За новия живот на "Всяка неделя" в "БЛИЦ" разказва пред "24 часа" видният телевизионер Кеворк Кеворкян, който от началото на ноември разположи част от безценния си архив на нашия сайт.
Интересът към&nbsp;видеосекцията &quot;Всяка неделя&quot; е провокиран от култовите моменти в легендарното телевизионно предаване, които сега са достъпни и за интернет аудиторията&nbsp;на адрес: <a target="_blank" href="https://vsyakanedelya.blitz.bg/">https://vsyakanedelya.blitz.bg </a><br /> <br /> Достъпът до рубриката се осъществява и чрез бутон &quot;Всяка неделя&quot; в лентата с табове на Blitz.bg. <br /> <br /> <em>В интервюто си Кеворк споделя опасения и колебания, през които е минал, преди да&nbsp;влезе в новата роля&nbsp;на блогър:<br /> </em><br /> <strong>- Телевизия онлайн, сайт, блог - какво правите с &ldquo;Всяка неделя&rdquo;, г-н Кеворкян?<br /> </strong><br /> - По нещо от всичко, така излиза. Смешното е, поне за мен, че доскоро се отнасях с голямо съмнение, за да не кажа и презрение, към тия занимания.<br /> <br /> Дори веднъж написах, че блоговете са неконтролираното място на злото. Или поне съм си го мислил. Доста американски автори обаче, да не говорим за администрацията във Вашингтон, направо си го казват. Дори и президентът Обама отдели наскоро внимание на този проблем. Там не вярват на &ldquo;Ню Йорк таймс&rdquo;, понеже подозират, че той е, поне в някаква степен, гласът на властта, а повече - на някакъв блогър от Юта или откъдето и да е.<br /> <br /> Да де, обаче онзи от където и да е може да ръси каквото му хрумне. И най-често го правят. Накрая се оказва, че истината е като девица, изнасилена от рота озверели трудоваци.<br /> <br /> Мрежата е опасно място вън от съмнение. На редакторите си от &ldquo;Труд&rdquo; на няколко пъти съм им го казвал - ако знаех, че ще правят сайт и моите дописки също ще се мъдрят там, никога не бих се захванал с тях. А те се смеят и се чудят на акъла ми, дори може би ме подозират и в някаква суетност. Но е факт, че аз се плаша от мрежата.<br /> <br /> Имам много приятели в онзи сайт. Но и някои поклонници, които редовно ме обиждат съвсем калташки. Дори хванаха един, който беше изпратил от 1 адрес 240 коментара, подписани с близо 80 различни имена. Да полудееш. Обаче сетне ми стана жал за този човек - представяте ли си каква самотност и какви други демони го мъчат, за да го прави.<br /> <br /> Сайтът &ldquo;Всяка неделя&rdquo; трябва да е затворен. За да се запази чистотата на диалога - иначе и най-любопитната полемика лесно се замърсява, и то с невероятни нечистотии. Не, мерси.<br /> <br /> Ролята ми на &ldquo;блогър&rdquo; - бре, докъде я докарах! - ще бъде всъщност доста лаконична - просто ще припомням в рубриката &ldquo;Време за спомени&rdquo; някои подробности около съответното видео - най-вече как ми изглежда то сега. А и до телевизия онлайн, каквото и да означава това, вероятно ще опрем. Пълна лудост го е обзела вашия приятел, както личи. Но аз и бездруго си седя някъде и си разговарям с най-интересните хора у нас - защо да не включа и една камера. Какво пречи, докато разговарям с Левчев или Светлин Русев, или Нешка Робева примерно за Ванга, разговорите ни да не остават в пространството на &ldquo;Енотеката&rdquo;, а да стигнат и по-далече. Мнозина от важните хора в нашата страна са всъщност изолирани - търсят ги само тогава, когато на репортерите им скимне нещо. А те са пълни с истории, които дремят в тях. И за жалост по малко умират. Извън това, понеже сме във времето на спекулантите, публиката вече трудно се ориентира в каквото и да е. Ами да й помогнем, доколкото това все още е възможно.