделя&rdquo; влиза ли в някакво състезание и как бихте го определили?</strong><br /> - Със стенвестника е невъзможно, а и не е нужно. Иначе други подобни сайтове няма, няма и да има. &bdquo;Всяка неделя&rdquo; &ndash; засега! - ще предлага фрагменти от миналото, срещи с валидни личности, а не с тия от ширпотреба. Който е склонен да гледа тези неща, да заповяда. В този смисъл, трябва да се състезавам със самия себе си. <br /> <br /> <strong>- Как стои въпросът с авторските права на архивите, които ще излъчвате? Изваждането им в интернет-версия няма ли да ви вкара в съдебни спорове?</strong><br /> - Нямам никакво намерение да обръщам внимание на всеки недодялко, на всеки мазен шишко, който иска да получи някакво внимание, като продава поредните си лъжи за мен. Майната им на тия комплексари, те не заслужават да си губим времето с тях, за да правим по-смислен мизерния им и крадлив животец.<br /> <br /> Ето как стоят нещата. Винаги съм бил автор &ndash; водещ и сценарист - на всичко, което се е излъчвало във &bdquo;Всяка неделя&rdquo;. А на последните две програми &ndash; между 1993 &ndash; 1999 г., и на третата, която се излъчваше между 2002 и 2005 г., бях и продуцент. БНТ &ndash; срещу съответното възнаграждение &ndash; имаше право да излъчи продукцията ми веднъж по програмата на Канал 1 и веднъж - по сателита. Това право е изчерпано. Край. <br /> <br /> Всяко последващо излъчване, ако имат изобщо подобно желание, трябва да ми се заплаща. Цитирам ти дословно договорите си с БНТ. Що се отнася до първата &bdquo;Всяка неделя&rdquo;, никой не може да излъчва нищо от програмата без мое съгласие като автор &ndash; стига да разполага с някакъв архив. Направих си труда и, без да имам това задължение, си записах и запазих някои от моите авторски материали - имам право на това, пак според закона за авторското право. Така те оцеляха през годините. И добре, че го направих &ndash; иначе <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>всичко щеше да бъде потурчено, разграбено или просто унищожено. </strong></span><br /> <br /> Веднъж, още преди да тръгне втората &bdquo;Всяка неделя&rdquo;, при мен дойде едно момиче и ме попита дали имам нещо против да използва в предаването си &ndash; и то беше клонинг на &bdquo;Всяка неделя&rdquo; &ndash; архивите на програмата. Това беше едно от най-изумителните неща, които съм чувал в телевизията. Сякаш вече ме бяха погребали и искаха - хам-хам! - да се налапат с труда ми. <br /> <br /> Един съвет към хората от телевизиите - обикновено избягвам да им давам съвети, но сега ще си го позволя. Първата работа на всеки, който попадне в някаква телевизия, е да отдели 200 лева и да си купи видеомагнетофон. И да записва старателно всичко, което успее да произведе. И да си го пази вкъщи, под възглавницата. Няма кой да свърши тази работа вместо него! <br /> <br /> Да не би БНТ да пази кадри от клоунадата със слънчевото затъмнение, което се случи по времето на Лили Попова и телевизията не успя да го отрази, понеже Лили комисарката бе заета единствено с личното си слънце Костов?!<br /> <br /> Или по времето на Пръмова да са запазени непокътнати примерно архивите на покойната Бригита Чолакова? Тия дни писаха, че немалка част от тях са потурчени. <br /> <br /> Или пък репортажите на Михневица от границата, когато се гавреше с турските изселници &ndash; тя все се перчи с някакви международни журналистически организации, защо не им покаже какъв геноцид упражняваше с тези мръснишки репортажи? <br /> <br /> Или пък да не би да се пазят филмчетата на късния демократ Агов за революционните движения в Африка, и пр. Те Живков не пазят, та ще пазят аговчетата.<br /> 200 лева &ndash; и вкъщи, под възглавницата, това е спасението!<br /> <br /> <strong>- А какви са най-важните правила за сайта и какви гафове допуснахте досега?</strong><br /> - Големият гаф е, че &bdquo;Всяка неделя&rdquo; изобщо съществува &ndash; и пак може да покаже едно или друго, пак ще чуем какво са говорили някои хора преди 20, 10 или 5 години, как Костов е обичал Бакърджиев и Сугарев и какво се е случило по-късно, какви ги е дрънкал царят за НАТО и всички останали гламавщини. <br /> <br /> Иначе онзи ден трябваше да се извиня, че съм сбъркал името на Йосиф Петров &ndash; откъде накъде сме изписали името на Йосиф Цанков, още не мога да го проумея, един читател ми обърна внимание. Пуснах фрагмент от интервю с бай Йосиф като извинение. Правилото е много просто - да не насилваме паметта за времето.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Ива НИКОЛОВА</strong><br />

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам