Политологът Димитър Ганев от агенция ТРЕНД с коментар пред Радио "Варна" за предстоящите парламентарни избори, драмите около датата за вота и избирателната активност в условията на пандемия 
 

- Много европейски държави  проведоха избори в условията на пандемия. Защо тази тема предизвиква остри дебати и политическо противопоставяне?  



- Нямам съмнение, че ще се справим с изборите, въпреки, че има предизвикателства. Освен пандемията, другото предизвикателство е машинното гласуване. В България такова гласуване с масов характер ще се проведе за пръв път.

Няма как да предвидим всички обстоятелства, затова казвам, че предизвикателството е огромно. Колкото до пандемичната ситуация, да, няколко държави вече проведоха своите избори и се справиха. Въпросът, който тук трябва да повдигнем и който е особено важен, е свързан с избирателната активност.

За пример давам съседната на нас Румъния, която проведе парламентарни избори в условията на пандемия и активността беше 33%. И няма защо да се изненадваме. Всяка една европейска държава, провела избори в последните осем месеца, има избирателна активност по-ниска от традиционната. Какво трябва да ни говори това?

Сигурен съм, че дали на 28-ми март, дали на 18-ти април, или някоя друга произволна дата, ние няма да се ме решили здравната криза, няма да сме ваксинирали голяма част от населението. Затова и не виждам голяма разлика кога ще бъдат проведени тези избори.

- Не виждам особена логика в мотивите на президента да насрочи датата 28-ми март, да каже, че правителството не е готово с подготовката за този ден, докато негови ексепрти и консултанти го съветват изборите да са на 18-и април.

Двете дати не са раздалечени във времето, ще се справят ли с подготовката ако не са готови за първата дата за толкова кратко време?

- Аз не мисля, че това е мотива на президента. Според мен имаше прибързано изказване за 28-ми март, дата за която дори от „Позитано“ изразиха резерви. С тези консултации сега се търси повод изборите да се преместят с три седмици.

Казвам 18-ти април, защото 25-ти е Цветница, а 2-ми май е Великден. Което означава, че ще са или на 18-ти април, или ще бъдат изместени твърде в м. май. А вече твърде изместени в последния пролетен месец означава прекалено голяма разлика във времето с първоначалната дата.

Но да се върна на въпроса за активността. Ако не сме наясно с датата, аз съм убеден, че на тези избори ще има по ниска избирателна активност. Което е нормално.

- Тя никога не е била особено висока, въпреки, че гласуването е задължително.

- Задължителното гласуване без санкция е просто формалност. Сега обаче, социологията, нашата и на наши колеги, например скорошното изследване на агенция „Алфа рисърч“ - всички имаме декларативна активност от 50, 55, 60% избирателна активност.

Представете си една активност, която, нека да не е като румънската, но да е сходна... не 33 на сто, а примерно 40%. Тогава има ли някой в България който би могъл да предвиди какви ще са резултатите от парламентарните избори 2021-ва година при активност по ниска с 10-15 на сто по ниска от традиционната? Аз не бих се ангажирал с прогноза.

- Протестите няма ли да стимулират по висока избирателна активност? Защо бяха те, ако хората не упражнят правото си на глас? Да искаш промяна и да не упражниш вота си за мен е нонсенс.

След протестите навлязохме във втора вълна на коронавируса, която ще бъде основния фактор за по ниската избирателна активност. защото хората наистина се притесняват да излизат от тях, да се струпват на едно място с други хора.

- Казаха, че ще има часове за гласуване.

Вижте сега, вие сте гласували, аз съм гласувал. повечето от слушателите също са гласували през живота си. Когато влезеш в секционна избирателна комисия, пред вас има председател, заместник председатели, застъпници, наблюдатели на изборите.

Това са около 12 до 15 човека в по

големите секции които следят изборния процес или го организират. Те са в една стая в продължение на повече от 12 часа. Нормално е част от хората да се страхуват да влязат в едно такова помещение и то при положение, че през същото това помещение преди тях са минали още няколкостотин души да гласуват.

Хората се притесняват и това се вижда дори по нашите изследвания.