<br /> <br /> <strong>- Кадрите от &quot;Всяка неделя&quot; са отскоро в мрежата, а вече имат сериозна посещаемост. Как си обяснявате интереса - към вас ли е, към отминалото време или към интервюираните личности?<br /> </strong><br /> - В момента, когато разговаряме, те са достъпни от 43 часа. И наистина ми казват, че интересът бил приличен, аз не мога да се ориентирам добре в тия неща. Поначало съм, както знаеш, загубен човек - навремето съм имал публика от 5 милиона души и ако трябва да броя сега колко хиляди са посетили г-н Живков в сайта, трябва да се гръмна.<br /> <br /> Иначе винаги съм смятал, че не ти, а нещо друго - човекът срещу теб, историята му, прозренията му, трябва да са в центъра - и готово, успехът ти е в джоба. Дали интересът е към отминалото време? Със сигурност. Че какво знаят днешните поколения за това време - нищо и половина, понеже 20 години живяха във времето на лъжите, когато разни невестулки се преструваха на каквото им скимне.<br /> <br /> Да де, обаче снощи гледах един репортаж в новините на Би Ти Ви и смятам да напиша дописка за него. Едно младо момиче спечелило награда за фотография тъкмо представяйки символите на &quot;онова&quot; време. Обаче коментарът му за забравата бе забележителен. Нелепо е - доста мърлячи от телевизиите се лигавеха с това минало, а сега без никакъв преход почват да го жалят. Без никакъв преход, горките, не виждат колко са смешни. Други печелеха стотинките си с разни инвентаризации на социализма. Е, нека направят сега една инвентаризация на шибания преход - и да духнат свещта и да се пръждосват.<br /> <br /> <strong>- Качили сте малка част от архивите на предаването. То се излъчваше в ефира от 1979 до 2005 г. с три прекъсвания. Сега обаче виждаме 2 мин от интервюто ви с Георги Парцалев, 40 сек от Слави Трифонов. Как избрахте откъсите?<br /> </strong><br /> - Това са само фрагменти от рубриката &quot;Арена&quot;. Нали ви казвам, че аз все още се ориентирам в мрежата - тази проклета джунгла. Тя наистина е нещо плашещо и поначало враждебно, това е истинската й природа. Казват ми различни неща за търпимостта на човека, който я обитава. Например в Тръбата имало правило видеообектите да не са по-дълги от 10 минути, не знам дали е така. Каква е обаче търпимостта на Посетителя, колко дълго остава той в джунглата, с какво обича да се храни - всъщност май че е ясно, не с особено изискани ястия. Как да държиш любопитството му, като в същото време не плюеш на разбиранията си, и пр. Интервюто с Живков е може би най-дългото от първото меню, обаче имало смазващо предимство в посещенията. В &quot;Арена&quot; само анонсирам различни разговори, това е тестер, ще дойде ред и на целите интервюта.<br /> <br /> <strong>- Защо само интервюто с Тодор Живков е цялото - 52 мин?<br /> </strong><br /> - Не, и това на Вера Кочовска също. Двама екстрасенси не са много, нали.<br /> <br /> <strong>- Живков надминава Парцалев и Лили Иванова в класацията на зрителския интерес. Защо?<br /> </strong><br /> <strong>-</strong> Обяснението не е никак лесно. Лесни са единствено ругателствата и идолопоклонничествата, които днес са любимото занимание на доста хора. Да помисля.<br /> <br /> Едно младо момиче вече ми каза, че Живков й се видял много интересен и съвсем не глупав човек. В същото време тя продължава да гледа на комунистите като на някакъв хибрид между канибали и Флинтстоун. Не е лесен отговорът. Макар че Живков доста послъга в онова интервю -но го направи артистично.<br /> <br />